112. Монах в Рим
Скитания и планове на реката. Моше. Монахът дойде при папата. Почетният гост е изчезнал.
Въпреки че r. Сега Моше беше в Мантуа, той все още поддържаше кореспонденция с младия учен Гедаля-Моше или, както сега го наричаха, професор Гордън. И двамата смятат, че и устно, и печатно трябва да се води решителна борба срещу християнството, за да се укрепят основите на еврейската вяра.
Р. отиде от Мантуа. Моше в Лондон, където имало две еврейски общности – сефарадска и ашкеназка. Ашкеназката общност се ръководи от равин Р. Ури Манхаймер и сефарадският равин Р. Давид Нето; и двамата бяха велики талмудисти и богобоязливи хора.
Въпреки че посещава реката Моше от Лондон беше продиктуван от бизнес съображения, той беше ангажиран там от r. Моше се занимава главно с обществени дела, главно чрез публикуване на статии, опровергаващи аргументите на християнството срещу евреите по въпросите на вярата.
От писмата на Гедаля-Моше от Рим той познава р. Моисей вече каза, че еврейските студенти във Ватиканската академия, повечето от които преди това далеч не са били евреи и много от които вече са били на ръба на кръщението, сега са станали предимно покаяли се евреи. Подобно на самия Гедаля-Моше, те започнаха да изучават еврейските науки с негова помощ и вече бяха напълно убедени, че техният жизнен път води към еврейския лагер, а не в посока на сближаване с християнството.
Р. Моше почувства, че във всичко това има своя дял от участието. Посещението му в Рим и спорът му във Ватикана имаха ефект първо върху Гедалия-Моисей, а след това и върху други еврейски младежи, правейки ги твърди евреи и строги пазители на еврейската религия.
Бившият глава на еврейската общност в Познан, принуден да напусне родината си и да потърси друго убежище поради религиозно преследване на християните, сега се чувства в сърцето си идуша, че за да се оборят всички аргументи на водачите на християнството, е необходимо да се издадат повече книги и брошури с обяснение и обосновка на еврейската вяра. Лондон, голям еврейски център, където имаше възможности за отпечатване на такава литература, беше за реката. Моше беше точно градът, от който се нуждаеше. Той се зае да публикува брошури за юдаизма там, дори на английски; той имаше предвид да укрепи вярата не само сред евреите, които бяха отчуждени от своя народ, но и, и това може би главно, сред английските християни. Р. Моше знаеше, разбира се, че това може да предизвика гнева на религиозно нетолерантните англичани и други ревнители на християнството. Но той също беше убеден, че единственото оръжие, с което евреите разполагаха, беше истината и тази истина беше на страната на евреите. Докато намирам реката Моше в Лондон, зает със събирането на статии, които се опита да публикува в печат, той беше насърчен от писмо, което получи от Гедалия-Моисей в Рим. Това писмо описва последните събития в Рим като цяло и във Ватикана в частност. Едно от тези събития се случи на реката. Моше е много впечатлен.
Историята за това събитие е очевидно фантастична, но това събитие се е случило в действителност.
В Рим внезапно се появи много знатен гост - стар, побелял християнски учен и философ, професор Кристиан Ди-Лезиато. Този професор отдавна не беше виждан в Рим и нищо не се чуваше за него, но много години по-рано името му гръмна из християнския свят. Като млад той е ученик на венецианския архиепископ Фон Грегор Ди-Пираито, а след това самият той играе видна роля в Католическата църква и в християнския свят, прочувайки се като велика духовна фигура.
Когато пристигна в Рим, Дилесиато обяви, че е дошъл специално да види папата.Когато Ватикана научи за пристигането му в Рим, делегация от върховни представители на Ватикана веднага беше изпратена при него, за да го поздрави и благослови от името на папата, за толкова важен се смяташе той там. Решено е високият гост да бъде поканен във Ватикана, където му е предоставен апартамент в двореца на папа Пий с отделен параклис, а след няколко дни ще му бъде даден официален прием от папата в присъствието на кардинали и други почетни лица на Ватикана.
Гостът обаче благодари на папската делегация за оказаната му чест и заяви, че не може да се възползва от тази чест, тъй като вече 35 години, откакто изпълнява обет на монашество, пости и се държи доста необичайно. Той заяви, че иска да види папата само очи в очи. Той отдавна беше решил, каза монахът, да види папата насаме преди смъртта си, за да облекчи душата си пред него и да му предаде тайните, които всъщност го бяха довели при папата. Отговорът на стария професор Ди-Лезиато и неговото странно желание стреснаха папската делегация. Те не можеха да разберат как може да откаже такава чест? Но делегацията нямаше друг избор, освен да предаде на кардиналите всичко, което бяха чули от устата на Дилесиато.
