1. Микробиология
1.1. История на развитието на микробиологията
Етапи на развитие на микробиологията. Изобретяването на микроскопа и откриването на микроорганизми (А. Левенгук и др.). Периодът на Пастьор в развитието на микробиологията (втората половина на 19 век). Произведения на Л. Пастьор и неговата школа. Тяхното значение за формирането и развитието на медицинската, ветеринарната, индустриалната, селскостопанската микробиология. Произведения на Р. Кох и неговата школа. Тяхното значение за медицинската микробиология. Откриване на причинителите на основните човешки инфекциозни заболявания. Разработване на методи за тяхното отглеждане и диференциране.
Медицинска микробиология през първата половина на 20 век. Допълнителни открития на патогени на инфекциозни заболявания (чума, сифилис и др.). Изследване на патогенни бактерии. Развитие на химиотерапевтичното направление в микробиологията и медицината (П. Ерлих и др.). Откриване на антибиотиците (А. Флеминг и др.).
Откриване на вируси. D.I. Ивановски - основател на вирусологията. Формирането на вирусологията като самостоятелна наука. Вирусологията през първата половина на 20 век. Откриване на вируси, които заразяват животни и хора, бактерии (бактериофаги) и причиняват тумори при животните (онкогенни вируси). Разработване на методи за лабораторна диагностика на вирусни инфекции, методи за култивиране на вируси.
Съвременен молекулярно-генетичен период в развитието на медицинската микробиология (втората половина на 20 век). Значението на научно-техническия прогрес и откритията в областта на молекулярната биология и молекулярната генетика, генното инженерство и други науки за по-нататъшното развитие на теоретичната и приложна медицинска микробиология, вирусология и имунология.
Развитието на вирусологията през втората половина на 20 век, свързано с изучаването на структурата, биохимията и генетиката на вирусите. Откриването на нови вируси, които причиняват човешки заболявания (вирусипарентерален хепатит, HIV инфекция, хеморагични трески и др.).
Определяне на имунологията като самостоятелна наука. Произходът на имунологията в периода на Пастьор. Л. Пастьор разработва метод за приготвяне на ваксини. Откриване на фагоцитозата като защитна реакция на организма. Създаване на клетъчната теория на имунитета (I.I. Мечников). Откриване на хуморални фактори на имунитета (P. Ehrlich, E. Behring, E. Roux и др.). Получаване и приложение на терапевтични серуми.
Развитието на имунологията през първата половина на ХХ век. Откриването на алергиите, разработването на методи за получаване на токсоиди (G. Ramon и др.), ваксини и терапевтични серуми, серологични методи за диагностициране на инфекциозни заболявания.
Развитието на имунологията през втората половина на ХХ век. Създаване на съвременни теории за имунитета. Обучение за имунната система на организма. Откриване на имунологична толерантност, имунологична памет и други имунологични реакции. Разширяване на представите за ролята на имунната система в инфекциозната и неинфекциозната патология (имунотрансплантология, имунопатология, имуноонкология и др.).
Постижения и развитие на имунобиотехнологиите. Използването на методи на генно инженерство за получаване на ваксини и други биологично активни лекарства. Молекулярни, синтетични, рекомбинантни, ДНК ваксини.
Ролята на местните учени в развитието на микробиологията. Принос на I.I. Мечникова, Д.И. Ивановски, Г.Н. Габричевски, Д.К. Заболотни, Н.Ф. Гамалей, Л.И. Зилбера, З.В. Ермолева, В.М. Жданова, П.Ф. Здродовски, М.П. Чумакова, П.В. Бутягин в развитието на медицинската микробиология, вирусология и имунология. Получаване на нови превантивни и терапевтични лекарства, развитие на микробиологичната индустрия. Постиженията на медицинската микробиология за намаляване на заболеваемостта и елиминиране на инфекциознитезаболявания.