Значението на думата "индукция"
Какво означава думата "индукция"?
Речник Ушаков
Индукция
индукция, индукция,женски(лат.inductio - напътствие).
1.Метод на мислене, при който общото се извежда от конкретни преценки (philos.).
2.Възбуждането на електрическа и магнитна енергия под въздействието на магнитно поле или приближаването на заредено електрическо тяло (физ.). Магнитна и електрическа индукция.
Етимологичен речник на българския език
Индукция
Латинско - inducere (въвеждам, провеждам).
Думата е заета от българския език от френския в началото на 19 век. Индукцията е логическо заключение от частното към общото; взаимодействие на нервните процеси на възбуждане и инхибиране.
Производни: индуктивност, индуктивност, индуктивност.
Началото на съвременната естествена наука. Тезаурус
Индукция
(отлат.inductio - индукция, отстраняване, възбуждане)
1)философски и общонаучен метод за движение на знанието от отделно, специално към общо, редовно;
2)логическо заключение от факти до някаква хипотеза (общо твърдение);
3)(във физиката) термин, използван в електромагнетизма за обяснение на индукцията на електрически заряди, полета и електродвижеща сила в резултат на промени в състоянията на тела или полета;
4)(в биологията) взаимодействието на процесите на възбуждане (положителна индукция) и инхибиране (отрицателна индукция).
Антропологичен тълковен речник
Индукция
метод за извличане на преценка от набор от факти за определена хипотеза и нейното доказателство. Обратният начин за получаване на знания - дедукцията - прави заключение, основано на логиката, а началото на разсъждението не ефакт, а аксиома или подобна хипотеза.
Педагогически терминологичен речник
Индукция
(отлат.inductio - напътствие)
преходът от едно знание за отделни обекти от даден клас към общо заключение за всички обекти от даден клас; един от методите на познанието. В основата на I. са данни, получени чрез наблюдение и експеримент. За изграждането на научна теория обаче не са достатъчни само индуктивни обобщения, т.к заключенията, направени чрез индуктивно разсъждение, често се оказват неверни след откриването на нови факти. Следователно индуктивният метод на познание трябва да бъде допълнен с аналогия, дедукция, сравнение и т.н.
Разграничаване на пълно I. (когато се прави заключение в резултат на изучаване на всички обекти от даден клас без изключение) и непълно I. (общо заключение се прави въз основа на разглеждане само на няколко, често далеч от всички, явления от даден вид). В процеса на познание, като правило, се използва непълен И. Изводът от непълен И. има характер на вероятно знание; достоверността на изводите нараства с подбора на достатъчно голям брой разнообразни факти, които отразяват не случайни, а съществени характеристики на изследваното явление.
(Бим-Бад Б.М. Педагогически енциклопедичен речник. - М., 2002. С. 105)
Български антонимен речник
Индукция
Философски речник (Comte-Sponville)
Индукция
Вид доказателство, в класическия смисъл, дефинирано като преход от частното към общото или от факти към закон. Така той се противопоставя на дедукцията, която обикновено върви от общото към частното, от принципа към последствията.
Лесно е да се досетим, че индукцията, която разширява полето на интерпретацията, повдига много повече въпроси за нас, отколкото дедукцията, която намалява това поле. След като приепредположението, че всички хора са смъртни, вече няма да се съмняваме, че този конкретен човек е смъртен: в края на краищата, индивидът е подгрупа на универсалното. Но колко човешки смъртни случая трябва да бъдат наблюдавани, за да сме сигурни, че никой от тях не е безсмъртен? На практика, както и психологически, много по-малко от тях умират в действителност. Но от гледна точка на логиката? Как да направим прехода от единични съждения, чийто брой винаги е краен („Такъв и такъв човек е смъртен, и такъв и такъв също, и такъв и такъв и т.н.“), към универсално съждение („Всички хора са смъртни“)? Това е, което се нарича проблем на индукцията след Хюм. Колко бели лебеди трябва да видите със собствените си очи, за да знаете със сигурност, че всички лебеди са бели? Колко тела в свободно падане трябва да бъдат изследвани, за да се асимилират здраво: в празнотата всички падат с еднаква скорост? Необходимо е или да се изследват всички лебеди и да се измери скоростта на падане на всички тела, което, разбира се, е невъзможно, или да се предположи, че след наблюдение на определен брой случаи може да се заключи, че всички последващи наблюдения ще доведат до същите резултати. Но последното предположение, а именно, че бъдещето ще прилича на настоящето, в никакъв случай не е самоочевидно и не може да бъде доказано нито чрез дедукция (тъй като е въпрос на факт), нито чрез индукция (тъй като всяка индукция вече съдържа презумпция). Следователно индукцията винаги води до заключения, които надхвърлят логическите възможности: формално тя е ненадеждна, но емпирично е съмнителна. Доверието, което имаме в този вид доказателство, се основава повече на навик, както твърди Хюм, отколкото на логика (Трактат за човешката природа, част I, глава 3; Изследване на човешкото познание, глава IV). Въпреки това, в областта на познанието за света, обикновеноиндукцията е тази, която доставя на дедукцията общите принципи, от които последната извлича следствия. Ако индукцията е съмнителна, дедукцията се прилага и към опита. Да живеят Хюм и скептицизмът!
