§2. Социално развитие и стратификация на младежта
Стратификацията е научно понятие. Може да се разглежда като многоизмерен или едноизмерен. Многомерната стратификация се разглежда въз основа на много критерии. Например: ниво на доходи, образование, професия, престижна длъжност и др. Едномерната стратификация се извършва въз основа само на един критерий. Например нивото на реалния доход или нивото на образование.
Обществото е исторически развиваща се система от взаимоотношения и взаимодействия между хората и техните общности, възникващи в процеса на тяхната съвместна дейност.
ниво на доходите (разделяне на хората на богати и бедни, такива, които имат или нямат материални блага, недвижими имоти, средства за производство);
ниво на образование и квалификация (основно, средно, средно специално, висше);
политически статус (роля и място в системата на публичната администрация, политически живот на обществото);
полови и възрастови характеристики (детство, юношество, младост, зряла възраст, старост; мъже и жени).
Анализът на статистическите и социологическите материали показва, че в белобългарското общество разделението на населението по имотно състояние може да се представи по следния начин:
богатите (със свръх доходи, големи финансови вноски и скъпи имоти, притежаващи големи материални ценности, средства за производство и др.);
заможни (които имат достатъчно доходи за закупуване на скъпи материални активи, задоволяват нуждите си без специални ограничения);
осигурени (имат достатъчно доходи за системно придобиване на евтини материални ценности, храна, отдих, платено образование);
среден доход (имащ доход за периодичнипридобиване на евтини материални ценности, храна и облекло);
нискодоходни (имащи доходи за придобиване на най-необходимите материални активи за живота и имащи значителни финансови ограничения);
бедните (които имат доходи, които рядко им позволяват да придобият най-необходимите материални активи и които имат ограничения в храната, облеклото и жилищата);
просяци (те са на ръба на оцеляването и не могат да се сдобият с най-необходимите продукти за потребление).
В тази йерархия младите хора, получили образование и започнали да изпълняват трудови функции, са част от средноимотната и нискодоходната част на бялото българско общество.
най-висшата прослойка (най-висшите служители в системата на публичната администрация и най-богатите, най-богатите граждани);
горния среден слой (ръководители на стопански субекти, собственици на частни фирми и компании, средни предприемачи);
средният слой (ръководители на отдели, отдели, служби, министерства, ведомства, големи предприятия, образователни институции, специалисти, адвокати с частна практика, най-висшият състав на правоприлагащите органи);
долната средна прослойка (обикновени инженерни и технически работници, служители, квалифицирани работници);
най-ниската прослойка (нискоквалифицирани работници и селяни, млади специалисти, семейства с ниски доходи);
маргинален слой (принудителни мигранти, бездомни, просяци, бездомни, граждани без определено местожителство и занятие);
девиантен слой (хора с девиантно поведение, престъпници, изнудвачи, проститутки, рекетьори, мафиоти и др.).
Броят на трудовите ресурси на Република Беларус се поддържа в периода от 1995 до 2001 г. на ниво около 6 милиона души,съответно икономически активното население - 4,5 млн. души, в това число заетите - 4,4 млн. души. От 2003 г. обаче се наблюдава постепенен процес на намаляване на трудовите ресурси, особено на икономически активното население в регионите на страната. Поради намаляването на притока на млади хора, завършващи средно образование или професионални училища и средни специализирани учебни заведения – техникуми и колежи, в реалния сектор на икономиката. Необходимо е да се разработят ефективни мерки на държавните и местните органи на управление, насочени към запазване не само на числения, но и на качествения състав на трудовите ресурси на страната. Социализацията на младите хора в обществото ще бъде толкова по-успешна, колкото по-хармонични ще бъдат отношенията между възрастовите групи в обществото. Затова култивирането в обществото на самата идея за приемствеността на поколенията, уважението към историческите и културните ценности на белобългарския народ е важно условие за възпитанието на младите хора.