26 от Закона за психиатричната помощ с коментар
ЗА ПСИХИАТРИЧНИТЕ ГРИЖИ
И ГАРАНЦИИ ЗА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕТО МУ
Член 26. Видове извънболнична психиатрична помощ
Коментар на чл.26
1. Тази статия предоставя изчерпателен списък на видовете извънболнична психиатрична помощ за хора, страдащи от психични разстройства; установяват се два вида му: консултативно-лечебна помощ и диспансерно наблюдение; дадена е общата характеристика на всеки от видовете по най-съществените признаци.
Изборът на вида, в който трябва да се предоставя амбулаторна психиатрична помощ на конкретно лице, е важен момент в дейността на психиатъра, тъй като ефективността на терапевтичните и рехабилитационните мерки до голяма степен зависи от правилността на такъв избор.
2. Извънболничната психиатрична помощ е психиатрична помощ, оказвана на лице с психично разстройство в извънболнични условия, т.е. без настаняване на човек в болница. Това го отличава от болничната помощ.
По този начин извънболничната психиатрична помощ може да се предоставя в различни условия, например в невропсихиатрични диспансери, диспансерни отделения, консултации, центрове; в специализирани стаи (психиатрични, невропсихиатрични, психотерапевтични, суицидологични, сексопатологични, психоендокринологични, психохигиенни и др.); в консултативни и диагностични, други амбулаторни отделения на психиатрични болници и клиники; в дневни или нощни болници; в медицински и промишлени работилници; у дома, в институции, обществени и други места.
Основната разлика между консултативна и медицинска помощ и диспансерно наблюдение е степента на задължителност и доброволност на нейното получаване от лице, страдащо отпсихично разстройство и съответно степента на допустимост на медицинската намеса. За лица с по-леки психични разстройства, които имат по-благоприятно протичане и прогноза, се предоставя извънболнична психиатрична помощ под формата на консултативна и терапевтична, т.е. изключително на доброволна основа по начина, предвиден в част 2 от този член. Диспансерно наблюдение се установява за лица с тежки психични разстройства, които имат неблагоприятен ход и прогноза, което дава право на психиатър да предоставя психиатрична помощ на пациента, независимо от съгласието на последния (част 3 от този член и член 27 от закона).
б) които са претърпели остра психоза или психотичен пристъп с настъпване на възстановяване или пълна ремисия;
в) с непсихотични афективни разстройства;
г) с невротични разстройства, психогенни нарушения на физиологичните функции, остри реакции на стрес или адаптивни реакции;
ж) с епилепсия - при липса на психотични разстройства и изразени промени в личността.
Този списък е само примерен. Неговите граници могат да бъдат разширени при индивидуално разглеждане на всеки случай.
8. Консултативната и медицинска помощ включва целия обем на извънболничната психиатрична помощ и може да се осъществява в широк диапазон от време - от еднократен преглед до продължителни контакти между лекар и пациент. Лицата, на които е предоставена консултативна и медицинска помощ, имат право да получават при необходимост листове за временна нетрудоспособност, създаване на облекчени условия на труд, което е от компетентността на клинично-експертните комисии (КЕК), установяване на увреждане, получаване на направления за хоспитализация в психиатрични и невропсихиатрични болници, денонощни.болници (ако има медицински показания), да получават безплатно лекарства за съответните заболявания, да им предоставят жилища и други помощи, предвидени за лица със съответни психични разстройства и др.
Ако искането за консултативна и медицинска помощ и предоставянето й не пораждат правни последици, тя може да бъде предоставена анонимно.
9. За лицата, получаващи консултативна и медицинска помощ, се води медицинска документация (медицински картони, статистически талони и др.) по реда, определен от здравните органи. В същото време, ако е необходимо, на лицето се обяснява, че създаването на тези медицински документи не е доказателство за установяване на диспансерно наблюдение, а отразява общите изисквания, които съществуват при предоставянето на всяка медицинска помощ.
10. Друг вид извънболнична психиатрична помощ е диспансерното наблюдение, чиято същност е разкрита в част 3 на тази статия. Неговата формулировка съдържа три основни момента.
На второ място, диспансерното наблюдение може да бъде установено независимо от съгласието на лице, страдащо от психично разстройство, или неговия законен представител. Това означава, че диспансерното наблюдение може да бъде установено както със съгласието на самите пациенти или техните законни представители, така и без тяхно съгласие. Следователно, въз основа на доброволността, диспансерното наблюдение се различава значително от консултативната и медицинската помощ.
Установяването на диспансерно наблюдение дава право на психиатъра въз основа на част 5 на чл. 23 от този закон, да извършва прегледи на пациента (чрез домашни посещения, на други места или покани за среща) с честотата, необходима за оценка на промените в психичното състояние и пълнопредоставяне на психиатрична помощ, независимо от съгласието на пациента. Но това право трябва да се използва разумно и деликатно, въз основа на съображения за необходимост и целесъобразност. Въпросът за честотата на прегледите на лицата, по отношение на които се извършва диспансерно наблюдение, се решава индивидуално. По правило проверката се извършва най-малко веднъж през календарната година. В някои случаи изследването като такова може да бъде заменено с получаване на информация за пациента по други начини, като обаче се изключи разкриването на медицинска тайна или компрометирането на пациента.
При лечение на лица под диспансерно наблюдение (както и лица, получаващи консултативна и медицинска помощ) се спазват правилата, установени в чл. 11 („Съгласие за лечение“) и чл. 12 („Отказ от лечение“) от този закон.
За лицата под диспансерно наблюдение се води медицинска документация по ред, установен от здравните органи.
ИНСТИТУТ ЗА ДЪРЖАВАТА И ПРАВОТО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ДЪРЖАВЕН НАУЧЕН ЦЕНТЪР ПО СОЦИАЛНА И СЪДЕБНА ПСИХИАТРИЯ ИМ. В.П. СРЪБСКИ
"ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ОБЛАСТТА НА ПСИХИАТРИЯТА. КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАКОНА НА РЪКВАТА РЪКА "ЗА ПСИХИАТРИЧНАТА ПОМОЩ И ГАРАНЦИИ ЗА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕТО ѝ", Граждански кодекс на Република България и Наказателен кодекс на Република България (В ЧАСТТА ОТНОСНО ЛИЦАТА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА)" Под общата редакция на Академик. на Руската академия на медицинските науки, доктор на медицинските науки, професор T.B. Дмитриева. Второ издание, коригирано и допълнено.