Православната църква почита паметта на Свети мъченик Хуар, Православието и светът
Свети мъченик Уар (†307 г.) живял в главния град на Египет Александрия и бил военачалник на кохортата Тян. Вярвайки в Истинния Бог, но страхувайки се от беззаконните идолопоклонници, той скри вярата си. В началото на гонението свети Уар обикалял нощем тъмниците и се грижел за затворените в тях християни: измивал и превързвал раните им, носел им храна.
Един ден Свети Уар посетил през нощта тъмница, в която имало седем християнски учители. Свети Уар ги помоли да се молят той да се отърве от страха от мъченията и да може да страда за Христос. „Ако се страхуваш от временни мъки, тогава няма да избегнеш вечните мъки, ако се страхуваш да изповядаш Христос на земята, тогава няма да видиш лицето Му на небето“, отговориха те. Като чул това, свети Уар изпитал в себе си такава любов към Бога, че решил да претърпи страдания за името Му и останал в затвора. На сутринта един от мъчениците починал от раните си.
Свети Уар, явявайки се пред губернатора заедно с шестима учители, каза, че иска да страда вместо починалия затворник. Свети Уар бил бит с пръчки, тялото му било рендосано с железни ножове, след това, прикован с главата надолу към дърво, кожата била откъсната от гърба му и утробата му била измъчвана, докато всички вътрешности паднали на земята. Светците се молели за него и го вдъхновявали на подвиг. Губернаторът заповяда да ги върнат обратно в тъмницата, а Свети Уар извика към тях: “Учители мои! Помоли се за мен последния път на Христос, защото вече се отделям от тялото, но ти благодаря, че ме водиш към вечния живот.
Няколко часа по-късно Свети Уар почина. Мъчителите извлекли тялото му извън града и го хвърлили да бъде изядено от кучетата.
Една благочестива вдовица, блажена Клеопатра, чийто съпруг беше военен командир в Египет, със скръбпогледна отдалеч страданията на Свети Уар. Когато тялото на светеца било изхвърлено извън града, блажената Клеопатра го донесла тайно през нощта в дома си и го погребала в спалнята си. На следващата сутрин християнските учители били обезглавени с меч. Блажената Клеопатра постоянно палеше свещи над ковчега на свети Уар и се молеше горещо, почитайки го като велик застъпник и ходатай пред Бога.
Когато преследването утихна, благословената Клеопатра се върна в Палестина, в родното си село Едра. Под прикритието на останките на съпруга си, благословената Клеопатра прехвърлила мощите на светия мъченик Уар и ги положила в древната гробница на своите предци. Всеки ден тя ходела на гроба, палела свещи, кадила и по нейния пример други християни започнали да прибягват до молитвите на св. Хуар и получили неговото изцеление на гроба.
Блажената Клеопатра, като видяла, че много християни отиват на гроба на светеца, решила да построи храм в негова чест. По това време синът й Джон беше навършил седемнадесет години. Блажената Клеопатра поискала от царя почетна длъжност в армията за него и решила той да започне службата си след завършване на строителството на храма. Когато църквата била основана, благословената Клеопатра повика епископи, свещеници и монаси и честните мощи на свети Уар бяха пренесени в скъпоценно ложе, а върху мощите благословената Клеопатра положи колан и военно облекло, което синът й скоро трябваше да облече. Тя горещо се молела на свети Уар той да бъде помощник на нейния син и да измоли Господа за него това, което ще бъде угодно на Него и полезно за нейния син.
След освещаването на храма мощите на Свети Уар бяха положени под олтара, на който отслужиха Божествена литургия. След богослужението блажена Клеопатра устрои угощение за гостите и заедно със сина си им прислужи. Внезапно свети Йоан се разболял от треска и починал в полунощ, като си тръгналмайка в неутешима скръб. С плач блажената Клеопатра се втурнала към храма и, приклекнала до гроба, започнала да укорява светата мъченица: „Така ми се отплати, Божият светец, за това, че се трудих за теб?“
От силна умора и голяма скръб блажената Клеопатра заспала точно на гроба. В съня й се явил Свети Уар, който държал сина си за ръка. И двамата бяха светли като слънце, а дрехите им бяха по-бели от сняг; те носеха златни пояси и красиви корони на главите си. Като ги видяла, блажената Клеопатра се хвърлила в нозете на светиите, но мъченикът Уар я вдигнал и казал: „О, жено, защо се оплакваш от мен? Ти самият не се ли молеше да изпросиш от Бога за него онова, което би Му било угодно и полезно за теб и за сина ти? Вашият син сега е пред Божия трон и служи на Небесния Цар, но ако искате той да служи на земния и временния цар, вземете го обратно.
Но младежът, който седеше в прегръдките на свети Уар, го прегърна и каза: “Не, застъпниче мой! Не слушайте майка ми, не ме лишавайте от общение със светци.” Обръщайки се към блажена Клеопатра, свети Йоан каза: „Защо плачеш, майко моя? Аз съм причислен към небесното множество и стоя пред Христос заедно с ангелите.”
Блажената Клеопатра каза: „Вземете ме със себе си, за да бъда с вас“. Но Свети Уар отговори: „И тук, оставайки на земята, ти все още си с нас; върви си с мир и тогава, когато Господ заповяда, ще дойдем да те вземем.
След тези думи и двамата станаха невидими. Дошла на себе си, блажената Клеопатра изпитала неописуема радост и разказала на жреците за видението; заедно с тях тя погреба с чест сина си в гроба на Свети Уар. След това, след като раздаде имота си на нуждаещите се, като се отрече от света, Клеопатра започна да живее в църквата Св. Хуар, прекарвайки ден и нощ в пост и молитви. Всяка неделя по време нана молитва, свети Уар й се яви със сина си. След като прекара седем години в такива дела и угоди на Бога, блажената Клеопатра се почина в 327 година.
Свети мъченик Уар е особено обичан от българския народ. Те прибягват до неговото застъпничество, молят за молби за здравето на бебета и малки деца, както и за облекчаване на душите на починали роднини, които не са били почетени със светото Кръщение, и бебета, починали в утробата или по време на раждане.