Това, че Дилесиато е монах, беше ясно. Той беше родом от Верона, Италия, и остави сирак в младостта си. Той беше осиновен от чичо си, свещеник, за да бъде отгледан. Сиракът, който показа забележителни способности, получи титлата философ на двадесетгодишна възраст. Тогава чичо му го изпраща да продължи обучението си при архиепископ Ди-Пирайто във Венеция. Освен големи познания, младият Ди-Лезиато, облечен с всички права на свещеник, притежаваше голям ораторски талант и той стана водач на група свещеници, назначени да дебатират с евреите и да докажат на всички „вероотстъпници“, че християнството е истинската вяра.
В продължение на няколко години Ди Лезиато изнася пламенните си проповеди, обосновавайки християнството. Той дори написа редица статии по темата. Името му става много популярно и известно във Ватикана. Очакваше го светло бъдеще в католическата църква. Архиепископ Ди-Пирайто пише за него на папата и го хвали много. В писмата си до папата той се спира особено на дебатите на Ди-Лечиато, които провежда с еврейски учени; според тези писма се оказа, че победата в споровете неизменно се печели от Ди-Лезиато.
И изведнъж Ди-Лечиато изчезна. Никой нямаше представа къде е отишъл. Тръгнаха слухове, че известният млад свещеник се замонашил и решил да служи като отшелник някъде далеч от хората. Говореше се също, че е отишъл в Индия, откъдето никога не се е върнал.
Сега, в дните на дълбоката си старост, Ди Лезиато се появи отново и то точно в Рим. Той искаше да види папата, но при съвсем различни условия от предложените му, под формата на официален прием.
Най-общо казано, Ди-Лезиато посети папата два пъти още в младостта си, в онези години, когато беше известен със своите дебати и речи срещу евреите. По препоръка на архиепископ Ди-Пирайто той получава голяма чест във Ватикана.
Сега той се държеше по съвсем различен начин и желанията му бяха съвсем други.
Кардиналите смятат, че това е напълно в съответствие с монашеския му начин на живот. Самият външен вид на Дилесиато и превъзходната му възраст предизвикваха дълбоко уважение към него. Той беше висок и въпреки факта, че постеше и се подлагаше на редица други трудности, лицето му беше пълно и светло. Беше облечен в черно и носеше дървени сандали. Косата му беше сива, сребриста, дълга, спускаше се до раменете и заедно с дългата му брада му придаваха видсветец. Чифт проницателни очи надничаха изпод дългите му гъсти вежди. Всеки, който се осмеляваше да срещне погледа му, чувстваше нещо като своята безполезност пред него, пред погледа, който го измерваше от главата до петите.
След като се консултирали помежду си, кардиналите предали на папата изразеното от монаха желание. Въпросът беше внимателно обмислен и беше решено първата среща на стария монах да бъде и ще бъде официална с всички церемонии, приети във Ватикана за такива случаи. Но от друга страна, желанието на Дилесиато да бъде приет от папата насаме също ще бъде изпълнено. Никой не се съмняваше, че това ще задоволи стария монах. Дори ако честта, която ще му бъде оказана на официалния прием, няма да му хареса, той все пак ще разбере, че това се прави не толкова с цел да му достави удоволствие, а за да покаже на целия свят колко ценят хората, посветили живота си на служене на християнската вяра, особено такава личност като Ди-Лезиато, който има големи заслуги пред църквата от най-ранните си години. Това съобщили на стария монах, който за известно време живеел в Рим. Дните за публични, а след това интимни приеми с папата вече бяха определени.
Дойде денят за официалния прием на проф. Ди-Лезиато във Ватикана. По лично указание на папата собствената карета на папата, теглена от осем коня във влак, е изпратена за монаха в Рим. Пет други вагона, следващи папската карета, бяха заети от папски пратеници, чиято задача беше да придружат госта до Ватикана. Освен това за тържествената среща е изпратена папската кавалерия, облечена в униформени униформи. По пътя към хотела, където старият монах се настани, тази процесия естествено привлече вниманието на всички. Виждайки папската карета, много пламенни католици коленичиха, паднаха ибяха кръстени.
Колко изумени бяха членовете на делегацията, когато при пристигането си в хотела установиха, че Ди-Лезиато го няма. Рано сутринта на същия ден той се установил при собственика на хотела, платил сметката си и си тръгнал с раница на раменете. Къде и защо е отишъл монахът, никой нямаше представа.
За пратениците на папата това беше загадка. Те не знаеха какво да правят.
Всичко беше така пресметнато, че при връщане във Ватикана с монаха всичко трябваше да бъде готово в папския дворец за церемониалния прием. Кардиналите и всички други сановници, както и поканените почетни гости трябваше да са се събрали там до този момент.
И сега делегацията трябваше да се върне във Ватикана без нищо! Какво да правят?
Те останаха да чакат в хотела връщането на пратеника, изпратен до Ватикана с известие за случилото се. Той трябваше да предаде допълнителни инструкции от Ватикана на делегацията как да процедира.