24 МИНИСТЕРСТВО НА ОБЩОТО И ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ТАГАНРОГ
Впоследствие учението на Спиноза за мисленето е източник на няколко ключови идеи, които Илиенков развива. И така, отбелязва А. Г. Новохатко, „в началото на 60-те години, чрез изучаването на философията на Спиноза, Е. В. Ильенков стигна до ... проблема за идеала“ [146 Новохатко А.Г. Феноменът на Илиенков / Ильенков Е.В. Философия и култура. М., 1991. С.13.] и пише известната статия „Идеал“ за „Философска енциклопедия“. Илиенков признава, че напълно споделя разбирането на Спиноза за отношението между идеално и реално. Нещо повече, то формира отправната точка на собствените му изследвания.
Идеалното е специална форма на изразяване на реалното, в рамките на която универсалните закони на реалното се проявяват в чист, незамъглен вид. Законите на природата могат да бъдат реализирани не само чрез безкрайна поредица от неща, които взаимно се обуславят към движението, както е във физическия свят, но и чрез едно, специално крайно нещо, което изгражда своите действия в съответствие с природата на всички останали неща - ex analogia universi (по образа на Вселената) [Ep. 2]. Последното е, според Спиноза, знак за "мислещо нещо". Формите на универсална дейност, разглеждани в техния чист вид, заедно образуват царството на адекватните идеи, "интелигентността", или, по думите на Ильенков, царството на идеала.
Спиноза успява, вярва Илиенков, да определи правилно отношението на идеалното към реалното изобщо, но загадката за раждането на крайната форма на идеала - човешкия интелект - не е решена от Спиноза. Спиноза споделя старото схващане, че най-простите „интелектуални инструменти“ (instrumenta intellectualia) са вродени в човека, точно както ръката или мозъка. Предметно-практическата дейност не създава, а само пречиства, усъвършенства и подхранва човешкия интелект. Илиенков е на мнениече идеалът възниква, ражда се като форма на реално обективно действие, след това замръзва в образа на външно нещо и едва след това се „населява“ в индивидуалната психика в процеса на деобективизация на формите на дейност. Идеалната светлина на разума, която изглежда на мислещото същество като нещо присъщо му от раждането, всъщност се запалва от взаимно съгласуваното действие на ръката и материала. В точката на техния контакт за първи път започва да „блести” логосът, законът за съществуването на нещата, а по-късно с отразената си светлина индивидуалната психика и мозъкът (духът и неговият вроден инструмент), както и всички останали неща, привлечени от „мислещото нещо” в кръга на неговата жизнена дейност, преди всичко други индивиди от същия вид с него.
Това решение на проблема за идеала Илиенков усъвършенства и усъвършенства в продължение на двадесет години. Междувременно някои други аспекти от философията на Спиноза също попадат в неговото полезрение. По-конкретно, „Иленков показа, че Спиноза... разгръща решението на проблема за целенасочената причинност, като въздействие на цялото върху собствените му части, като по този начин отваря, много преди Кант, изхода към проблема за целесъобразността“ [147 Пак там. стр.13.].
Позовавайки се на трактата на Спиноза за пречистването на интелекта [148] Доста характерно е, че Илиенков предпочита да използва стария превод на В. Н. Половцова, а не по-новия от Я. М. Ильенков разглежда notiones communes като пряк аналог на конкретни универсални концепции на диалектическата логика [149 Виж: Ильенков Е. В. Разбирането на абстрактното и конкретното в диалектиката и формалната логика / Диалектика и логика. Форми на мислене. М., 1962. С. 182188.].
катоВ. Н. Половцова, Илиенков възразява срещу „елеатизацията“ на понятието за субстанция на Спиноза. За разлика от представители на елейската школа, той пише: „Спиноза изобщо не отрича действителното разделяне на природата като цяло (субстанция) на отделни тела. Отделните тела и границите между тях съществуват, според Спиноза, не само във въображението, но се познават само с помощта на въображението” [150 Ильенков Е.В. Количество / Философска енциклопедия. T.15. М., 19601970. Т.2. S.555.].
Специално внимание заслужава използването от Иленков на идеите на Спиноза в психологията и тифло-сурдопедагогиката. Илиенков установява „пряка връзка между педагогическата практика за формиране на психиката при сляпо-глухонеми деца ... и дефиницията на мисленето на Спиноза“, отбелязва С. Н. Мареев [151 Мареев С. Среща с философа Е. Ильенков. М., 1994. С.57.].
