§ 2. Съотношението на макро- и микроикономиката
1.В обществения живот, както и в природата, се разграничават макросистеми - големи системи и микросистеми - малки системи. Икономиката на страната е макросистема, по отношение на която отделните предприятия и организации са микросистеми. С известна степен на условност те могат да се разглеждат като елементи на системата, въпреки че всеки от тях сам по себе си има сложна структура. Но икономиката не е сумираща формация, тоест проста механична сума от по-ниските, първични звена на националната икономика. Икономиката образува цялостна система, която има коренно различни свойства, различно качество в сравнение с първичните елементи. Той представлява набор от първични връзки, които интегрират елементи в единна цялост. Разбира се, естеството на тази система се определя от естеството на първичните връзки. Но в същото време интеграционните и системните параметри оказват значително влияние върху функционирането на първичните връзки. Те създават условия (благоприятни или неблагоприятни) за развитие на предприемачеството в страната. За ефективно въздействие върху икономиката е необходимо да се идентифицират и вземат предвид не само вътрешните връзки в по-ниските, първични елементи на системата, между преките участници в пазарните икономически отношения, но и разнообразното обективно обусловено взаимодействие между микро- и макроикономиката.
Това обстоятелство налага провеждането на диференцирано изследване на макроикономиката, разглеждайки я в тези аспекти, които ни позволяват да идентифицираме конкретни участници зад макроелементите и да ги направим участници в обществените отношения, регулирани от правните норми. Именно и единствено механизмът на правно регулиране е в състояние да оптимизира съотношението на микро- и макроикономиката и по този начин да създаде стратегически предпоставки за устойчиво,оптимистична и ползотворна предприемаческа дейност.
Най-важната характеристика на макроикономиката е структурата, тоест нейната вътрешна структура. Структурата на макроикономиката има различни нива. Дълбокатаоснова на макроикономиката е разпределението на социалните ресурси в определени пропорции между сферите на икономиката, фазите на възпроизводството, нейните подразделения, индустрии и региони в съответствие с обществено необходимите потребности.Това определение на структурата характеризира закона за връзката на всички нейни елементи директно в производството и потреблението на обществен продукт. Основната му характеристика са пропорциите на разпределението на обществения труд.
2.За анализ на макроикономиката от гледна точка на правното регулиране е препоръчително да се разгледат нейните три структурни нива: възпроизводствено; междусекторни; междурегионален:
а)общоикономическите или възпроизводствените пропорцииотразяват глобалните съотношения в производството и използването на обществения продукт и националния доход на макро ниво. Тяхната динамика се определя от закономерностите на разширеното възпроизводство. На тяхна основа се определя делът на продукта, който отива за заместване на изразходваните средства за производство, както и делът на продукта, който обслужва потреблението на членовете на обществото и по-нататъшния растеж на производството. Резултатът от функционирането и възпроизводството на макроикономиката е брутният вътрешен продукт.Брутният вътрешен продукт е общата пазарна стойност на цялото крайно производство на стоки и услуги в дадена страна за една година.За разлика от предварително изчисления брутен обществен продукт, брутният вътрешен продукт изключва двойното отчитане, но в същото време включва производството на услуги. Брутният вътрешен продукт изключва стойността на междинните продукти, т.нкак се отчита в себестойността на крайните продукти, а включва само добавената стойност, създадена от всеки субект на икономически отношения.
За измерване на брутния вътрешен продукт се използва системата от национални сметки, която изпълнява същата функция като счетоводството за отделно предприятие.Системата от национални сметки е специален баланс, който отразява, от една страна, разходите, свързани с производството на брутния вътрешен продукт, от друга страна, доходите, получени в резултат на неговото производство.В допълнение към брутния вътрешен продукт, системата от национални сметки определя нетния национален продукт, националния доход и личния доход. По този начин общата икономическа структура отразява функционалното предназначение на различни части от брутния вътрешен продукт в процеса на възпроизводство. Той показва каква част от брутния вътрешен продукт отива в потребление, каква част в натрупване, чието оптимално съотношение е най-важното условие за ефективно възпроизводство;
б)междусекторната структурапредставлява количественото съотношение на отраслите и връзката между тях. Определя се като дял на даден отрасъл в брутния вътрешен продукт, в основните производствени фондове, в трудовите ресурси и др. Междуотрасловата структура може да бъде прогресивна, осигуряваща икономически растеж и повишаване на стандарта на живот на хората, или може да бъде депресивна, действаща в обратна посока. През последните години в България се влошиха междусекторните отношения, което не може да не се отрази на общото състояние на националната икономика. Необходимо е да се осигури оптимална структура, която повишава ефективността на икономиката, растежа на брутния вътрешен продукт на глава от населението. Това изисква бързо идентифициране на приоритетни секторичието развитие би допринесло за възстановяването на икономиката като цяло.
Важен инструмент за прогнозиране на междусекторната структура са разработените за първи път у нас междусекторни балансови модели. Такива модели позволяват да се извършват вариантни, прогнозни изчисления, да се търси най-добрият вариант. С тях може да се извършва индикативно планиране, което се използва успешно в страните с развита пазарна икономика;
Разгледаните три структурни нива на макроикономиката трябва да се вземат предвид в процеса на правно регулиране на предприемаческата дейност. Макроструктурните нива осигуряват общите условия за функциониране на предприемачеството. Макроикономическите връзки, установени по вертикалата, свързват всички предприятия и организации в едно цяло. Чрез такива вертикални връзки държавата провежда активна икономическа политика, използвайки финансови, кредитни, бюджетни и други лостове. Държавата е заинтересована от осигуряване на устойчив икономически растеж на цялата национална икономика, намаляване на безработицата, разширяване на съвкупното търсене на населението и съвкупното предлагане. Всичко това се отразява на процеса на възпроизводство както на отделните предприятия, така и на икономиката като цяло.
* Български вестник, 1997, 13 ноември: виж също: СЗ РФ, 1999, № 39, чл. 4626.
Създаването на макроикономически условия за икономически растеж обаче не обърна негативните тенденции и не създаде реални предпоставки за преодоляване на индустриалната криза. Недостатъчното внимание на държавните органи към провеждането на активна микроикономическа политика не позволи максимално реализиране на потенциала на икономическата реформа и ефективното функциониране на пазарния механизъм. С постигане на финансова стабилизация и висока степеникономическата либерализация, една от основните пречки пред икономическия растеж е бавният процес на трансформация на ниво предприятие.