1.1. Концепцията за икономиката на железопътния транспорт

1.1. Концепцията за икономиката на железопътния транспорт

Икономиката на железопътния транспорт е:

1. Клон на отрасловата икономическа наука (ЕТ) и научна дисциплина, която разглежда методите и формите за управление на икономиката в железопътния транспорт, както и изучава общите условия и най-важните елементи на транспортното производство.

2. Областта на икономическа дейност на железопътния транспорт, оценена по редица производствени показатели - обемът на товарния трафик

и пътници, производителността на труда, цената на транспорта, скоростта на доставка на стоките и др.

1.2. Обект и предмет на изучаване икономиката на железопътния транспорт

Обектът на изучаване на икономиката на железопътния транспорт е железопътният транспорт с общо (основно) и необществено (железопътни коловози) ползване - като универсален вид транспорт и неразделна част от единен транспортен комплекс на страната, който е набор от транспортни подсистеми, които взаимодействат и се конкурират помежду си, като същевременно поддържат единно държавно регулиране и контрол в естествения монопол и конкурентните сектори на транспортния пазар.

Като обект на изследване железопътният транспорт се явява в различни

- като отрасъл на националната икономика;

- като част от транспортната система, заедно с други видове транспорт;

- като самостоятелна икономическа система със съставни елементи (самостоятелни железници, структурни предприятия и др.)

и изпълняващи различни функции (превоз на товари, превоз на пътници и др.).

Железопътният транспорт с общо ползване (основен) е обект на изследване на икономиката на железопътния транспорт. Повече от 80 хиляди километра писти имат подобнитехнология на работа, но се разглеждат

вътрешен производствен транспорт. Управлението му има специфика, но нормативно-техническата база е подобна на тази, използвана от специалистите по управление и бюджетиране в транспортните подразделения на индустриалните холдинги.

Икономиката на железопътния транспорт изучава икономическите отношения, формирани в хода на реформите в транспортните компании и на първо място в най-големия транспортен холдинг АО "Руски железници".

Предметът на изучаване на икономиката на железопътния транспорт е както следва:

 производствени отношения и икономически интереси, възникващи между железопътния транспорт (производител на транспортни продукти) и други сектори на националната икономика, населението (потребители на транспортни продукти);

 производствени отношения и икономически интереси, възникващи между различни транспортни компании (както един, така и различни видове транспорт):

а) отношения, свързани с необходимостта от взаимодействие между различни транспортни компании, т.е. технологична и икономическа координация на тяхната дейност. Икономическата страна на такова споразумение се състои в разпределението на приходите от транспортни дейности и отговорността в случай на незадоволително изпълнение на транспорта.

б) отношения, свързани с конкуренцията между транспорта

 индустриални отношения и икономически интереси,

възникващи между държавата и транспортните компании (данъци, чартър, транспортни правила и др.);

 производствени отношения и икономически интереси на отделни подразделения, железопътни транспортни предприятия помежду си.

1.3. Съдържанието и методите на икономиката на железопътния транспорт като наука

Задачи на икономикатажелезопътният транспорт като наука

Икономиката на железопътния транспорт като наука изследва условията и разработва практически препоръки, при които се осигурява пълно и качествено (навременно, надеждно) задоволяване на потребностите на икономиката на страната и населението от превоз на товари и пътници, както и в услуги за други дейности, с най-икономично използване на всички ресурси на самия железопътен транспорт и нетранспортните сектори на икономиката, които го осигуряват.

Най-важната задача на икономиката на железопътния транспорт като наука е развитието в съвременните условия на теоретичните основи на измерването

качество и методология за управление на качеството и ефективността на транспортното производство, включително: оперативна работа в товарния и пътническия трафик, транспортни продукти - превоз на товари и пътници, транспортни услуги за собствениците на товари и населението, транспортно подпомагане на производството и населението на страната и нейните региони. Развитието и координацията в условията на пазарна икономика на взаимосвързани функции и методи за управление на качеството на транспортното производство трябва да бъде насочено към идентифициране и използване на резерви за подобряване на качеството и повишаване на ефективността на транспортното производство, разработване на методи за икономическа оценка и стимулиране (мотивация) за подобряване на качеството на транспортното производство.

Икономиката на железопътния транспорт изследва качествената природа и количествената мярка на връзката между техническите,

 производителност на живия и обществен труд;

 себестойност и печалба;

 възвращаемост на инвестициите и дълготрайни производствени активи;

 възвращаемост на активите, капиталоемкост и капиталоемкост;

 за кандидатстванеинтензивни ресурсоспестяващи технологии.

Основни - изследване и анализ на моделите на развитие и

функционирането на транспортния пазар, спецификата на проявлението на законите на пазарната икономика в транспортния сектор.

Приложно – използвайки фундаментални разработки, икономиката на железопътния транспорт трябва да даде отговор на конкретни въпроси. Например, какъв вид тяга е по-добре да се използва на планираните линии, какво трябва да бъде развитието на пистата, какво трябва да бъде нивото на тарифите за превоз и т.н.

В съдържанието на икономиката на железопътния транспорт като наука е необходимо ясно да се разграничат и разграничат две групи приоритетни проблеми: първата е проблемът за задоволяване на търсенето на транспортни и транспортни услуги за собствениците на товари и населението по обем и качество; вторият е проблемът за икономическата и търговската ефективност на работата и развитието на индустрията, които характеризират социалните (националните икономически) и вътрешните финансови аспекти на нейната икономическа дейност.