За решаване на проблема с индукцията аз лично виждам само един задоволителен начин. Това е пътят, предложен от Попър, начинът е радикално негативен. Попър показа, че няма логически валидна индукция. Но как тогава са възможни експерименталните науки? Благодарение на дедукцията. Ние формулираме принцип (хипотеза, закон, теория) и от него извеждаме следствия (например под формата на прогноза). Ако опитът опровергава тези последствия, тогава избраният принцип е фалшив. Ако опитът не опровергава последствията и докато не ги опровергава, ние смятаме принципа за вероятно верен. Това означава, че поне временно издържа проверката на реалността. Следователно, „от емпирични данни може да се заключи само, че теорията е невярна, и това заключение ще бъде чисто дедуктивно“ („Предположения и опровержения“, I, 9; виж също „Логиката на научното изследване“, част I).
Аргументът на Попър, както той самият отбелязва, е изграден върху „асиметрия между възможност за проверка и възможност за фалшифициране – асиметрия, която произтича от логическата форма на универсалните твърдения“: от истинността на единичните твърдения не може да се направи извод за истинността на универсално твърдение (наличието на десет хиляди бели лебеди не може да служи като доказателство, че всички лебеди са бели). „Такива разсъждения, водещи до твърдението за неистинността на универсалните твърдения“, заключава Попър, „е единственият вид извод от чисто дедуктивен тип, който върви, така да се каже, „в индуктивна посока“, тоест от единични твърдения към универсални. Следователно няма индуктивностлогика, нито логически демонстративна индукция. Има само това, което може да се нарече индуктивно следствие (ние лесно правим прехода от частното към общото или универсалното), което ни позволява да формулираме научни закони, например закона за падащите тела. Тези закони вероятно са верни и подлежат на емпирична проверка. Науката и човешката дейност не се нуждаят от повече.
Индукция
това е логично заключение, в което общи положения, принципи се извеждат въз основа на частности.
Уестминстърски речник на теологичните термини
Индукция
♦ (ENG индукция)
(отлат.inducere - насочвам, въвеждам)
философски термин за процеса на мислене, чиято отправна точка е опитът или наблюдението на отделни събития и който логически води до формулирането на общ закон или принцип.
Тезаурус на българската бизнес лексика
Индукция
енциклопедичен речник
Индукция
- (от лат. inductio - насочване), извод от факти към някаква хипотеза (общо твърдение). Прави се разлика между пълна индукция, когато обобщението се отнася до ограничено видимо царство от факти, и непълна индукция, когато се отнася до безкрайно или крайно невидимо царство от факти (виж Дедукция).
- в биологията - 1) взаимодействието на процесите на възбуждане и инхибиране; инхибирането в група неврони предизвиква (предизвиква) възбуждане (положителна индукция), което предизвиква инхибиране (отрицателна индукция). 2) Въздействие чрез контакт на някои части от ембриона, т.нар. индуктори, на другите му части; определя посоката на тяхното развитие.
Речник на Ожегов
ИНДУКЦИЯ, i,g.
1. Метод на разсъждение от частни факти, положениякъм общи изводи;срещу приспадане (книга).
2. Възбуждане на електрически ток в някои. проводник при движението му в магнитно поле или промяна на магнитното поле около него (спец.).
прил.индуктивен, ти, тиииндуктивен, ти, ти (до 2 цифри).Индуктивен метод. Индукционен ускорител.
Речник на Ефремова
Индукция
- и.
- Логическо разсъждение от частното към общото, от единично наблюдение към обобщение (обратно: дедукция).
- Метод на математически доказателства и дефиниции, базиран на прехода от твърдение, което е вярно за някакво цяло число, към твърдение, което е вярно за това число плюс едно.
Вижте също:
Морфологичен анализ на думата "индукция"
Фонетичен анализ на думата "индукция"
Значението на думата "индукция"
Синоними за "индукция"
Анализ на състава на думата "индукция"
Български речници
Лексикално значение: определение
Общият запас от лексика (от гръцки Lexikos) е комплекс от всички основни семантични единици на един език. Лексикалното значение на думата разкрива общоприетата представа за предмет, свойство, действие, чувство, абстрактно явление, въздействие, събитие и други подобни. С други думи, определя какво означава това понятие в масовото съзнание. След като непознато явление става ясно, конкретнопризнаци или възниква осъзнаване на обекта, хората му присвояват име (звуко-азбучна обвивка) или по-скоро лексикално значение. След това влиза в речника на дефинициите с тълкуване на съдържанието.
Речници онлайн безплатно - открийте нови неща
Във всеки език има толкова много думи и високоспециализирани термини, че е просто нереалистично да се знаят всичките им тълкувания. В съвременния свят има много тематични справочници, енциклопедии, тезауруси, речници. Нека да разгледаме техните разновидности:
Тълкуване на думи онлайн: най-краткият път към знанието
По-лесно е да се изразявате, да изразявате мислите си по-конкретно и по-обемно, да оживявате речта си - всичко това е възможно с разширен речник. С помощта на ресурса How to all ще определите значението на думите онлайн, ще изберете свързани синоними и ще разширите речника си. Последната точка е лесно да се компенсира с четене на художествена литература. Ще станете по-ерудиран интересен събеседник и ще поддържате разговор на различни теми. За да загреят вътрешния генератор на идеи, ще бъде полезно за писателите и писателите да разберат какво означават думите, да речем, от Средновековието или от философски речник.
Проектът how-to-all.com се разработва и актуализира с модерни речници в реално време. Останете на линия. Този сайт помага за правилното говорене и писане на български език. Кажете на всички, които учат в университет, училище, готвят се за изпити, пишат текстове, изучават български език за нас.
Ако сайтът е бил полезен за вас, споделете връзката на страницата си в социалната мрежа. Благодарим ви, че избрахте нашия ресурс!