1.4 Класова градация на британското общество
Факторът, който определя принадлежността на човек към една или друга класова група на английското общество, е в по-голяма степен културен компонент, който включва понятия като: външен вид, образование, статус и реч, което е от особен интерес за нашето изследване.
За да анализираме класовите диалекти на Великобритания, ще използваме класификацията, според която британското общество е разделено на три големи класи: аристокрацията (върхът на обществото), средната и работническата класа. Освен това в средната класа понякога се разграничават по-висока средна класа, средна средна класа и по-ниска средна класа. За краткост ще обозначим последните две и работните класи катообикновен слой.
През 2013 г. по поръчка на BBC е проведено проучване, според което социолозите разделят британското общество на седем класи:
елитът е най-привилегированата група в Обединеното кралство,
стабилна средна класа
технологичен среден клас
богати служители,
традиционна работническа класа
нововъзникваща класа обслужващи работници,
„прекариатът“, или нестабилният пролетариат, е най-бедната и уязвима класа сред всички изброени [14].
Тази класификация обаче все още не е намерила езиково потвърждение и затова в тази работа се използва по-ранна класификация на британското общество.
1.5 Маркери за лексикални класове
1.6 Фонетични маркери за клас
Но не само използването на определени думи отличава представителите на различните класове, но и особеностите на тяхното произношение.
За представителите на средната класа е характерно и неправилното произношение на някои чужди думи. В опит да се откроят, те се опитват да произнесат даденотодума на оригиналния език (Bar[θ]elona), което е сигнал да ги класифицираме като прост слой.
1.7Връзка на понятиятаСтандартен английскииПрието произношение
D. Crystal споделя мнението на P. Trudgill, че SE е диалект, като добавя, че „... това е диалект от специален тип, тъй като е лишен от всякаква регионална културна основа. Нищо в граматиката или лексиката не ни казва регионалния произход на този диалект” [Crystal 1995].
Въпреки това редица проблеми, свързани с концепцията за стандартен език, не се крият само във формулирането на определението. Друг въпрос, който се нуждае от изследователски анализ, засяга връзката между понятията SE иReceived Pronunciation(по-нататъкRP), една от разновидностите на английското произношение.
П. Трудгил пише за несъответствието между тези понятия, като твърди, че аспектът на произношението не е свързан с концепцията за стандартен английски [1].
В подкрепа на своята гледна точка той дава пример с англоговорящите в САЩ, Австралия, Нова Зеландия и други страни, където част от населението говори SE, но няма RP.
За разлика от предишната гледна точка, Д. Фишер включва аспекта на произношението под формата на RP в концепцията за SE, описвайки преподаването на английски език в чужбина от Британския съвет [Fisher 1996, p. 156].
Подобна позиция се наблюдава и в К. Уелс, един от изследователите на английската реч. Тя разглежда RP като вид устна „черупка“ на SE, като твърди, че за повечето хора в Обединеното кралство RP е символ на стандартния английски в неговата говорима форма [Wales 1994, p. 4].
Терминът RP е въведен за първи път в началото на 20 век от британския фонетист Д. Джоунс, когато той създава първия ортоепичен речник,описвайки в него „приетото във висшето общество“ произношение на образованите хора на Лондон.
В своя ортоепичен речник [1917] той дефинира RP като вид произношение, използвано в семейства в южна Англия, в които мъжете са високо образовани хора, завършили големи частни училища-пансиони.
Браво на RP, че е определен като стандартен език за образование и телевизионно и радиоразпръскване. Неговите синоними включватQueen's English, Oxford EnglishиBBC English. Днес обаче вече не може да се каже, че термините Received Pronunciation и BBC Pronunciation изразяват синонимни понятия за обозначаване на референтното британско произношение, тъй като в контекста на нарастващата обществена толерантност и свобода по отношение на стандартите за произношение, в момента се провежда политика на лоялност към дикторите, които говорят който и да е териториален диалект, така че тяхната реч не е модел на стандартен английски - RP.
Обикновено има няколко типа RP и няма консенсус сред английските фонетици относно методите на класификация. И така, А. Джимсън разграничава такива компоненти на RP катоконсервативен RP(консервативен),акцентът на по-старото поколение, който обръща голямо внимание на класовата принадлежност,общ RP (общ)- по-неутрален вариант, който може леко да варира в зависимост от възрастта или професията на говорещия, инапреднал RP(напреднал), произношение на по-младото, по-толерантно поколение [Gimson: 1970].