Животновъдство и природна среда
Животновъдството и природната среда - раздел Екология, Екология Животновъдството оказва значително влияние върху природната среда. В Селски.
Животновъдството оказва значително влияние върху околната среда. В селското стопанство се отглеждат предимно тревопасни животни, поради което за тях се създава растителна хранителна база (ливади, пасища и др.). Съвременният добитък, особено високопродуктивните породи, е много придирчив към качеството на фуража, така че на пасищата се извършва селективно ядене на отделни растения, което променя видовия състав на растителната общност и без корекция може да направи това пасище неподходящо за по-нататъшна употреба. В допълнение към факта, че зелената част на растението се яде, се получава уплътняване на почвата, което променя условията за съществуване на почвените организми. Това налага рационалното използване на земеделските земи, отредени за пасища. Натоварването на 1 ха пасище при паша на крави и свине трябва да бъде 10 глави.
В допълнение към въздействието на животновъдството върху природата като фуражна база, животинските отпадъци (постеля, тор и др.) също играят голяма роля в негативното въздействие върху околната среда.
Парадоксът е, че оборският тор, добре познат спътник на плодородието, в неумели ръце извежда от строя нивите в близост до ферми за дълго време. Животинските отпадъци съдържат различни форми на P, K, N, S и други силно токсични съединения. В почвата навлизат и много организми, предимно патогенни - бактерии, вируси, нематоди, протозои насекоми, които дълго време не губят жизнеспособност в почвата.
Особено опасен е свинският тор, който съдържа 1,5% амоняк. Допълнително служат пресни недезинфекцирани утайки и отпадъчни води от свинефермиизточник на замърсяване на почвите и, следователно, вероятно човек със салмонела, бактерии от тиф, яйца на хелминти, аскариди от тения и др.
Нарушаването на технологията на животновъдните отрасли води до появата на големи количества оборски тор. Големите маси оборски тор създават проблеми с извозването им от производствените помещения. Премахването на мокрия тор води до рязко увеличаване на развитието на микроорганизми в течния тор, създавайки заплаха от епидемия. Използването на течен тор като тор е неефективно и опасно от екологична гледна точка, така че този проблем трябва да бъде решен от гледна точка на опазване на околната среда.
В България няма закони, които да ограничават изграждането на големи замърсяващи животновъдни комплекси. На Запад ферми с повече от 100 животински единици изискват специално разрешение (една животинска единица се равнява на 1 възрастна крава или 10 прасета или 100 пилета).
Съществуват различни технологии за обработка и обезвреждане на оборския тор:
- многоетапна обработка с разделяне на течни (карантина в полеви складове и дезинфекция в аеротенкове) и твърди (поставени в стекове) фракции;
- производство на торфено-компостни или торфено-торови торове с биотермично обеззаразяване;
- анаеробна обработка (метаногенеза) или смилане на течен тор
- изхвърляне на напоителни полета
Екологична биотехнология(Биотехнологиятае технология, базирана на използването на живи организми и биологични процеси за получаване на продаваеми продукти или за третиране на производствени отпадъци)рециклирането на животински отпадъци включва:
- компостиране на оборски тор (получаване на хумифициран продукт от биологично окисление, съдържащ органични съединения, продукти на гниене,биомаса от мъртви микроорганизми и др.);
- преработка на оборски тор за фуражни добавки (изолиране на суров протеин, въглехидратно вещество и биогенни елементи);
- обработка на оборски тор в специални устройства, където в процеса на анаеробно разлагане се образува биогаз (смес от метан, въглероден диоксид и други газообразни вещества) и смес от органични съединения, които могат да се използват като органичен тор.
Калоричността на 1 m 3 биогаз съответства на 0,6 l мазут. За сравнение: 1 крава произвежда достатъчно тор на ден, за да произведе 1,7 m 3 биогаз.
Проблемът на индустриалното животновъдство е борбата с гризачите - носители на заразни болести по животните (туберкулоза, бруцелоза, салмонелоза, лептоспироза и др.). За целта се използват: отровени хранителни и водни примамки, опудряване и разпенване със специални препарати.
Необходимо условие за опазване на природната среда е заравянето на животински трупове в биотермални ями (ямата Бекари, Чешката яма и др.), изгарянето на трупове, заразени с антракс и други спорообразуващи патогени.
За да се предпази населението от въздействието на вредните производствени фактори, животновъдните ферми и комплекси са отделени от жилищното развитие на селските селища със санитарно-защитни зони (C33).
Санитарно-охранителна зонае горска ивица, разделяща източниците на замърсяване от жилищни или обществени сгради. Широчината на С33 се определя в зависимост от степента на вредност и количеството на отделяните замърсители.
Санитарно-охранителните зони (C33) са разположени по границите на животновъдните предприятия. Ширината на С33 до границата на ж.к. е дадена в таблица 11.
Откъм жилищната зона С33 трябва да има горски ивици с ширина най-малко 50 m.
Освен това,на територията на стопанството се създават и горски насаждения и комплекси за дистанционна с жизнена защита на торохранилища, торища, пречиствателни съоръжения, компостни площадки и др. от животновъдни и сервизни помещения, пунктове за осеменяване, складове за фураж. Насажденията се поставят така, че да не пречат на циркулацията на въздуха на територията на фермите и комплексите.
Таблица 11 -Ширина на санитарно-охранителните зони до границата на жилищната зона