Зализняк - Феноменът на двусмислието и начини за описанието му
Анна А. Зализняк
ФЕНОМЕНЪТ НА ПОЛИСЕМИНАЦИЯТА И НАЧИНИ ЗА НЕГОВОТО ОПИСАНИЕ
(Въпроси на лингвистиката. - М., 2004. - № 2. - С. 20-45)
1. Виж [Jakobson 1955; Падучева 1974: 10-33; Melchuk 1999: 10] и др.
2. Идеята за фундаменталната неидентичност на значението за себе си е аксиома за определена посока на семиотичната мисъл, вж. например [Kuritsyn 2001: 82].
3. Интересно е, че в немски има само две думиMehrdeutigkeitиPolysemie, докато първата отговаря както на българската многозначност, така и на многозначност; на английски език значението на трите български термина е разпределено по различен начин между двете думиambiguityиpolysemy: думатаambiguityсъответства на българскиambiguity, аpolysemyсъответства на българскиpolysemyиpolysemy.
4. Тъй като не можем да се спрем на това по-подробно, ние даваме само следните примери. Алегория: „Сега Narrow е погълнат от Москва. Но въздухът около него все още е най-добрият, тъй катопреобладаващите ветрове тук духат от запад към столицата, а не от нея ”(Г. Аксенов. Вернадски. М., 2001: 390). Тук явно не става дума само за екология. Стихотворението на О. Манделщам „Върнах се в моя град, познат до сълзи“ може да служи като пример за паралелизъм на наративните планове, който описваедновременнозавръщане в града и връщане към детството, виж [Успенски 1994: 248].
5. В примерите тук и по-долу моят курсив е A.Z.
6. Кана с мед. Еврейски легенди и приказки. М., 1991, стр. 75.
7. Това обстоятелство е отразено в значението на думатадвусмислено, вж.двусмислена шега, т.е. ‘имащ неприличен смисъл’;говорещи неяснотии т.н.
8. Най-подробноразлични видове комбинация от стойности са анализирани в [Pertsova 1988]. Виж също [Pertsov 2000b, 2001: 31-32].
9. В [Uryson 1997: 113] този пример илюстрира твърдението, че една дума може да се появи „в някакво междинно значение, което съчетава компонентите на различни (речникови) интерпретации“. Изглежда обаче, че тук се осъществява именносъчетание(едновременно изразяване) на две различни значения на нивото на дадено изказване; в този случай не възниква „междинно“ значение на думата сърце. Като цяло терминът „междинно значение“ не изглежда напълно успешен: за характеризиране на употреби, които едновременно имат характеристиките на две различни значения (което е особено типично за семантиката на префиксите, вижте [Zaliznyak 1995]), метафората на заграждащото пространство би била по-подходяща.
10. Последната стойност е най-древната. Според О. Н. Трубачев семантичната производна ‘да пия’ > „да пея, да пея“ се връща към езическия ритуал на жертвено възлияние (вж. [Fasmer 1996, III: 350]).
11. ср. също:Всичко беше старо, всичко ще се случи отново, / И само разпознаването на миг ни е скъпо(О. Манделщам. Изучавах науката за раздялата) [разпознаванена това, което беше (т.е. старо) - но не и с нас (по този начин, ново)].
12. Т.е. те саизядени. Пример от вестникарска статия за създаването на ядрен реактор в СССР (говорим за търсенето на графит с минимално напречно сечение на улавяне на неутрони); цит. според [Weil, Genis 2001: 107].
13. ср. за каламбура в [Падучева 1982: 85]: „Твърдение, което допуска две или повече интерпретации, всичките „смислени” [. ], трябва да бъдат признати за семантично аномални: целта на такова твърдение не е да изрази някое от своите значения, а да привлече вниманието къмслушайки играта на значения помежду си.
14. По същество същият проблем се разглежда и в работите [Uryson 1997, 1998], където се обсъжда феноменът на „неуспешната полисемия“: говорим за лексикографска интерпретация на „лексеми“ с дизюнкция в интерпретацията, въпреки факта, че в значителна част от употребите изборът не е определен (срв. дизюнкцията „пространство или повърхност“ в интерпретацията на думатанебе).
15. В. Шкловски. За Маяковски. М., 1940 (цит. по [Сърнов 2002: 11]). Дължа този пример на С. А. Крилов.
16. А. Вежбицкая придава по-малко значение на полисемията; вж. но нейното описание на различните значения на английския. думидушав [Wierzbicka 1992: 36-38], глаголида попитам, да кажаи други в [Wierzbicka 1987], думиистинаиневярнов [Wierzbicka 2002].
17. ср. [Паршин 1996: 31], че когнитивната лингвистика се характеризира с „промяна в когнитивните нагласи“ в по-голяма степен, отколкото с нови изследователски методи.
18 Виж [Johnson 1987; Lakoff 1987; Deane 1988].
19. ср. също докладът на M. Moneglia на конференцията „Лингвистика в края на 20-ти век: резултати и перспективи“ (Московски държавен университет, 1995), който въвежда противопоставянето на прототипни и непрототипни глаголни предикати: предикатите от първия тип се идентифицират въз основа на прототипа, вторият - чрез проверка на условията, наложени от тълкуването.
20. Нека обърнем внимание на факта, че тази формулировка е много близка до диахронично оригиналния, но в съвременния език изгубеното значение на тази дума („без видима причина, основа“, срв.смърт напразно).
22. Повече за това значение на глаголасъбирамвиж [Зализняк, Левонтина 1996].
23. Подобно повишаване на статуса се случва с компонента „не осъществяване на контакт“ в значението на думатаминало(вж.По-долу).
24. Тази асимилация, както изглежда, все още остава непълна: елементът на езиковата игра е запазен тук.
25. Очевидно древните гърци са първите, които признават съществуването на фигуративен смисъл, давайки му име („метафора“) - виж Аристотел. Поетика, 21.
26. Благодарна съм на Е. Ю. Протасова за консултациите по въпросите, свързани с речта и езиковото усвояване на децата.
27. Сравнете:Смолата се открояваше като прозрачна сълза по стените(О. Манделщам. Защото не можех да държа ръцете ви.). За сходството между механизмите на детското и поетичното речево творчество виж също [Цейтлин 2000: 195].
28. Пряко свързан с обсъждания проблем е и добре известният факт, че способността за езици, т.е. способността за бързо и лесно научаване на разбиране и говорене на чужд език обикновено не се съчетава със способността за изграждане и прилагане на алгоритми (т.е. с това, което условно се нарича "аналитично мислене"). Следователно лингвистите рядко са истински полиглоти и този факт изненадва само непрофесионалистите.
29. По същия начин текстът, написан с фонетична транскрипция, е много по-труден за разбиране, отколкото с правопис.
30. Благодарен съм на Ю. Д. Апресян, В. Г. Гак, А. А. Кибрик, А. Е. Кибрик, М. А. Кронгауз, С. А. Крилов, И. Л. Микаелян, Т. М. Николаева, Е. В. Падучева, Н. В. Перцов и А. Д. Шмелев, чиито съображения относно тази работа повлияха на окончателния й вид.