Зенит няма ли нужда от Лига Европа Футбол - Лига Европа

лига
нужда

футбол

Човек има чувството, че само от израза „Лига Европа” играчите на „Зенит” свиват скули от униние. Реваншът с"Бней Йехуда" и първият с "Утрехт" се играха от два различни отбора от Санкт Петербург, но впечатлението от тях е едно: "Зенит" е убеден, че не е попаднал в Шампионската лига само поради недоразумение, изглежда снизходително до Лига Европа.

Петербургският клуб и неговите фенове са длъжни да благодарят наАндрей Лунев за това, че крайният резултат е 0:1, а не 0:3. Вратарят понякога правеше абсолютно невъобразими неща - да направи поне две поредни спасявания, след като удариDessers от близка дистанция в рамките на пет секунди. Да, дори в епизода за попадение, Лунев отклони удара с глава на същия Десерс и не можа да направи нищо с завършването наЛабиад : човешките възможности не са безгранични.

Играта на Лунева - единствената добра новина за "Зенит" тази вечер. В Утрехт отборът от Санкт Петербург изглеждаше, да назоваваме нещата с истинските им имена, отвратително. И това на фона на две големи победи в последните кръгове на българското първенство надСпартак иАхмат и като цяло безусловно лидерство във Висшата лига! Гледайки как четвъртият отбор от и без това скромното холандско първенство почти през целия мач "носи" най-богатия български клуб, човек трябваше да си зададе един тъжен въпрос: какво тогава е останалата част от нашата Висша лига?

Под ръководството на словенския реферСлавко Винчич българските клубове не отбелязаха нито един гол в четири мача. Но към това, което се случи в Утрехт, реферът има абсолютно същото отношение катоМихаил Вилков - към факта, че под негово ръководство "Спартак" вече получи пет гола в Санкт Петербург за трети път. Тоест никакви. Колко готино прецени КрестовскиВилков също толкова безупречно в Утрехт - Винчич. Просто отборът наЕрик тен Хаг изглеждаше като отбор, нахален, гладен и предизвикателен. А футболистите на Манчини са прословути академици с бастуни, тъй като веднъж, в изблик на гняв, той публично нарече собствените си играчиВалерий Газаев.

Трудно е да се повярва, че целият проблем е липсата наДалер Кузяев в стартовия състав, когото Роберто Манчини даде почивка като част от ротацията и пусна едва в 84-ата минута. Да, един новобранец в началото на сезона е адски добър, но тогава защо да държите два пълни отбора от скъпи майстори на сериозно ниво, ако липсата на вероятно най-малко платения от тях на терена води до такива последствия? Едно е - у дома с Бней Йехуда, когато вторият отбор игра напълно. Тук на терена беше базата. Но ако можете да кажете добри думи за една от тях, то само за Лунев иАлександър Кокорин, който беше активен, трудолюбив и оригинален при вземането на решения. Но останалите най-добрият снайперист на първенството на България-2017/18 не го подкрепиха.

Също така обърна внимание на факта, че първото едновременно влизане в полето на четиримата аржентинци от Зенит не доведе до нищо добро, а мачът наКраневитер сДриуси според мен просто се провали. Всеки от тях е футболист за себе си, без съмнение добър, но когато в един отбор има твърде много хора от една чужда държава, има опасност в отбора да се появи някакъв отбор. Освен това, според самите аржентински играчи, всички те са приятели от много години. Колкото и да е прекалено усърдно ръководството на „Зенит“ с това хвърляне на Буенос Айрес.

Отбелязваме и друго доказателство за недоверието на Манчини къмДзюба. Е, той не излезе в стартовия състав - всички вече започнаха да правят товасвиквам с. Но когато италианецът реши да извади Дриуси от играта, предпочитанието беше дадено на Полоз. Дзюба също получи, както в мача със Спартак, само няколко минути.

Най-добрият голмайстор в историята на българския футбол и националния отборАлександър Кержаков, говорейки по телевизията в навечерието на мача, заяви, че целта на родния му Зенит трябва да бъде само спечелването на Лига Европа. Като човек, спечелил Купата на УЕФА (макар и не с Санкт Петербург, а с„Севиля“ ), той имаше пълното право на подобни думи.

Но животът под формата на реванш с Бней Йехуда и среща в Утрехт кара - засега шепнешком - да зададе полярния въпрос: има ли нужда Зенит от Лига Европа? Спомням си миналогодишния пример със Спартак, макар и опозорен откипърския АЕК, но тогава игра само в първенството и го спечели.

Най-вероятно подобни песимистични мисли все още са далеч от истината и аз напълно признавам, че той все пак ще се справи с най-простата от всички възможни цели за Зенит - влизане в групата на Лига Европа. Но отбор, който претендира за нещо значимо, няма право да си позволява такива мачове.

КогатоСергей Фурсенко през 2006 г. за първи път стана президент на Зенит, той изуми всички в клубното списание със супер задача - спечелването на три Купи на УЕФА за десет години. По-късно той уточни, че има предвид всяко европейско състезание. Две от тях - същата Купа на УЕФА и Суперкупата - вече бяха представени през 2008 г. Но тогава настъпи ступор и, трябва да се мисли, Фурсенко беше върнат, не на последно място, за да доведе въпроса до края - дори ако вече беше изминало малко повече от десетилетие.

Но ако е така, тогава Зенит трябва да покаже съвсем различен футбол от този в Утрехт.