Журнал - Финансово управление - CFOM Текуща матрица за оптимизация на финансирането
Дорофеев М.Л., аспирант на Българската Стопанска академия им. Г.В. Плеханов, Катедра "Финанси и цени"
Всяка стратегия за развитие на компанията не може да бъде реализирана без подходяща подкрепа за текущите дейности на компанията, тъй като нейният работен механизъм няма да може да функционира и нейните елементи като труд, клиенти, бизнес процеси и финанси много бързо ще загубят своето качество и мащаб. Така например, ако една компания няма пари да плаща заплати на служителите, тогава тя веднага ще започне да изпитва високо текучество на персонала, което ще доведе до верижни негативни последици, които се разпространяват в цялата компания и се изострят взаимно. Само компетентните тактики на текущото финансиране могат да осигурят непрекъснатост на дейността на компанията. В тази връзка осигуряването и рационализирането на текущото финансиране се счита за една от най-важните задачи на тактиката на финансовото управление. От това логично следва, че ефективни модели и инструменти, насочени към тактическото управление на финансите на компанията, тоест управлението на текущите активи, са много търсени във финансовия мениджмънт. Във финансовия мениджмънт има специален раздел от науката, посветен на разкриването на методите и техниките за управление на текущото финансиране на компанията, което може да се опише като цялостно оперативно управление на текущите активи и краткосрочните задължения на компанията. В учебника под редакцията на E.S. Стоянова ясно разглежда основните понятия на този раздел на финансовия мениджмънт, като нетния оборотен капитал, финансовите и оперативни нужди, паричните средства и баланса на текущото финансиране [1].
Нетен оборотен капитал (NWC) епоказател, който се нарича още оборотен, оборотен капитал. Има два начина за изчисляване на NCF: NCF = Постоянни пасиви - Постоянни активи = Текущи активи - Текущи задължения. (1)
По стойността на NRC се преценява дали предприятието разполага с достатъчно постоянни ресурси (собствени средства и дългосрочни заеми) за финансиране на трайни активи (дълготрайни активи). Оптималният размер на нетния оборотен капитал зависи от характеристиките на дейността на компанията, по-специално от нейния мащаб, обеми на продажби, скорост на оборот на запасите и вземания. Липсата на оборотен капитал показва невъзможността на дружеството да погасява своевременно краткосрочните си задължения.
Текущи финансови нужди (TFN) е: - разликата между текущите активи (без паричните средства) и дължимите сметки; - разликата между средствата, имобилизирани в запасите от суровини, готови продукти, както и във вземанията, и сумата на задълженията; - част от нетните текущи активи, непокрити нито от собствени средства, нито от дългосрочни заеми, нито от задължения; - липса на собствени оборотни средства; - дупка в бюджета на предприятието; - необходимостта от краткосрочен заем.
TFP \u003d Текущи активи без парични средства - Текущи пасиви \u003d оперативни FP + нереални FP \u003d Запаси + Вземания - Задължения + Краткосрочни финансови инвестиции и други текущи активи, с изключение на парични средства - Краткосрочен кредит. (2)
Ако оперативните финансови нужди са по-големи от нула, тогава текущите непарични нужди от финансиране на текущи активи надхвърлят краткосрочните ресурси и обратното.
TFP са разделени на работни и неработещи заза да се знае как се постига финансовото равновесие на предприятието - поради стопанската му дейност или поради финансови операции. Разумните пропорции между оперативните и неоперативните финансови нужди показват добро управление на всички области на предприятието. При диспропорцията е точно обратното.
Често тактическите (краткосрочни) спасителни мерки за увеличаване на нивото на паричния поток не дават устойчив резултат, тъй като причините за недостига на пари всъщност са дълбоки, дългосрочни, структурни. Необходимо е да се установи истинската причина за недостига на пари и да се приложат точно такива методи за премахване на дефицита, които съответстват на тази причина.
Управлението на паричните средства в крайна сметка се свежда до регулиране на стойността на NFC и TFP. А PSC и TFP от своя страна зависят не само от тактиката, но и от стратегията за финансово управление на предприятието. Следователно, за да се вземат решения за управление на паричните средства, е необходимо да се анализират данни за достатъчно дълъг период и да се идентифицира посоката на основните структурни промени.
