Животът на монасите от Атон, поглед отвътре
ВИЗАНТИЙСКО ВРЕМЕ И ДНЕВЕН МАРШРУТ
„На Атон действа византийско време. Много е трудно да се обясни”, започва разказа си монах Ермолай. - Когато слънцето залязва, стрелките на часовника са настроени към полунощ, но това дава разлика с московското време със 7 часа през лятото и 3 часа през зимата. Затова е трудно да се каже например: „Ставаме в 3 часа“. В колко 3 часа? Всички са объркани."
Очевидно, забелязал недоразумението, монахът с усмивка иска химикал и лист хартия. В тетрадката се появява слънцето – основната и единствена мярка за византийско време. Монах Ермолай казва, че при залез слънце всички монаси на полуострова се събират в храмовете си за едночасова служба, след което отиват в килиите си и спят точно пет часа и половина.
От 6:30 часа византийско време започва т. нар. килиен канон, определен индивидуално за всеки изповедник на манастира, който продължава час и половина. Такава духовна работа не е пълна без четене на молитви и поклони.
„След това в 8 часа сутринта византийско време (не бъркайте, по това време в България е един през нощта – през зимата, през лятото – 4 ч.) започва службата, която завършва с голяма литургия, след което всички се причастяваме и след това започва трапезата“, разказва монахът.
Трапезата на Света гора е продължение на богослужението. Един от монасите не прекъсва молитвата за това време. Храненето продължава само 10-15 минути. „След това отиваме да почиваме за около час и половина, след което всички излизаме на послушание“, продължава той. Изпълнението на послушанията отнема пет часа: от 14:00 до 19:00 часа.
След работния ден - два часа лично време, когато монасите могат да се разходят, да отговорят на писма от роднини, да четат, да пишат в дневник или да спят. От 21:00 за два и половиначасове богослужение, което също завършва с трапеза. Тогава монасите се изповядват и при залез слънце отново започват богослужението.
МОНАХЕВО МЕНЮ
Основно монасите ядат зеленчуци, плодове, ядки, маслини, мед - това, което природата дава в средиземноморския климат. Манастирите купуват брашно за приготвяне на хляб, млечни продукти. Монасите не ядат месо и само от време на време ядат риба. Пет дни в седмицата монасите се хранят два пъти на ден, а в сряда и петък – в дните на пост – еднократно.
„Ние не отглеждаме никакви животни, с изключение на мулета, които ни помагат в работата и за транспортиране на различни стоки в бита. Всички гори са по склоновете и тракторът не може да отиде там“, казва монах Ермолай. Магаретата носят инструменти за обработка на земята, реколта и дървен материал.
ПОСЛУШЕНИЯ НА МОНАСИ
Когато монах влезе в манастир, за него се грижат братята, изповедникът и настоятелят. В зависимост от светската професия, умения и способности на монаха се дават послушания. Всички послушания се разпределят според нуждите на братята: монасите приготвят храна, отглеждат зеленчуци, събират плодове и ядки, подготвят дърва за зимата, правят дървени мебели, съдове, кръстове, броеници, правят заготовки за икони, шият църковни одежди.
„Всичко, от което се нуждаете за богослужение, можете да закупите в нашите магазини“, уверява монах Ермолай. По думите му преди 100 години българският манастир на Света гора е бил известен с шивашката си работилница, която е покривала целия полуостров. Счита се за голям успех сега да имаш одежди от тази работилница. Все още се носи и реставрира в манастира "Св. Пантелеймон". Колкото по-малко монаси живеят в манастира, толкова повече послушания трябва да изпълнява всеки от тях.
Преди Първата световна война в Свети Пантелеймонповече от 10 хиляди монаси са живели в манастира, сега са само 105. Следователно всеки от монасите изпълнява три или повече послушания.
ДОХОДИ НА БРАТЯТА
На практика няма комуникация между манастирите - всеки манастир е пълноценен град, където се произвежда всичко необходимо за живота. Преди около 100 години атонските монаси не купували и не продавали нищо, а сключвали бартерни сделки, разменяйки маслини и мед срещу брашно и платове. Сега голяма част от произведеното на Атон се продава.
Приходите на манастира се формират от приходите от продажбата на маслини, зехтин, мед, църковна утвар, изработена от монаси, наем на 15 хектара лозя, плащане от поклонниците на диамонитирион - разрешение за посещение на светата гора Атон, което е задължително за всички гости.
„Нашият манастир беше посетен от 47 хиляди поклонници през 2014 г., малко по-малко миналата година, въпреки че преди това броят им винаги се е увеличавал“, казва монах Ермолай. Той е убеден, че честването на 1000-годишнината на българското монашество на Света гора и стабилизирането на световната икономика ще привлече нови поклонници. Сегашната икономическа криза, според монаха, все още не се е отразила на живота на манастира. „Докато живеем по инерция. Но ако кризата се проточи, това ще засегне и нас“, обяснява отец Ермолай.
МАНАСТИРСКИ РАЗХОДИ
ВРЪЗКА С ГОЛЯМАТА ЗЕМЯ
„НИКОЙ НЕ Е НАСИЛВАЛ ДЪРЖАНИЯ“
Всяка година Атон се посещава от десетки хиляди поклонници, някои от които се присъединяват към братята на манастира. „В един манастир могат да живеят до хиляда души. Минават 10 години, сигурен съм, и всички килии ще се напълнят“, споделя монахът и припомня, че преди 15 години, когато се установява на Света гора, са били заети само 62 килии.
„През 15 години, откакто живея на Атон, около 50 души се заселиха при нас и след това си тръгнаха. Добре е за всекиманастир, никой никого не държи насила“, казва монах Ермолай. Диамонитирионът се дава на поклонниците само за четири дни, но с благословията на изповедника човек може да остане за по-дълъг период.
КАКЪВ ЕЗИК СЕ ГОВОРИ В МАНАСТИРА
Жителите на Атон говорят различни езици и всеки, поне на ежедневно ниво, може да говори гръцки. В манастира "Св. Пантелеймон" по-голямата част от обитателите са българи, затова българският език е основен в манастира, но има молдовци, украинци, един германец и един грузинец - събеседникът ни.
Поради големия брой поклонници, като че ли не може да се говори за никакво уединение и спокойствие. Отец Ермолай обяснява: „На Атон почти не говорят, по-често шепнешком. Всички са потопени в молитва“.
МОНАХЕВА ГРОБНИЦА
На Света гора има традиция тленните останки на монасите да се изкопават от гробовете три години след погребението им и да се пренасят в специална гробница. Черепите се пазят отделно от костите, а върху тях е изписано името на монаха и годината на смъртта. Останките се изваждат, за да се види какъв цвят са костите на починалия.
На Атон има легенда: ако костите са чисти и бели с характерна жълтеникавост, тогава монахът е получил милост от Бога. Ако цветът на костите е по-скоро жълто-восъчен, преминаващ в светлокафяв, тогава душата на починалия е по-близо до Бога. Според отец Ермолай той лично се е убедил в истинността на това вярване. Създавайки биографии на известни старейшини, той решава да прикачи изображения на останките към тях.
„За моя голяма изненада и радост, всички кости, които съответстваха на биографиите, бяха точно с цвета на благодатта. Освен това такива кости съставляват едва 30% от цялата манастирска костница. При вида на такива благословени глави, вместо обичайния страх и отхвърляне, възниква чувство на голямо уважение и благоговение. Искам да гледам и да гледамкато действително проявление на истинската святост.“