През 1965 г. Илиенков изнася поредица от лекции по философията на Спиноза, а няколко години по-късно започва работа по гореспоменатата книга за Спиноза. По някаква причина той отложи написването му, въпреки че, както свидетелстват приятели, често казваше, че много би искал да го завърши.
В края на 1975 - началото на 1976г. Илиенков пише скечове на тема свободна воля. Пред него са две решения на проблема – на Фихте и на Спиноза. И отново Илиенков застава на страната на Спиноза: „Е, каква е тази „свободна воля“? Способността за извършване на целия набор от действия въпреки отклоняващите се влияния на непосредствените обстоятелства, тоест „свободно“ по отношение на тях, съобразяване на действията с универсална зависимост (необходимост), идеално изразена под формата на цел ... Това е Спиноза от най-чистата вода“ [152 Ильенков Е.В. Свободна воля / Въпроси на философията, 1990, № 2. стр.73.].
Необходимостта от установяване на такава социална система произтича от общността на нашата природа и Спиноза е по-добър отвсеки друг по това време е успял да разбере и изрази тази нужда. „Гьоте веднъж каза, че геният е интелект, хванат в хватката на необходимостта. Това е ключът към гения на Спиноза, неговата личност и неговия интелект” [155 Ильенков Е.В. Изпреварил времето си / Философия и култура. стр.102.].
Половцова посочва, че Спиноза обозначава истинското, субстанциално битие на нещата с израза „actu existere” и това „активно съществуване” [156]. Думата „actu”, която често се среща у Спиноза, има две свързани значения: „активно” и „действително”. При превода е легитимно да се използва някое от тези значения, тъй като активността на едно нещо според Спиноза е мярката за неговата реалност.] кардинално се различава от единственото въображаемо „съществуване във времето“ (duratio). Дейността на едно нещо е неговата истинска същност, заключава Половцова [157 Polovtsova V.N. За методологията на изследването на философията на Спиноза. S.365, 369.].
Историята на българския спинозизъм е още много кратка и досега не се е развила много щастливо. По различни причини нито В.Н.Половцова, нито Л.С.Виготски, нито Е.В.Иленков успяха да завършат основната си работа върху Спиноза. Добре - "безплътната мисъл ще се върне в залата на сенките"? Бих искал да вярвам, че това не е така, че все пак, благодарение на техните усилия, спинозизмът влезе в плътта и кръвта на руската философия и психология и все още трябва да видим много важни, възвишени истини с помощта на логически „лещи“, полирани от Бенедикт Спиноза.
СЪДЪРЖАНИЕ Въведение Глава 1. Реформа на логиката в произведенията на Декарт § 1.
Проект по Универсална математика § 2.
Декарт за първоначалната идея на мисленето § 3.
Рефлексивната идея за „Аз“ и идеята за Бог като абсолютно безкрайна реалност § 4.
Причинни и априорни аргументи за съществуването на Бог § 5.
Логичнозначението на доказателствата за съществуването на Бог Глава II. Идеята на Спиноза за "истинската логика" § 1.
Предмет и задачи на логиката § 2.
Лечение и пречистване на интелекта § 3.
Формиране на определението за интелигентност § 4.
Върховният принцип на "истинската логика" § 5.
Логическо разделение на нещата: съществуващо само по себе си - съществуващо в друго § 6.
Логическо разделение на вещите: постоянни и вечни неща - единични изменящи се неща § 7.
Метод за познание на единични променящи се неща § 8.
Архитектоника на рефлективната идея за Бог Глава III. „Съвършеният метод“ на мислене: Определяне на атрибутите на Бога § 1.
Причинете себе си § 3.
Единство Глава IV. Геометричен ред на доказателството § 1.
Методът на мислене и геометричният ред на доказателството § 2.
Аналитични и синтетични версии на геометричния ред на доказателството § 3.
Аксиоми ПРИЛОЖЕНИЕ. Очерк по историята на българския спинозизъм Майдански Андрей Дмитриевич ЛОГИЧЕСКИЯТ МЕТОД НА Р.ДЕКАРТ И Б.СПИНОЗА Монография Отговорник за изданието Майдански А.Д.
Редактор Монахова Е.Л.
Коректор Проценко И.А.
Формат 60х84 1/16. Офсетова хартия.
Офсетов печат. Реал. п.л. - 8, 0. Уч.изд. л. – 7, Заповед No Тираж 100 бр.