11 факта за марша "Сбогом на славянина" - кой го е написал, историята на създаването на песента, мястото в съвременния
Всяка култура, всяка нация има свои собствени определящи символи, артефакти. В България такива символи включват марша „Прощаване на славянина“, написан преди 100 години.
-
Маршът е написан през 1912 г. в Тамбов от щабния тръбач на 7-ми резервен конен полк Василий Иванович Агапкин под.
Василий Иванович Агапкин
впечатление от събитията на Балканите, когато България, Сърбия, Черна гора, Гърция се борят за свобода от турско иго.
2. По време на Гражданската война маршът звучи както в червените войски, така и в белите. Текстовете на марша в Доброволческата армия и в РКК, разбира се, бяха различни.
3. През двадесетте години маршът практически попада под забраната и престава да се изпълнява.
5. Отново маршът звучи активно след филма на Михаил Калатозов "Жеравите летят" през 1957 г. в сцената на изпращане с доброволци на платформата на гарата, където Вероника нямаше време да се сбогува с Борис ...
6. „Прощаване на славянката“ е химнът на партизанската съпротива в Полша по време на Втората световна война. С текста на Роман Шлезак маршът е наречен „Зашумяха плачещите върби“.
8. Този марш понякога се нарича марш на платформата, защото се сбогуват с него на гарата. Сега в цивилния живот. Днес корабите по Волга и влаковете в много градове на страната тръгват под звука на марша. Например марковият влак "Татарстан" (Казан - Москва), марковият влак "Кама" (Перм - Москва), марковият влак "Сура" (Пенза-Москва), марковият влак Воронеж-Москва и много други.
9. Работното заглавие на филма "72 метра" беше "Сбогом на славянина" (както каза режисьорът на филма Владимир Хотиненко пред Правмир).
11. Изследователите Николай Губин и Михаил Черток излагат интересна версия за произходакартината, изобразена на корицата на първото печатно издание на клавира на марша "Сбогом на славянина". Според тази версия снимката на самия Василий Агапкин служи като "прототип" на фигурата на хусаря, а снимката на съпругата му Олга Матюнина служи като прототип на фигурата на славянска жена.
Първото печатно издание на марша "Прощаване на славянката".
Слушайте само докато стоите
Началник на Военно-оркестърната служба на Въоръжените сили на България - главен военен диригент генерал-лейтенантВалериХалилов.
„Мартенското „Прощаване на славянката“ днес е здраво свързано със сбогуването с армията и демобилизацията. Изпълнението му е ритуал по изпращане и посрещане на кораби и подводници. Явно тази мелодия не оставя никого безразличен.
Случва се човек да пише различни неща, но едно се помни. Така беше с „Полонезата“ от Михаил Огински, с валса „По хълмовете на Манджурия“ от капелмайстора Иля Шатров, валса „Амурски вълни“ от Макс Кюс. В крайна сметка Василий Агапкин също пише валсове. Но на душата пада „Сбогом на славянина“. Това е като любов от пръв поглед - музиката започна да свири и - аз си спомням. Това се случва рядко и е истинско чудо.
Когато сме на концерти, обикновено на финала, изпълняваме „Прощаване на славянката“, публиката винаги се вдига. Буквално при първите звуци на марша. Това се случва навсякъде, навсякъде в България. Може би защото музиката е свързана с героичното минало на нашия народ, с Великата отечествена война, макар и чрез филма на Калатозов.
Интонация, която носи културен код
Също и историческият контекст. Например 7-та „Ленинградска“ симфония на Шостакович, композирана по време на блокадата. И така нататък.
Не на последно място, името играе роля. Изразът "сбогом на славянина" ще стопли душата, докато съществува славянският свят.
Но в този случай,основното не е това.
Основната причина, поради която музиката ни въздейства, е интонацията. Интонация, основана на реч, носеща културен код. С други думи, можем да кажем, че интонацията езвук, който носи смисъл. От интонациите се формира мелодия, която ни изглежда красива, когато значенията са ни близки. Ние разпознаваме културния код благодарение на нашата родна реч, образи от приказки, слушани в детството, природата, семейните традиции... Тоест националната традиция.
И в интонационния строеж на този марш, който носи кодовете на българската традиция, отразяващи националния характер, аз виждам, или по-скоро чувам, непреходността на тази музика.
Смятам, че началото на рефрена, състоящ се от два мотива, е най-ярката интонация, интонационното ядро, основата на дълголетието на тази музика. Първият мотив отразява широчината и обхвата на страната и душата. Във втория мотив - смирение и същевременно (поради ритъма) стоицизъм и воля.
В тази комбинация от музикални елементи виждам проявлението на националния (славянски) характер.
Във връзка с тази музика искам да кажа още нещо. Не само речевите интонации формират музикални интонации, но може би и обратното. Сега младите са увлечени по рапа (в който интонацията е изравнена и от нея остава само ритъм) и вече се усещат последствията от това.
Професорът от ВГИК, филологът Валери Милдън, който от много години полага приемни изпити по литература и български език в този университет, забеляза, че кандидатите (които искат да работят в областта на изкуството!) имат освен бедния речников запас и примитивни речеви интонации. Това не е нищо друго освен загуба на неяснотата на значенията, стесняване на полето на индивидуалността.
И се надявам музиката на „Прощаване на славянката“, музиката, която носи националната културакод, който живее не в библиотеките, а в дебрите на историята, любимата на много поколения музика, показала своята устойчивост, ще ни помогне да преодолеем днешната криза на културната идентичност и да придобием национална устойчивост.
Василий Агапкин - най-долният лък. Честита годишнина колега!