Защо Западът е напреднал, докато светът на исляма е упаднал
В момента има голяма разлика между западния и ислямския свят. Един от тези светове се е утвърдил на трона на господство в [международната] политика и всемогъщество и възнамерява никога повече да не го напуска. Той заграби всички естествени хранилища на земята и присвои цялата власт и сила. Вторият от тези светове, подобно на роб, е лишен от възможността да участва в [международния] политически живот, станал неспособен да управлява делата си по свое усмотрение, насилствено е лишен от възможността да харчи имуществото си по желание в собствения си дом. Като роб, той беше навсякъде под извънземен контрол.
Разбира се, има причина за тази очевидна разлика в състоянията. Вторичните причини за това могат да бъдат произволно различни, но все пак основната причина е само една. Само да се покаже открито тази основна причина е много трудно. И изобщо, определянето на истинските причини за историческите събития и социални условия е труден въпрос. Западният свят показа усърдие и трудолюбие. Със силата на науката и просветата той покори и природата, и всички народи на Земята. В същото време светът на исляма не се развива, той бездейства и остава в неведение. Следователно, с напредването на западния свят светът на исляма тръгна надолу.
Това ли е основната причина? Ако е така, каква е причината единият да е работил много, а другият да е бездействал? Науката и образованието започват да се развиват в западния свят около края на осми век. Но защо този процес, който започна толкова отдавна, не успя да набере скорост през вековете? Защо, след като започна, ставаше все по-слаб и по-слаб? Защо просвещението не може да се възроди преди началото на 16 век? Защо признаците и постиженията на прогреса не придобиха широта и обхват?
В началото на XVI век. благодарение на благотворното влияние на Реформацията, която започна в Германия, мисълта и умът на западния свят бяха освободени от потисничеството на духовенството. Науката и образованието можеха да дишат свободно.
Реформацията, възникнала на базата на дребни [религиозни] проблеми, много бързо се засили, разшири и даде на западния свят важни ползи: човекът постигна [признаване] на човешката си природа, разумът постигна [признаване] на своето първостепенно значение и приоритет, независимост, свобода и приемането му като практически значима сила. След това човешкият ум започна бързо да изследва необятните пространства на материалния свят и да открива все повече и повече нови складове и тайни на природата. Творческите възможности и практическите възможности на хората бяха освободени от задушаващата прегръдка на католицизма. Човекът започна усърдно да се движи по пътя на науката и практическата дейност. Затова през следващите векове след Реформацията толкова лесно се появиха прогресивни явления, които бяха невъзможни в епоха, когато умът беше затворен в стените на църквата и ръцете на духовенството.
Дните, когато великият реформатор Мартин Лутер излезе на арената на историята, съвпаднаха с времето, когато най-великият от всички владетели на тази страна Сюлейман Кануни [Справедливия] управляваше Османската държава. Това означава, че тогава християнските държави са били по-слаби от ислямската. Но благодарение на работата на великия обновител Мартин Лутер, християнският свят тръгна по пътя на прогреса, а светът на исляма, под влиянието на шейх-ул-ислямите [официални духовни служители], които изповядваха каламическата догма, като Ибн Камал, Абу ас-Сугуд, например, беше хвърлен в бездната на стагнацията. С други думи, светът на исляма се върна назад поради факта, че се оказа пленен и вързан от ума.
Мюсюлмански философ, сляп поет Абу ал-Ала [ал-Маари],предупреждавайки за това ужасно историческо бъдеще, сякаш на истински пророчески език, той пише в Задължението на незадължителния [„al-Luzumiyyat“]:
Те се развиваха, но ние дремехме. Когато се търкаляхме назад, те се трудеха. Разбира се, пътищата на прогреса минават покрай Нашите леговища на невежеството.
Ако плененият ум е лишен от правото на свободно мислене и вземане на решения, тогава практическата дейност и ефективност също са сковани. Когато човек е поразен от болестта на безделието, дори най-незначителните неща непременно му се отразяват негативно.
Може би затова идеите, родени в мухлясалите килии на дервишите и разпространявани от тях, проповедите, които звучаха от минбарите на джамиите и винаги проклинаха светския живот, възгледите на аскетите и отшелниците, които винаги търсеха щастието в бедност и лишения, суфийската философия, навсякъде усещаща следи от Сатана, можеха да повлияят на съзнанието на мюсюлманите, страдащи в плен.
Следователно умът и тялото на ислямския свят бяха оставени без работа. Следователно, когато западният свят се разви, светът на исляма се претърколи надолу. Следователно възниква голяма разлика между западния и ислямския свят. Затова единият постигна лидерската чест, а другият потъна в изостаналост и срам.
Това е моята позиция по този въпрос. Тази гледна точка зае място в сърцето ми чрез размисъл върху политическата и културна история на исляма. Това мое виждане беше затвърдено чрез четене на трудове на учени, които писаха за причините за настоящата ситуация и мерките за справяне с тях.
Подтикнат от тази нараснала вяра в душата ми, реших да направя нещо. Всичко, което написах, всичко, което казах, всичко беше направено според това мое убеждение. Всичко, което казах и написах, преследваше само една цел: освобождаване на ума и мисълта, разрушаване на бариерите, издигнати от мазхабите [правните школи на исляма иразлични течения на богословската мисъл], преодолявайки слабостта на нашата воля и [светските] желания. С други думи, единствената ми цел беше да освободя ума и да преодолея основателността на нашите стремежи. Защото основната причина за сегашното състояние на света на исляма е ограничението на ума и слабостта на волята.
