Защо подкрепяте Барселона Повече от клуб - Блогове
Интересното е, че се запознах с всички директно чрез блога, като че ли тогава нямах нищо общо с хора, които не познавах, освен може би една страст - страстта към Барселона.
Но все още има стотици, ако не и хиляди читатели, с които споделяме една любов. Днес, в навечерието на финала на Шампионската лига, искам да попитам всички „Por que Barcelona“? Защо подкрепяш Барса?
Егор Бичков: Веднъж, в края на деветдесетте, на баща ми подариха тениска на Барселона с името Джовани и номер 10 на гърба. Позволяваше ми понякога да я водя на футбол, въпреки факта, че беше два пъти по-голяма от мен. И винаги с удоволствие използвах такива подаръци на съдбата, защото никой от приятелите ми не е имал такова нещо - малък сибирски град, нали разбирате. И така, от около деветгодишна възраст започнах да мечтая как един ден ще порасна така, че тениска да ми става.
С тази мечта дойде съчувствието към синьо-гранатовите цветя; след това на герба, на който пише FCB, а аз, като съм все още нахалник, се представям за агент на ФСБ; и след това към клуба, чието име, както и името на града, ми се сториха изключително красиви и звучни. Едва тогава започнах да се вглеждам в самото действие, което се развиваше на терена, когато става дума за нашите сини екрани. Това се случи само няколко години след появата на съня. Не се изненадвайте, че отне толкова време - малък сибирски град, нали разбирате.
Николай Дудаев: Всичко започна с факта, че момчетата и аз решихме да издадем дворен вестник. Два двойни листа в кутия. За да избегнем спорове, решихме да хвърлим жребий кой за кой отбор ще пише. Написаха имената на клубовете на листчета, хвърлиха ги в стара шапка,магьоса и започна да влачи. Руслан получи Милан, Костя получи Манчестър Юнайтед, Сергей получи Реал Мадрид, а аз получих Барселона. По това време футболът не се показваше много. Това беше в края на 80-те години. Според мен тогава имаше някакви прегледи на европейски първенства веднъж седмично. Да, злобна вестникарска хроника. Само имена, голове и картони. Откраднахме безсрамно статистики от централните издания. И въз основа на кадрите от ревютата те направиха изводи за самата игра. Нашият вестник умря след първия брой. По-специално, защото беше твърде мързеливо да пише на ръка. Имаше още интересни неща за правене.
От тези редки кадри ми хареса Барселона. Тя се открояваше от останалите. В началото на 90-те започва ерата на Dream Team. В този отбор най-много харесвах Куман и Гуардиола. Малко по-малко - Стоичков и Ромарио. Но особено все едно - Куман. Изглеждаше ми много спокоен и много силен. Опитах се да копирам свободните му удари. Но също толкова неуспешно, сякаш реши да стане същата червенокоса.
Строго погледнато, изобщо не съм фен на Барса. Макар и само защото харесвах Реал Мадрид от ерата на Галактикос. Но във всеки мач ще симпатизирам преди всичко на синия гранат. Въпреки че понякога те разочароват, дразнят и вбесяват. Но удоволствието от играта им доставя много повече.
Или в тази, или в друга история, малко по-късно се каза, че защитникът като цяло е така, но при изпълнението на удари от далечни разстояния той е брилянтен. Не исках да повярвам, че той е такъв във всичко останало, защото един супергерой трябва да е брилянтен във всичко. Беше много разочароващо, че чичото по телевизията забеляза недостатъците на играча, който ме впечатли толкова много; това само увеличи съчувствието. Когато ми стана известно в кой отбор играе, нямаше избор.
По-късно дойде осъзнаването, че въпреки поражението на любимия ти отбор,обстоятелствата отново се развиха по такъв начин, че Барса даде щастливи моменти. Способността да обединяваш, да изтриваш много граници и да даряваш радост на хората е характерно за целия футбол. Когато повечето от тези моменти са свързани с Барселона, независимо от резултатите на отбора, разбираш, че това е повече от съвпадение.
Александър Вишневски: В семейството ми нямаше футболни фенове и започнах да гледам телевизионни предавания сравнително късно - на 9 години. Беше края на 1993 г. Основният и почти единствен източник на информация за чуждестранния футбол беше програмата "Футбол без граници" на канала RTR. О, току-що намерих скрийнсейвъра на програмата - просто настръхвам от тази мелодия.
Форматът на програмата беше малко странен: веднъж седмично се избираше по един мач от всяко европейско първенство, а 90 минути игра бяха намалени до около 30 минути видео, тоест половината от програмата. Можеше да е шампионат в Белгия, Франция или Холандия. И понякога Испания, да. Когато започнах да гледам всички топ първенства едновременно, бързо забелязах една проста закономерност: когато очите ви започнат да изскачат от главата ви от красотата на играта, когато ръцете ви сами започнат да пляскат, когато внезапно започнете да произнасяте непознати междуметия на глас, това означава, че мачът с Барселона е на екрана. Влюбих се в отбора заради красотата на играта. За страхотни комбинации, за свободни удари на Куман, за уникална магия на Стоичков.
Преди седмица бях в Олимпийския музей в Барселона, изведнъж видях там точно копие на Златната топка, връчена на Христо Стоичков през 1994 г., и просто се просълзиха очите ми, защото онези първи футболни спомени минаха мигновено: красивият гол на Стоичков срещу Депортиво; шампионската титла беше отнета от Депор в последната минута на последния кръг; шокиращо поражение отМилан 0-4 в първия ми финал в Шампионската лига, а след това и на Световното първенство в САЩ. Беше славно време.