Защо трябва да комбинирате музика и светлина
Всички четат
Партньорски новини
Lentainform
Защо трябва да комбинирате музика и светлина
10/12/2010
Много са говорили за съчетаването на музика и светлина – като се започне от Аристотел. Художникът и музикант Валентин Афанасиев твърди, че е измислил свой собствен метод за такава връзка. Кому трябва, каза той за Online812.
- NДоколкото си спомням, Скрябин все още се занимаваше с цветомузика? – Така че в началото, в първата година на музикалното училище, се заинтересувах от композитора Скрябин. Беше ми много неразбираем. Или по-скоро разбирах, че има нещо необичайно в музиката му, но не го усещах. Трябваше да пусна няколко плочи, да ги слушам с часове, докато усетя музиката му. Тогава научих, че Скрябин се интересува от въпроса за единството на музиката и светлината. Слава Богу, тогава не знаех, че много хора се занимават с този проблем.
- Защо? - Защото веднъж, на шестнадесет години, почувствах ключа към разрешаването на този проблем. Не знаех, че първото споменаване на факта, че звукът и цветът могат да се комбинират е при Аристотел, че след откриването на дисперсията на светлината от Нютон, много от неговите съвременници се интересуват от тази идея. Не знаех, че задачата на тази връзка е смятана за важна от Гьоте.
- И намериха начин да свържат всичко това? - Някои изследователи на връзката между музиката и цвета вървяха механично, търсейки някакви честоти, но всичко спря. Слава Богу, че не знаех нищо за това, когато започнах да се занимавам с този проблем. Всъщност е необходимо да се комбинират принципите на музикалната хармония на теорията на музиката с принципите на художествената цветознателност. Успях да го обоснова математически. Поне беше добре, че не се затънах в идеята, че "земята е плоска" от самото начало. Следователно разковничето ми стана яснорешаване на този проблем. Когато влязох в консерваторията, през първата ми година ме помолиха да говоря за това, което правя. Никой нищо не разбра от това, което казвах, но тогава нямаше техника, с която да се реализира. По това време имаше прожектори, при които филтрите трябваше да се сменят с ръкавици, но имах нужда от такива, които да променят цвета си в точното време.
- Патентовали ли сте своето откритие? - Идеята за функционалната зависимост на цветовете за използване в цветомузиката е патентована във Франция и България.
- Някой друг занимава ли се с цветомузика в България? - В Казан има проектантско бюро "Прометей", което от години се занимава с този проблем. От една страна е много добре, че те го правеха, поддържайки интерес към този проблем, но от друга страна те направиха изводи, които ни пречат да разберем самата същност. Вярно, изненадан съм защо Чюрльонис или Матюшин не стигнаха до решението на този проблем, те бяха и художници, и музиканти. Въпреки че Чюрлионис има живописни версии на сонати и фуги.
- Тогава защо да комбинирате музика и светлина? За да се засили въздействието върху човек? - Вече сме свикнали да казваме, че музиката е изкуството на звуковата организация. По принцип звукът е дразнител, това е определена честота на въздушни вибрации, които въздействат на тъпанчето, възбуждат електрически сигнал в мозъка чрез нерв. Когато композитори като Моцарт или Шопен използват комбинация от тези стимули, ние преживяваме това, което наричаме музика. Просто казано, хората са се научили да контролират звуците. Абстрактната живопис е като музиката, но е статична. Художникът знае, че живописта въздейства много емоционално на човека, защото в нея има съотношение на цветовете.Едно е, ако си в синьо, а съвсем друго, ако си в червено. Ако говорим за музика, тогава има такова нещо като цветен слух. Казват, че е посетил Римски-Корсаков. Скрябин пише, че е видял цветовите тоналности на музиката си. Неврофизиологията може да каже повече за това качество. В Института по мозъка ми казаха, че ако зрителният нерв на човек се пререже, той прораства в слуховата област. Тоест тези модалности са близки. Обичаме музиката не защото звучи красиво. Звуците са в определени отношения на напрежение. Дисонансът ни дразни, има висока степен на напрежение, така че харесваме унисон повече, а това е нулево относително напрежение. Трябваше да намеря цветови отношения, които да съответстват на отношенията на звуците, но цветът и звукът са различни елементи, те не се превеждат един в друг, те могат само да се сравняват. Много изследователи не можаха да решат проблема с цветната музика, защото искаха да преведат звука в цвят.
- Цветомузиката само спектакъл ли е? - В зависимост от начина, по който се прави. Не съм привърженик на дублажа на музика. Симфоничният оркестър има струнни, духови инструменти и перкусии. Всички свирят своите, а заедно получават например увертюрата към операта „Кармен“. Необходимо е да се въведат нови инструменти, включително леки инструменти, в симфоничния оркестър. Това мнение има поддръжници и противници. Някои казват, че музиката е самодостатъчна. Искам да им отговоря. Изкуството на черно-бялата графика също е самодостатъчно, но неговото съществуване не налага забрана за съществуването на живописта.– Вашият метод може ли да бъде научен на всеки? – По принцип да, но има тънкости. Леките инструменти имат някои функции. Има пиано и всеки, който го е научил, може да свири на него. Освен това, акоще има човек, който ще изучава моята система, ще може да пише музика и да свири, надявам се след време по-добре от мен.