Вярвам без никакво съмнение или колебание, че ислямът е истинската религия, че е величествена и свята. Според мен ученията на такава свещена религия като исляма не могат по никакъв начин да бъдат ограничени от тесните рамки на дребните мазхаби. Ограничаването на исляма до такива тесни граници със сигурност е недостатък. По този въпрос аз, разбира се, отхвърлям мазхабите.
В исляма умът не е бил ограничен, той е бил свободен и почитан като най-великия Божи дар. В мюсюлманските държави свободата на ума и мисълта беше първична, тя беше естествено право. В епохата на нашите древни свещени праведни предци не е имало традиция за насилствено налагане на един от мазхабите [на вярващите]. Такова бедствие като лудост и дивачество, изразяващо се в ограничаването [на ролята и мястото] на ума, стесняването на неговите възможности, враждебното отношение към науката и просветлението, проклятието на мислителите, обвинението на всяка свобода в безбожие, очевидно е проникнало в ученията на мутакалимите като наследство от ужасните религиозни присъди на инквизицията, които царуваха в котката свят свят в продължение на седем века. Защото такава лудост, такава дивотия изобщо не може да произтича от духа на исляма.
Варварството на съдилищата на инквизицията лесно проникна в кръвта на мутакалимите, отровени от [гръцката] диалектика, и в техните сърца, изгарящи от желание да принуждават, сплашват и преследват. Мутакалимите, в името на религията, ги принуждават да приемат тези диваци в света на исляма. Тези бедствия, оживени и приложени на практика в името на религията,вкоренени в нашите глави и сърца. Според мен така са уловени умът, волята и [духовните] сили на мюсюлманите. Тази липса на свобода стана основната причина за всички последващи беди и бедствия.
Освобождаването от плен е основното и единствено условие за възстановяване. Ако умът и волята не бъдат освободени, всички други методи и мерки ще бъдат безполезни и няма да дадат резултат.
Затова се присъединих към течението на мисълта, проповядващо свободомислието. Започнах да отхвърлям ограниченията, изкуствено издигнати и съзнателно наложени от представителите на мазхабите. По много въпроси смело се изказах срещу привържениците на мазхабите. Това не беше направено, за да обвиня древните велики учени в допуснатите грешки, а за да покажа твърдата си вяра и убеденост в свободата на ума и мисълта, в широтата на исляма и неговото величие.
Направих този курс на действие и това верую обвързващи за мен. Стори ми се началото, прагът на нашето освобождение. Това беше единственият курс на действие, който най-точно отговаряше на текущите ни задачи и нужди. Нямаше съмнение, че по отношение на бъдещето това не носи вреда, а само полза.
Тъй като се опасявах, че литературните произведения, които бих могъл да напиша със силата на моя артистичен и литературен дар, мислите, които бих могъл да произведа с работата на мозъка си, чувствата, които биха могли да се излеят от душата ми, разбира се, могат да бъдат плитки, аз избягвах да пиша литературни произведения. Насаждането в душите на читателите дребни и банални идеи, низки чувства според мен би било отравяне на чистите им сърца и не би донесло никаква полза.
В желанието си да унищожа утвърдените от мезхабите заведения, които ограничават ума, волята и мисленето на човека, аз прокламирах и показах на българските мюсюлмани достапроблеми и въпроси. Разбира се, целта ми беше добра. Ако бях постигнал тази цел, тогава нейната полза и полза, разбира се, биха били големи. Всички тези въпроси бяха важни и актуални в една или друга степен. Те бяха важни, защото можеха да подобрят нашата социална позиция, можеха да издигнат ученията на исляма и [да възстановят] неговото величие. Беше невъзможно да се намери някаква вреда в тях, защото всеки от тези проблеми, без съмнение, стоеше над любовните истории и любовните романи, и като цяло, всички произведения с еротична насоченост.
Завършвайки, реших да представя отношението си към съвременната ни литература.
Според мен езикът на нашата литература не е съвсем правилен. В литературните произведения граматическите, синтактичните и стилистичните грешки се срещат в голям брой. Ако тези недостатъци, които са възникнали поради небрежността на нашите съвременни писатели, се придържат към нашия език, тогава езикът, който се е развил в ръцете на нашите предци, ще започне да деградира. Клоните на общото тюркско дърво, израснали от един корен, никога няма да могат да дадат плодовете на единството и по-нататъшното движение напред все повече и повече ще разделя [тюркските народи].
Според мен тенденциите в съвременната ни литература не отговарят на нашите нужди. Любовните разкази, любовните истории и преводите на произведения на изкуството от други народи и изобщо нито едно от произведенията, написани в духа на еротиката (която ги отдалечава от сериозността и ги доближава до безсрамието), изобщо не отговарят на нашите нужди.
Изискванията на сегашното ни състояние са по-скоро съобразени с обогатяването на нашата литература със сериозни произведения, с усвояването от нас само на нужните ни научни, технически и индустриални постижения на Запада. Сега е необходимо, поне за известно време, да оставим настрана западните игри,забавления и празни романи, да възпитаваме децата си в духа на бизнеса, да ги приучим към търговия, търговия и земеделски труд.
Вярвам, че няма друг път за нашето спасение и прогрес.