Защо арменците мълчаха за своя - геноцид - първите 50 години АЗРУ
Народи и държави, култивирайки по различни причини преобърнати ценности, винаги остават без нищо.
Има много примери в това отношение. Бичът на нещастниците е в това, че фалшивите цели, упорито налагани от елитите на масите, обезличават обществото.
Армения, която превърна борбата с миналото в ос на държавна политика, показва класически пример за упоритост в илюзорността. В неистов опит да пренапишат историята, управляващите сили на страната също грубо се разбраха в контекста на поставянето на реалистични цели за сегашното време. По този начин войната за азербайджанския Карабах не само струва доста пари, но и подкопава основите на националния живот.
Всички, които са призвани под прицела на пропагандата, стрелят с нови разработки, надявайки се да прежалят човечеството и да го обърнат на оръжие срещу Турция.
Част от западния елит недоволства, казват, защо нито едно турско правителство все още не е признало факта на „унищожението на един етнос“.
Турция никога не се е извинявала и няма да се извини, защото освен безпрецедентни лъжи, в самата същност на проблема е вложен и голям меркантилен блъф с цел измолване на репарации на потомците на депортираните предатели.
Тъй като Анкара не поема вината за измисленото престъпление, няма да има възстановяване на отношенията между Анкара и Ереван. Ясно е коя страна ще се справи по-зле. Много от западните певци все още таят мечтата, че турците някой ден ще променят позицията си.
Пазителите на морала премълчават такъв съдбоносен момент като готовността на Анкара да намери ключа към развръзката. Турците, предлагайки създаването на анкетна комисия, едностранно отварят архивите си. Ереван и неговите възпитатели, пренебрегвайки благородния жест, се преструваха на товаинициативата е грешна.
В следвоенните години наред с притесненията за признаването на т.нар. Лобистите на „арменския геноцид“ подкрепяха и продължават да подкрепят териториалните претенции на Ереван не само към Турция, но и към Азербайджан. Парламентаристи и влиятелни хора са въвлечени в странни усилия, упражнява се натиск върху правителствата на суверенни държави, финансират се големи кампании във влиятелни медии, създават се институции. И така, вече е оформен мозъчният апарат, който по характерен начин изследва детайлите на проблема.
Точно в тази връзка привличат внимание любопитни несъответствия. Бих искал да знам защо арменските организации и ревниците на техните интереси чакаха половин век, за да се включат в процеса на възстановяване на „справедливостта“?
Ако бяха започнали "хуманистичните си усилия" по нови следи, докато свидетелите на събитията бяха живи, истината щеше да бъде възстановена много по-бързо и по-обективно.
Не е ясно защо арменските центрове, техните сътрудници, не се качиха, както знаят, на същия Лемкин през 40-те години, когато той беше готов да разследва и да постави проблема на широка дискусия. Защо трябваше да суингаш 50 години? Да не би да размаже композицията на ретроспективата?!
Колкото повече събитията навлизат в историята, толкова повече се изкривяват тяхната същност и показатели. Броят на жертвите расте експоненциално, зверствата се описват така, сякаш турците са имали добре работеща машина за смърт като тази на Хитлер. И накрая, престъпно се потулват масовите зверства, извършени от въоръжени арменски банди, унищожили цивилното население не само в Източен Анадол, но и в районите на Азербайджан, в Северозападен Иран.
Необяснимо странно е нежеланието на арменците да обърнат своя „проблем и истина” към международните съдебнислучаи с точка „İ“, използвайки доказаните механизми на законно, а не аматьорско разследване.
В желанието си да влачат събитията от 1915 г. за ушите, за да бъдат признати за „първия геноцид на ХХ век“, само помислете каква е целта, разработчиците на нови сензации се позовават на Адолф Хитлер, казват те, преди унищожаването на евреите, той каза: „В края на краищата, кой днес говори за унищожаването на арменците?
В името на една зловеща цел, реставраторите на фалшивата история вземат за основа присъдата на човек, обладан и обладан от демони, точно този, който хвърли света в мащабна катастрофа. Уау доказателство, нали?!
Патологичната зависимост от сълзливата фикс идея поражда някои абсурди. Не е ли по-добре да се откажем от унизителното самобичуване в полза на помирението?! Изглежда това не влиза в плановете на „търсачите на истината”, които с ентусиазъм продължават да създават всеобщ гешефт. Само че сега нямаше да се задавят в потоците от токсични сълзи.