Защо не рисувам акварел Литературен вестник

рисувам

Василина ОРЛОВ

АВГУСТОВА КЪЩА

Основното предимство е спокойният вятър В гъсталаците на тръстиката на брега. Облак - през езерото - като лебед. Езерото - без googoo.

Не е ли така до края, завинаги - С плисък, рошави върби изплакват нишки В млечната вода, надлъжно и напречно, Без да нарушават гладката повърхност.

Не исках да забравя дървената лодка , която цял ден лежи по корем на пясъка. Искам да пея жално За кратък живот. Има беден чар В развалините на България.

Навсякъде скърцат и треперят, скърцат и цвърчат. Лодката ще лежи тук години наред, както е лежала. Водно конче проблясва в сиянието на слънчевите игли. Преди не бръмчеше така.

* * * Защо не рисувам с акварел? Акварелът би бил полезен тук. Защо не се научи да свириш на флейта, Моли се? Защо не нося блузи с маншети, Отклонени яки, Поли с волани, рокли с корсети, Рози, метличина? Защо не се скитам по улиците, плачейки без причина, Смеейки се без причина? Защо не с теб, защо не със скъпата ти, А ако твоята, тогава не всички?

Момиче с лунички. Млад офицер. Валс с кестен. Поглед, още един поглед и в лицето му "Как се казваш?" Тънък колан, нови сандали, Шарен чинц. Погледнете го още малко. "Мога ли да ви поканя?" Тънки ръкавици, има руса коса. Бяла туника. Боже, откъде да започна въпроса? Пломбира - бихте ли я харесали? Съгласете се някак, Много ви моля От забравата. И той решава. Валсът няма да свърши. И ще бъда.

* * * Натежаха златните слънчогледи, Окачиха главите. Царевични почернели пискюли. Близо и далеч градове и села побледняха.

По бузата дъх на есен, Мокър, студен, не се топи. Лятото мърмори непрестанно глухо, по-късно, На всички езици, които не разбира.

Кърпа с шевица, стихове, зюзуленка Закука, зяпа, полетя. Тъмнокосото момиче не се усети, Като швидко остаря.

* * * Казват, че нищо няма да свърши. Не смея да споря. Да видим. Дворното куче се мръщи съзнателно И мушка муцуната си в коленете ми.

Вълничките са ярки, като офиковите дървета от старо време Сянката е пълна с дупки от онова старо лято, Където дишаха трева и пара Полетата, нагряни от кръглото слънце.

Е, добре дошли селяни И възрастни селяни! Нещо е стеснило вашата поляна, Вашите градински парцели.

Тук, на село, вече всичко е различно, общо взето. Баба вече не е слаба. Казвате, че нищо няма да свърши? Не знам. Опитвам.