1.2. Форми и методи на общинско заемане
В една икономика, основана на принципите на свободния пазар, заемът, заедно с данъка, е форма на мобилизиране на средства в регионалния бюджет. Въпреки това, за разлика от данъка, правоотношенията, произтичащи от общински заем, са кредитни и се формират по отношение на заемни средства на местните власти при условия на връщане, спешност и плащане [15, с.162]. Характеристика на тези правоотношения е задължителното участие в тях на териториален изпълнителен орган, действащ като кредитополучател.
За получаване на заемни средства регионалните и местните власти използват следните форми на заемане:
1.Банков кредит - привличане на заемни средства чрез установяване на кредитни отношения с търговска банка при условия на погасяване, спешност и изплащане.
2. Запис на заповед - емисия на съкровищни бонове и съкровищни бонове - ценни книжа с падеж под 1 година. Според световната практика, поради краткосрочния си характер, емитирането на тези ценни книжа не преследва инвестиционни цели, тъй като те са предназначени за финансиране на бюджетния дефицит за текущата година, поради което традиционно се отнасят към инструменти на паричния (финансов) пазар. Характерна особеност на съкровищните бонове е способността им да действат като платежно средство при разплащанията на предприятията с бюджета (например при плащане на данъци).
3. Облигационен заем - емисия облигации по общински заем - ценни книжа със срок на обръщение над 1 година. Обичайно е облигациите да се разглеждат като инструмент на фондовия пазар (капиталов пазар), което е от фундаментално значение, тъй като се разбира, че набраните средства са насочени към развитието на дълготрайни активи, а проектите, за които се емитират облигации, имат инвестицияориентация [13, стр.56].
В местната литература в някои случаи има объркване на понятията и терминът "облигация" се тълкува широко, включително всякакви дългови задължения. В предкризисния период повече от 70% от българските общински облигации1 бяха емитирани със срок до 1 година, което отразява като цяло нецелевия характер на българския пазар на общински заеми.
Така, следвайки икономическата терминология, поради краткия матуритет и в резултат на това неинвестиционния характер повечето български общински облигации следва да бъдат класифицирани не като инструменти на капиталовия пазар, а като инструменти на паричния пазар. Обслужвайки преди всичко текущите нужди на бюджета, според западната терминология българските общински облигации са съкровищни бонове и съкровищни бонове - в зависимост от това дали се използват като платежно средство при разплащания с емисионния бюджет или не.
В чуждестранната практика банковият заем, привлечен от местна власт, може да се превърне в ликвидна прехвърляема форма чрез издаване на деривативни дългови ценни книжа - т. нар. "сертификати за участие", което потвърждава световната тенденция за "секюритизация" на дълга.
Често с различни наименования, всички форми на общински дълг са хомогенни по своето икономическо съдържание, тъй като те представляват дългови задължения на държавата заемател, представлявана от различни нива на управление към населението кредитор. Освен широко използваните в икономическата литература термини „общински заем” и „общински заем”, които означават общински заем под каквато и да е форма, в световната практика се използват термините „облигация”, „сертификат”, „съкровищни бонове”, „съкровищни задължения”.и други, означаващи специфични средства за заемане.
В световната практика те включват заеми, извършвани от нива на управление под централното правителство чрез емитиране на дългови ценни книжа за срок над 1 година.
В случаите, когато е необходимо да се разграничат заемите, издадени от българските власти на различни нива, някои изследователи използват общоприетите в българската икономическа литература термини, според които българските общински заеми се разделят на подфедерални, емитирани от субекти на федерацията, и общински, емитирани от общини.
При избора на формата на общинския заем за емитента, от една страна, решаващо значение има цената на обслужване на дълга, а от друга, наличието на финансов ресурс в необходимите размери на съответния капиталов пазар. Но ако в чуждестранната практика наличието на развит финансов пазар предполага, че заемният капацитет на пазара винаги надвишава нуждите на емитента, то в съвременна България емитентът често се сблъсква именно с липсата на финансови ресурси в необходимия му размер на съответния капиталов пазар.
В съвременните български условия обаче получаването на банкови заеми е трудно, стартирането на законопроектни програми за финансиране на бюджетния дефицит е ограничено от федералните закони, пласирането на каквито и да било дългосрочни облигационни заеми е невъзможно поради краткосрочния характер на пазара на заеми. Навлизането на капиталовите пазари в съвременните условия на държавна система се превърна в нов елемент от финансовата компетентност на местните власти. Това обаче разкрива както съвпадения, така и противоречия на федерални, регионални и общински интереси във всички аспекти на въпроса,обръщение и обслужване на съответните дългови задължения.