За прекъсването на бременността от гледна точка на четирите мазхаба

прекъсването

Дете, живеещо в утробата, се нарича ембрион.

Сред основните принципи, на които нашата религия отдава първостепенно значение, е защитата на живота на човека и неговото потомство. В това отношение нашата религия насърчава човек да се жени и забранява убиването без право.

Дете, живеещо в утробата, се нарича ембрион. Всяка външна намеса, извършена от майка или друго лице, предизвикала спонтанен аборт или смърт на плода, е обект на изследване от гледна точка на нейната забрана или допустимост, както и от гледна точка на правната отговорност, която носят лицето, извършило тази намеса и неговото обкръжение. Тук обаче ще разгледаме само религиозните разпоредби относно действията, извършени с цел прекъсване на бременността.

Според някои ислямски учени абортът е забранен. Според Ибн Джузая, който е бил факих на маликийския мезхаб, след като сперматозоидите са навлезли в матката, всякаква намеса е забранена, намесата след като ембрионът вече е оформен има още по-строга забрана, а намесата след вдъхване на душата в плода е убиване на човек. И също така подчерта, че има единодушно мнение на учените по този въпрос. Имам Газали, който беше един от най-големите учени на Шафиитския мазхаб, беше на същото мнение.

Според Шафиитския мазхаб прекъсването на бременността през първите четиридесет дни, по взаимно съгласие на съпрузите и извършено от двама надеждни лекари по безопасен за живота на жената начин, не е харам, а е нежелано действие, близко до харам (макрух). Прекъсването на бременността след четиридесет дни е забранено. И колкото по-дълъг е срокът, толкова по-строга е тази забрана. СпоредШафиитските учени, образуването на плода започва след четиридесет дни.

Някои учени от ханбалийския мазхаб споделят мнението на шафитите, според тях е разрешено прекъсването на бременността през първите четиридесет дни, преди да започне формирането на плода. Абортът след този период е забранен. Според други ханбалийски учени абортът е забранен, след като ембрионът даде признаци на живот, тоест след четири месеца.

Сред факихите на ханафитския мазхаб има различни мнения по този въпрос. Според някои е позволено да се отървете от неоформен плод с неразвити органи и този период е първите сто и двадесет дни. Някои учени от ханафитския мадхаб се обявиха против приемането на разрешаването на освобождаването от плода и не бяха съгласни с установените срокове за развитие на плода. Според тях, дори ако плодът в утробата е на по-малко от четири месеца, абортът е забранен.

Абортистът, въпреки че не се счита за извършил убийство, все пак се смята, че е извършил грях. Някои ислямски учени изразиха мнение, че образуването на плода се случва преди определеното време и обърнаха внимание на факта, че думата "формиране" в този случай може да означава вдишване на душата. Тъй като в един от хадисите сто и двадесетият ден се споменава като денят, в който плодът придобива душа (Бухари, Бадул-Халк, 6; Муслим, Кадар, 1).

Също така учените от ханафитския мадхаб казаха, че ако спонтанен аборт се е образувал поне частично, например пръстите могат да бъдат разграничени, тогава в този случай се счита за дете, а настъпилият спонтанен аборт се счита за раждане и по този начин правните решения, свързани с раждането, влизат в силадете.