Занаятчия 111 - Дума в съвременни текстове и речници

До края на 40-те - началото на 50-те години на ХХ век. думата занаятчия не е била позната в съвременната литературна употреба; това беше думата "стар". Дори В. И. Дал в Тълковния речник на живия великобългарски език (том 4) нарича думата занаятчия „стар“. В четвърти том на Тълковния речник на българския език, изд. Д. Н. Ушаков, публикуван през 1940 г., няма дума занаятчия, въпреки че, както знаете, този речник сравнително пълно отразява промените в речника на съвременния език. В излезлите след войната книги по история на българската техника срещаме всички „спътници“ на занаятчията: майстор, специалист, рудар, железар, новатор, народен механик и др. (вж. книгата на В. В. Данилевски „Българска техника“, 1948 г.), но няма дума занаятчия. Няма го в 1-во издание на Речника на българския език на С. И. Ожегов (1949); във 2-ро издание (1952 г.) е дадено с бележката "районно". И едва в 4-то издание (1960 г.) е дадено като общохудожествено, без знак. Думата занаятчия навлиза в широка употреба вероятно в самия край на 40-те години и се среща в много специфичен контекст, а именно, когато става въпрос за самоуки народни занаятчии, които изненадват света със своите умения. При думата занаятчия неволно се припомнят народни занаятчии от приказките на П. Н. Бажов. Самият писател обаче, както показаха нашите наблюдения, не нарече своите герои занаятчии - това беше направено от критици и литературоведи, които пишат за работата му:

Болшевишкият писател Павел Петрович Бажов посвещава цялото си творчество на работническата класа, поетично въплътена в образите на благинките – българските „занаятчии“ (пак там, с. 25).

В тези примери занаятчиите са дадени в кавички (тъй като думата е нова или необичайна за употреба). В примери, отнасящи се до по-късно време, думата вече е дадена без кавички:

Възможно е занаятчия в приложение къмученици се разпространяват под влиянието на името на училищните кръжоци "Сръчни ръце".

Интересното е, че наред с думата занаятчия, в печата има (макар и доста рядко) сродни думи занаятчийство и занаятчия. Например:

Проникването на думата занаятчия в литературния език е свързано с доста често срещано явление в съвременния език, когато архаичната или диалектна лексика се използва за обозначаване на определени понятия. При това следва да се отбележи следното. Сред писателите все още можете да намерите думата занаятчия в контексти, които подчертават народния, народен диалектен характер на думата: Сватовникът каза: този човек не се измъква с нищо, фанатик и занаятчия (М. Шошин. Отвъд река Виремша // Ивановски алманах, т. 9, 1948). В книжовния език то се е превърнало по-скоро в атрибут на книжно-публицистичния стил; в разговорната реч се среща използването му като синоним на думата майстор (срв. добър майстор и др.).