Баланс на ресурси и нужди: - ако PSC TFP, тогава DS > 0 - няма дефицит, а напротив, има излишък на парични средства.
По този начин паричните средства са регулаторът на баланса между PSC и TFP.
Както се вижда на фиг. 1, CFOM матрицата съчетава 9 квадранта, които могат да бъдат подразделени на три основни зони: зона на DC излишък, зона на балансирано текущо финансиране и зона на дефицит.
Интерпретацията за всеки квадрант е представена в табл. 1. За да стане възможно използването на резултатите от анализа на компанията с помощта на матрицата CFOM в стратегическия финансов модел RTM,на всеки квадрант се присвоява съответен резултат (1).
(1) RTM моделът е рейтингов модел за оценка на компания, базиран на финансови показатели и модели, които анализаторът избира самостоятелно за конкретна аналитична ситуация.
Има две спецификации, които са идентични по същество, с изключение на метода за изчисляване на DFT: в първия случай не се вземат предвид дейностите на компанията, свързани с привличането на краткосрочни заеми с цел премахване на дефицита на DC, във втория случай, обратното.
Техниката, представена в табл. 2, използва стойността на оперативните финансови нужди като TFP и е най-подходящ за промишлено предприятие, тъй като основната дейност на предприятието е свързана с производството и продажбата на продукти, взаимодействието с длъжниците и кредиторите на компанията в този процес. Следователно размерът на оперативните финансови нужди най-добре характеризира способността на PSC да покрива най-важните финансови нужди. В този случай DFT стойността се определя по класическата формула:
Материални запаси + Вземания - Задължения. 2. Техниката, представена в табл. 3 е по-подходящ за компании, предоставящи услуги, като консултации, развитие, лизинг и др. В компаниите за услуги, като правило, относително ниско ниво на запаси, освен това те са пряко зависими не само от баланса на задълженията и вземанията, но и от заеми, които се използват активно за финансиране на текущи дейности. В този случай разликата между текущите активи без парични средства и текущите задължения се приема като размер на TFP.
Въпреки наличието на две спецификации на разглежданияметоди, и в двата случая има определена последователност от изчисления: На първия етап, в редове 1-6, се изчислява промяната в NCF и DFT за периода.
След това редове 7-9 определят текущия финансов излишък/дефицит.
Редове 10-11 са изчислението на съотношението между текущия излишък/дефицит на финансиране към съответния процент на NCF, представено по модул. Тези изчисления са необходими, за да се определи колко голям е текущият излишък/дефицит на финансиране в сравнение с PSC. В зависимост от получените резултати се определят логическите стойности на редове 8 и 9.
След това в редове 12-13 се определят логическите стойности на текущото финансиране: Излишък, Дефицит или Баланс. Важна част от анализа с помощта на разглежданите методи е правилната интерпретация на логическите стойности на редове 8 и 9, с други думи, правилното присвояване на логическите стойности "Излишък", "Дефицит" и "Баланс" в редове 12 и 13, въз основа на които се изгражда текущата матрица за оптимизация на финансирането. Присвояването се извършва по следните критерии: - "Баланс" - поставя се в случай, че стойността на редове 10 и 11 не надвишава 15%, т.е. дружеството има резерв от парични средства в случай на непредвидени разходи, но размерът му е доста разумен и от това ефектът от пропуснатите ползи е минимален. Стойността на член 8 и 9 може да бъде всякаква; - "Недостиг" се отбелязва, ако стойността на редове 8 и 9 е отрицателна и при условие че стойността на редове 10 и 11 е над 15%; - "Излишък" се отбелязва, ако стойността на редове 8 и 9 е положителна и при условие че стойността на редове 10 и 11 е над 15%. 5. Редове 14-15 съдържат логическата стойност на NRC за подобряване на визуалното възприятие на редове 2-3, което ще помогне при по-нататъшен анализ за определяне на позицията на компанията в определенматричен квадрант. 6. И накрая, редове 16-17 определят позицията в CFOM матрицата.
След преминаване през всички етапи на изчисления, става възможно графично да се покаже динамиката на текущото финансиране на компанията.
Логичното заключение за изграждането на матрицата CFOM е формулирането на заключение и препоръки относно оптимизирането на текущото финансиране.
Литература 1. Финансов мениджмънт: теория и практика / Изд. Е.С. Стоянова. - М .: Перспектива, 2001.