Значението на носа и гърлото за човек
За да се формира правилнапредставаза отоларингологията, като едно от звената на многостранната медицинска наука, е необходимо първо да се запознаете с някои физиологични и патологични данни, които определят значението на горните дихателни пътища в цялостната икономика на организма. Носът и гърлотозаемат специално място в живота на човекаи, както ще видим, съвсем заслужено се наричат „пазител на здравето“.
Обоняниетони предпазва от вдишване на въздух, съдържащ всякакви вредни примеси, а също така до известна степен предупреждава да не приемаме некачествена храна. Наред с това, горнитедихателни пътищаиграят важна роля в процеса на газообмен. В нормалния нос въздухът, необходим за дишане, претърпява редица много значителни промени. При контакт с богато васкуларизираната носна лигавица студеният атмосферен въздух се затопля до голяма степен. Освен това, преминавайки през криволичещите носни проходи, той се освобождава от всякакви нечистотии, независимо дали са частици органичен или неорганичен прах или различни видове живи микроорганизми. Това явление се обяснява не само с чисто механичното действие на влажната носна лигавица, но и с несъмнено доказаното бактерицидно свойство на носната слуз.
И накрая, в носната кухина сухият атмосферен въздух се насища с необходимото количество влага, чийто източник е секрецията на носната лигавица и слъзните жлези. Виждаме, че носът наистина е защитен орган за дихателните пътища.
Оттук става ясно, чевсякапромяна в нормалната проходимост на носа, независимо дали става дума за стесняване на неговия лумен или, обратно, за прекомерното му разширяване, неизбежно води до нарушаване на защитната функция, което засяга следващитенедостатъци от местен и общ характер.
С тазиотносителноскромна роля на защитник на дихателните пътища обаче не се изчерпва функцията на носа като пазител на здравето. За да се формира правилна представа за значението му в живота на здрав и болен организъм, е необходимо да се запознаят с някои особености на физиологията на дишането.
За правилното осъществяване нагазообменае необходимо преди всичко вдишваният въздух, постъпвайки в горните дихателни пътища, да среща определено съпротивление, тъй като само при такива условия се постига достатъчно интензивна работа на дихателната мускулатура. Актът на вдишване се извършва главно поради свиването на диафрагмата и междуребрените мускули, което, причинявайки разширяване на гръдния кош, намалява съществуващото в него отрицателно налягане. Последният от своя страна е движещата сила, която предизвиква пасивно разширяване на белодробната тъкан. Издишванетосе извършвапри нормални условия поради факта, че белите дробове, поради присъщата им еластичност, се свиват веднага щом налягането в гръдния кош се върне в първоначалното си положение.
Необходимо еда запомните, че в процеса на дишане не целият въздух, изпълващ белите дробове, се обновява. Определена част от него, т. нар. остатъчен въздух, в никакъв случай не може да бъде издишана от белите дробове. Отстраняването на тази част от въздуха става възможно само защото в момента на вдишване в гърдите се създава отрицателно налягане. По това време остатъчният въздух се разпределя в двата бели дроба, преди да има време да влезе през тесния лумен на носа, свеж атмосферен въздух, с който се смесва. Придишанепрез устата, този процес се извършва недостатъчно поради факта, че въздухът при вдишване не отговарянеобходимо съпротивление (Верховски).
Степента на съпротивление, което различните участъци на дихателния тракт оказват на въздушната струя, се определя от следните числени данни:Устойчивост: дихателният тракт като цяло - 100%, горните дихателни пътища - 54%, носът - 47,3%, фаринксът - 4,76%, глотисът - 1,2%, трахеята - 0,74%, бронхо-лобуларният система - 46%.
Така носната кухина оказва най-голямо съпротивление на въздушната струя.
От товастава яснокакво изключително значение за процеса на газообмен има дишането през носа, тъй като поради затруднението, което горният отдел на дихателните пътища оказва върху притока на въздух в белите дробове, се създават особено благоприятни условия за образуване на отрицателно налягане в гръдния кош. Значимостта на този фактор се потвърждава не само от многобройни клинични наблюдения, но и от съответните експериментални изследвания, които установяват, че изключването на носа от акта на дишане, т.е. дишането през устата, на първо място води до увеличаване на количеството остатъчен въздух. Така виждаме, че само дишането през носа трябва да се счита за нормален физиологичен тип дишане.
Следователно дишането презуста, което замества назалното дишане във всички случаи на назална обструкция, трябва да се отнесе към областта на патологията. Действително,оралното дишанепричинява редица отклонения от нормата, както местни, така и общи. В допълнение към прякото увреждане на тялото от загубата на защитната функция на носа, вече отбелязано по-горе, тук се наблюдават различни видове явления, дължащи се на недостатъчност на дихателните екскурзии на белите дробове. На първо място, както е известно, дишането през устата влияе неблагоприятно върху състоянието на белодробните върхове, при които явлениятаателектаза.
Избирателният ефект на недостатъчното дишане върху определена областна белия дроб(в този случай върха) се обяснява с факта, че горната част на гръдния кош участва в дихателния акт само при дълбоко дишане. При спокойно или отслабено дишане функционира предимно само долната част на гръдния кош. Последствието от това е колапсът на белодробните върхове, което при продължителното съществуване на такова състояние води до ателектаза. Възможно е известна роля в този процес да играе хроничното възпаление на белодробния паренхим, което се развива при хора, които дишат през устата, поради дразнещото действие на праха във въздуха. Няма съмнение, че подобни промени в белодробните върхове са доста чести при хора с нарушено назално дишане и може би се тълкуват като излекувани огнища от туберкулозен произход.