Заместването на вноса по български начин превръща Европа в Китай
Правителството на Медведев провежда политика на "условна реглобализация", измествайки акцента от Запада на Изтока.
По данни на Българската асоциация на клъстерите и технопарковете през 2016 г. общите приходи на всички предприятия, участващи в тази асоциация, възлизат на 2464 милиарда рубли, или с 5% повече от 2015 г. Но тези цифри трудно могат да се нарекат положителни, като се вземе предвид официалната инфлация от миналата година от 5,4%. Въпреки това от Асоциацията смятат, че през настоящата година ще се получи първият най-забележим ефект на заместване на вноса.
Припомняме, че според плановете на правителството до 2020 г. делът на вноса в различни отрасли трябва да бъде намален до около половината от всички консумирани продукти. За да се постигнат декларираните показатели, всъщност е необходимо да се удвои потенциалът на индустрията. В противен случай битката за вътрешния пазар няма да бъде спечелена и критичната зависимост от стоков износ няма да бъде преодоляна.
Как върви изпълнението на плановете на правителството?
Всъщност, четейки тези документи, е трудно да се отървем от усещането, че през 2014 г. страната беше голо поле, където от време на време имаше стари заводи. Почти всичко беше внос в България. Като цяло Министерството на промишлеността и търговията заяви критичната зависимост от вноса навсякъде, включително индустрията за конвенционално оръжие, радиоелектрониката, машиностроенето, електротехниката и т.н.
Задачите бяха амбициозни. Още през есента на 2015 г. обаче българското правителство беше принудено да коригира плановете си. Например в IT сектора вече не се поставя целта за завладяване на 60% от вътрешния пазар до 2025 г. Беше решено да се задоволи с третата си, докато през 2014 г. българската електроника, включително сървъри, компютри, процесори и др., заемаше 19%търсене. Ревизираните цифри обаче вероятно ще бъдат намалени отново и то значително.
Нашите IT хора във форумите пишат с горчивина за липсата на последователна политика на протекционизъм. „Свикнете, че в България не е рентабилно да се произвежда конкурентен хардуер, освен монтаж на винтоверти, но ние правим добър софтуер. Въпреки че тази добавена стойност трябва да се купи, - отбелязва Unilink. „Проблемът с производството е сложен – държавата не създава условия, които да насърчават производството на потребителска електроника.“
С други думи, цифрите, дадени от Министерството на промишлеността и търговията, будят сериозни съмнения. Стигна се дотам, че в осветителното оборудване, инсталирано на военни кораби, бяха открити скрити GPS грешки. Очевидно електрониката, която се появява в отчетите, произведена чрез заместване на вноса, е пълна с чужди компоненти.
И наистина, за какво заместване на вноса в тази област можем да говорим, ако все още не е ясно кое е „наше“ и кое не. Обещава се регистърът на местното сървърно и компютърно оборудване да бъде създаден едва в края на 2017 г. Затова дай Боже сегашните 19% българска електроника на родния пазар да се окажат честни. Вече ще е добре.
Трудността при решаването на този проблем се крие и във факта, че изкушението да се инсталира чужд (да се чете - китайски) възел в оборудване, произведено под етикета "произведено в България", е твърде голямо. От една страна, отпуснатите средства не са достатъчни за осъществяване на пълноценно развитие. Но от друга страна, от такова „заместване на вноса“ може да се спечели „300% от печалбата, за която капиталистите ще продадат майка си“. Освен това не винаги има умни и принципни приемници от страна на държавата.
Ясно е, че не можеш да сложиш контролер на всяка машина. Да се преодолеяттези проблеми, както и за да придаде структурен характер на модернизацията на икономиката, Министерството на промишлеността и търговията се фокусира върху програмата за индустриални клъстери. Всъщност това е опит за копиране на успешен чужд опит.
Идеята е производителите на крайни продукти да станат ключови играчи в рамките на държавната поръчка и вътрешната индустриална политика. Именно те получават истински пари на пазара и те, както се казва, държат картите в ръцете си. Те от своя страна трябва да си сътрудничат с контрагентите и същевременно да ги ориентират към иновациите, както и да проверяват доставчиците за фалшиви стоки и чужди пълнежи.
Говорим за доброволни индустриални асоциации, фокусирани върху производството на маркови стоки. Тук е важно да се отбележи, че сътрудничеството трябва да бъде високо, до 50% и повече. Според икономиста М. Постер, който обосновава идеологията за концентрация на производството около крайния производител, това е единственият начин да се диктуват условията на подизпълнителите.
Но очевидно за правителството беше истинско откритие, че в страната има много малко предприятия, които отговарят на тези правила. Българската промишленост, като наследник на съветската, има по правило йерархична и екстериториална структура. Държавният комитет за планиране на СССР постави фабриките по такъв начин, че да използва максимално техния потенциал и, разбира се, да засили междурепубликанските връзки. Сега тези връзки са прекъснати.
Професор Филип Хенсън, старши сътрудник в Програмата за България и Евразия в Кралския институт за международни отношения, е убеден, че "българските власти наистина искат да променят начина, по който България се интегрира в световната икономика". Според него сегашната политика трябва да бъде по-точно описана не като деглобализация, а като „условна реглобализация“, под която Москва де факто признаваСветовното лидерство на Пекин. Оттук и бързият темп на трансформация и замяната на западните компании с производители от Китай.