- Колко пъти сте имали възможност да покажете резултатите от работата си? - Два пъти те изпълниха Реквиема на Моцарт в параклиса, увертюрата на Глинка и половецките танци в катедралата Смолни. В Париж, в Концертната зала на ЮНЕСКО, се представиха хорове от опери на Верди, Гуно и Сен-Санс. В голямата зала на Филхармонията имаше концерт в памет на композитора Успенски. През 2009 г. се проведе концерт в Ледения дворец в Санкт Петербург, където бяха изпълнени „Прометей“ на Скрябин, „Болеро“ на Равел, увертюра „Танхойзер“ и др. Планира се и концерт с акустични и електронни инструменти. Има акордеони, които могат да се комбинират с осветителна техника чрез компютърна програма.– Казват, че много хора са дошли на концерта ви в Ледения дворец. Откъде дойде публиката? – Първо, има фенове, които ходят на всичките ми концерти. И работата на производствения център помогна. Директорът на фирмата, която доставя осветително оборудване, реши да проведе концерт в Ледения дворец. Слава Богу, има такъв човек, заразен е с тази идея, помага с прожекторите. Това, между другото, не е много евтино: наемането на един проектор струва сто долара, а на този концерт имаше сто двадесет и шест. В Ice можете повече или по-малко удобно да намерите оборудване. Въпреки че Голямата зала на Филхармонията е по-красива, там има сериозни технически ограничения.
- Само симфонична музика ли превеждате в цвят? - Има варианти и на поп музиката. Комбинирахме цветна светлина с записи на Армстронг и Бритни Спиърс.
- Кой цвят е повече, например, в музиката на Моцарт? - Ако говорим за моя метод, то така решава художникът. Знаете ли, има портрет на Анна Ахматова в сини тонове на четкатаАлтман. Ако Фалк го нарисуваше, щеше да използва други цветове, но Анна Ахматова пак щеше да присъства в портрета. Можем да отидем в различни театри, за да гледаме „Ромео и Жулиета“, в единия театър Ромео ще излезе от дясната завеса, в другия отляво, но пак ще бъде Ромео. Например започнах увертюрата „Танхойзер“ на Вагнер със зелен цвят, но е много възможно някой да реши да го направи по друг начин. Цветовият тон не е обвързан със звука. Възможно е да се докаже математически, че нотата А е синя, но това не казва нищо на усещането. Няма ясна привързаност към цвета в звуците, основното тук е отношението. Има такова растение като коприва. Зелено е, но ако го докоснеш, ще се изгориш. Тоест изгарянето е недостъпно за зрението, а усещанията за цвят са недостъпни за допир. Това са различни чувства, въпреки че информацията е от една и съща тема. Звукът и цветът имат много прилики и много разлики, но комбинирането им ви позволява да обогатите едното с другото.
- Какво казват вашите колеги за вашето изобретение? - Тези, които работят с мен, са научили моята система. Има един млад композитор Иван Полех, той посещава моя курс в консерваторията и стана пълноправен колега като композитор по осветление. Има хора, които са против. Те вярват, че цветомузиката е дискотека. Някои смятат, че музиката трябва да се илюстрира с цвят, но аз не правя илюстрации. Можете да илюстрирате определен художествен образ, всеки може да го направи. Ето предложената система.
- Имате ли специално оборудване? - По принцип използваме прожектори, които са направени за шоуто. Имат няколко варианта за подходящи нюанси, максимум дванадесет. Във всеки магазин за осветление има прожектори, които дават осем, десет цвята с неподходящи нюанси, но за да систематизират цветоветесъответните звуци се нуждаят от 84 цвята.
- Възможно ли е да се усети цвят не само в музиката, но и например във времето? - Възможно е, но това е по-скоро философски въпрос. Мисля, че човек може не само да види цвета на една епоха, но и да чуе нейното звучене.
- А какъв е цветът на нашето време? - Това е много субективно. Сетих се за един анекдот за дявол, който предложил да му бъде дадена задача, която не можел да изпълни. Предлагаха му да построи къща до небето и още нещо, но всичко това беше възможно за него. И само едно предложение го доведе до задънена улица: човекът подсвирна и каза: „Зашийте копче на това“. Просто казано, има неща, които са фундаментално недостъпни за ума. Човечеството съществува от няколко хиляди години и електричеството е започнало да се използва едва наскоро. Колко века е съществувала науката, но са изминали само около три века, откакто се е отделила от алхимията. Сега много се говори за кризата в изкуството, а връзката между музика и цвят тепърва започва.
- И все пак какъв е цветът на днешното време? - Аз съм роден в такава страна и в такова време, мога да кажа, че имаше много червено по това време. Това е психологическо. Може би защото, когато бях в консерваторията, ходехме на демонстрации с червени знамена. Но цветът на онази епоха не е просто червен, а по някаква причина с мръсотия.