Възможно ли е да се ожените за староверец? Тайнството на сватбата - Денят на Татяна
Възможно ли е да се ожениш за староверец?
Срещам млад мъж, чието семейство принадлежи към староверците. Интересно ми е с какво точно тяхната вяра се различава от православното християнство, към което принадлежа и аз? Може ли да се оженим за него?
Скъпа Мария, старообрядците по своята същност са разкол, тоест отпадане от единството на православната вяра, отначало също единна, а след това безкрайно разпокъсана общност, която не признава историческата Църква такава, каквато съществува, в резултат на което загуби собственото си наименование на Църквата. В този смисъл може само да се спекулира за степента на това вероотстъпничество. Това се проявява най-силно в несвещеническите общности, които стигат до изявление, пряко противоречащо на Новия завет, за такъв упадък в църковния живот, при който не само църковната йерархия губи своето значение, но и повечето от тайнствата са отменени. Някои староверци вярват, че трябва да се запази само кръщението, някои признават определени форми на брак. В по-малка степен такова отпадане се случи в свещеническите общности, които - единият клон през 19 век, а другият през 20-те години на нашия век - се опитаха да възродят църковната йерархия, но с методи, също много парадоксални, тоест чрез приемане на клира от същата тази Църква, легитимността, съществуването и благодатта на която те самите не признават.
Що се отнася до реформите на патриарх Никон, църковната история директно потвърждава тяхната необходимост и легитимност, тъй като те спасиха нашата църква от онази ритуална вяра, чиято задънена улица беше демонстрирана от цялата по-късна история на старообрядците. Сега, зад съживлението, което все още не е много забележимо числено, старообрядческите енории, като правило,има традиция на интелектуални неофити, гравитиращи обаче към нео-обновлението не от либерални, а от свръхконсервативни убеждения, когато виждат пътя към възраждането на цялата Българска църква във възраждането на предникониевските литургични традиции. Но не в архаичния език от първата половина на 17 век, не в косоворотки и мазни ботуши, пътят към духовното възраждане на нашия народ! Освен това известната елитарна откъснатост от останалата част от живота на Църквата, която често е характерна за този вид староверци, според мен не може да не предизвиква безпокойство.
Преследването на разколниците се извършвало не толкова заради възгледите, които изразявали, а заради откритото, понякога дори въоръжено, противопоставяне на съществуващата власт. Както знаете, същият Аввакум беше изгорен, но в никакъв случай, когато отказа да приеме реформата на патриарх Никон, а много десетилетия по-късно, когато самият Никон беше в изгнание и умря, а цар Алексей Михайлович умря и когато степента на изобличение от страна на разколниците на върховната власт и на самата Българска църква достигна вече призивите за пряка въоръжена борба срещу държавните институции. Наистина подобни призиви, и то не само според нормите от 17-ти век, могат да доведат или до затвор, или до смъртно наказание. Може да се спори за самата институция на смъртното наказание, за неговата приемливост или не, но би било пристрастно да се смята, че в онези исторически условия държавните власти не са имали правни основания да преследват Аввакум и неговите сподвижници. Що се отнася до по-спокойните векове, втората половина на 18-ти или 19-ти век, староверците отново в по-голямата си част не са били преследвани заради религиозните си вярвания. Държавата защитаваше своите поданици само от онези случаи, когато сред православните се провеждаше активна старообрядческа пропаганда. В крайна сметка според законитеВ Българското царство прелъстяването от православието е държавно наказуемо престъпление. Днес това може да не се харесва на мнозина и, разбира се, тази норма е неприложима към съвременния живот на българското общество, но, отново, ако говорим исторически трезво, изглежда, че тя до голяма степен е защитила стабилността на съществуването на нашето Отечество повече от два века и половина.
Приятели, ние работим и се развиваме благодарение на средствата, които дарявате.