Жи (Иги Конт)
Шестата миниатюра за таралеж. Таралеж беше срещу Сатана. Сатана не знаеше това, защото душите на таралежите не бяха предмет на никаква съдебна практика. Затова таралежът подготвил коварен план. Планирайте срещу Сатана. Планът беше толкова хитър, че Сатана щеше да се изплаши, ако разбереше за него. Но за съжаление Сатана не знаеше за плана и не можеше да се страхува. И това беше началото на плана. План без начало не може да работи. Правилно се замислил таралежът и зачакал.
Седмата миниатюра за таралеж. Таралежът не разбираше много, но за разлика от други хора, които твърдят, че не разбират нищо, таралежът не се гордееше с това. За него това беше просто състояние, като тъга и вълнение, което се преобръща и пречи на мисленето за известно време. Беше странно за Таралеж да види, че това е необичайно за другите. И той често спираше, на улицата или някъде другаде, без да разбира. Змията често се шегуваше, че таралежът има късо съединение в главата си, а гопниците, когато за първи път видяха как таралежът не разбира, се уплашиха и дори свършиха да го ритат преди време. По-късно, на бира, таралежът им каза, че е от детството и по-късно гопниците учтиво игнорираха недоразуменията на таралежа.
Осма миниатюра за таралеж. Таралеж беше поет. Затова не е писал поезия. В крайна сметка всеки, лош или много лош човек, може да римува няколко реда. Пролетно-Червено. Небесен хляб. Но малко хора могат да замълчат и да се отнесат с уважение към пролетната капка, която е красива сама по себе си и без метафори, синекдохи и парацелации.
Девета миниатюра за таралеж. Таралеж не пиеше алкохол. Но не му го продадоха, защото, първо, беше животно, нямаше паспорт и беше под осемнадесет години. И въпреки че таралежът не пиеше, самият факт на такова отделяне от повечето хора го смущаваше. Понякога, когато купува храна в супермаркет, таралежът слага още една бутилка в кошницата си, нопродавачките погледнаха обвинително таралежа, той се отдръпна и занесе бутилките обратно в отдела за алкохол. След всяка подобна случка таралежът се чувствал несигурен и бързал да си инжектира хероин, който старец в лисиче палто му продавал безпроблемно.
Десета миниатюра за таралеж. Таралежът не беше в парка. Таралежът не беше на работа. Таралежът не беше вкъщи. Таралежът го нямаше никъде. Ежко, реши кръстословицата и прочети празнословието на един философ. Таралежът не беше много запознат с философията и книгите и затова реши, че тъй като тази книга не е научна фантастика, любовна лирика и дори не е еротична история, значи това е вярно. В книгата един известен философ каза, че няма материя, има само знаци, които също не съществуват "Наистина, аз съм просто знак. Моята тънка лапа е знак и дори хероинът е знак." Таралежът беше изненадан от мисълта, че нищо не го отличава от пътен знак и затова реши, че книгата все още е фентъзи или еротична история и се успокои.
Дванадесетата миниатюра за таралеж. Таралеж работи дълго и ефективно в сферата на търговията. Повече от хиляди чекове бяха пробити с неговите игли. Таралежът дори разбра защо можете да обменяте хартиени банкноти за много различни неща. Но едно нещо, в размяната на стоки за пари, изплаши таралежа. Хигиенната страна на нещата. В крайна сметка е абсолютно неизвестно какво е било плащано с пари преди. Тоалетна хартия, убиец или нурофен в аптека. Таралежът беше наркоман и вярваше, че всичко това остава с парите и допълнително влияе върху новите покупки, заразявайки ги с паричната си енергия. Не е ясно как ще се държи кола, закупена с пари, които хората са губили в казино. Не е ясно каква реакция ще предизвикат цветята, купени с пари, дадени преди това от хора за посещение на външна тоалетна. Всички тези трудности объркаха таралежа и следователно всичките пари, които получиопитал да издържи в буркан с алкохол, откраднат от съсед алкохолик. Така беше по-спокоен.
Тринадесетата миниатюра за таралеж. Яде таралеж мед и се замисли колко е сладък медът. И все още не можеше да реши колко сладък е медът. Като захар или живот по телевизията. „Защо медът е сладък, сигурно всичко е в трудолюбието на пчелите“, попита се таралежът и сам си отговори. Пчелите събират мед цяла година, градят целия си живот върху това сладко злато, обграждат се с него, умират за него, а след това собственикът идва и взема целия мед за себе си, оставяйки на пчелите само необходимия минимум. „Да, медът все още е сладък, като живота по телевизията“, помисли доволно таралежът и заспа, смучейки лепкавия си пръст. Последната миниатюра за таралежа. Веднъж таралежът вървял през гората и разбрал, че гората е пластмасова, няма птици и вместо слънце обикновено има крушка с мощност от един милиард волта. И как не съм забелязал това преди, помисли си таралежът, защото всичко наоколо не е истинско. Вглеждайки се внимателно, в далечината таралежът видя плътна завеса, към която отиде. Небето беше нарисувано върху завесата, като се напрегна малко, таралежът разкъса тъканта и пропълзя в дупката. И след секунда таралежът си спомни всичко.