29. Антидъмпинговите мерки като инструмент за нетарифни ограничения
Конкуренцията на световния пазар доведе до специфични антидъмпингови мерки на нетарифни ограничения, които често се използват от страната вносител за оказване на натиск върху износителите от други страни, за да защитят своя пазар от чужди продукти.
Основният критерий за дъмпинг е сравнението на действителните цени на вносните стоки с цените на вътрешния пазар в страната на износителя и установяването на факта, че стоките са били продадени на изкуствено занижени цени.
Дъмпингова стойност– има разлика между експортната цена и цената, взета като база за сравнение. Пример за дъмпинг е вносът на продукт от доставчик, чието правителство го е освободило от данък върху износа (чрез държавни субсидии), което му е позволило да намали цената си.
Същността на антидъмпинговите мерки е да се наложи компенсация от износителя за щети, нанесени на националната индустрия и производителя, обикновено в полза на последния, често под формата на допълнително мито. За установяване на дъмпинга се използват два основни критерия: цена, или себестойност, и критерият за икономическа вреда.
Ставката на антидъмпинговото мито се определя за всеки отделен случай. Назначаването на такова мито не е автоматично: то се налага само след разследване, за да се потвърди фактът на дъмпинг и, което е важно, да се идентифицират икономическите щети за предприемача от страната вносител.
Временните антидъмпингови мита са предупреждение за възможността за предприемане на по-строги мерки срещу износителя.
Постоянните мерки са по-сериозни и причиняват значителни загуби за износителя, а може и пълното му изтегляне от пазара. Съществува и задължението на износителя да спазва минимално ценово ниво или да ограничава количеството на доставяните стоки.
проблемантидъмпинговите мерки продължават да бъдат доста сложни, а методите за борба – недостатъчно ефективни. Така сред десетките антидъмпингови и изравнителни искове, подавани годишно в Министерството на търговията на САЩ и Комисията за международна търговия, има случаи на противоречиви изречения, правила, които лесно се заобикалят, и бездействие на властите при изпълнение на решенията. Това води до нежелани икономически последици. Така Мексико, което не създаде собствена телевизионна технология, дълго време доставяше 70% от вносните телевизори на американския пазар на намалени цени само защото заобикаляше митата върху цветните тръби, въведени в Съединените щати за борба с дъмпинга на стоки от Япония, Корея, Сингапур и Канада.
Исковете от страна на западните държави срещу извършителите на дъмпинг представляват голяма заплаха, главно чрез въвеждането на количествени ограничения за такива износители. Много искове възникват срещу България заради дъмпингови доставки на суровини. Инициаторите на антидъмпингови такси като правило са национални производители на определени продукти. Като пример може да се посочи постигнатият в началото на 1999 г. компромис между САЩ и България относно дъмпинга на българския черни метали и стомана на американския пазар, чийто обем на доставки през 1998 г. се увеличи с 92% и завърши с установяване на квота и ценово равнище.
Принудителните мерки за конкуренция на световните пазари също се осъждат и строго наказват в много страни като „ограничителни бизнес практики“, които нарушават правилата на пазара чрез налагане на условия на нечий партньор, тайно споразумение между доставчици или купувачи за разпределяне на пазари, фиксиране на цени и т.н. Основните форми на борба с ограничителните бизнес практики и мерки за защита на конкуренцията в мн.Държавите приемат законодателни актове за антимонополно регулиране.
Конкуренцията на световния пазар доведе до специфични антидъмпингови мерки на нетарифни ограничения, които често се използват от страната вносител за оказване на натиск върху износителите от други страни, за да защитят своя пазар от чужди продукти.
Основният критерий за дъмпинг е сравнението на действителните цени на вносните стоки с цените на вътрешния пазар в страната на износителя и установяването на факта, че стоките са били продадени на изкуствено занижени цени.
Дъмпингова стойност– има разлика между експортната цена и цената, взета като база за сравнение. Пример за дъмпинг е вносът на продукт от доставчик, чието правителство го е освободило от данък върху износа (чрез държавни субсидии), което му е позволило да намали цената си.
Същността на антидъмпинговите мерки е да се наложи компенсация от износителя за щети, нанесени на националната индустрия и производителя, обикновено в полза на последния, често под формата на допълнително мито. За установяване на дъмпинга се използват два основни критерия: цена, или себестойност, и критерият за икономическа вреда.
Ставката на антидъмпинговото мито се определя за всеки отделен случай. Назначаването на такова мито не е автоматично: то се налага само след разследване, за да се потвърди фактът на дъмпинг и, което е важно, да се идентифицират икономическите щети за предприемача от страната вносител.
Временните антидъмпингови мита са предупреждение за възможността за предприемане на по-строги мерки срещу износителя.
Постоянните мерки са по-сериозни и причиняват значителни загуби за износителя, а може и пълното му изтегляне от пазара. Съществува и задължение на износителя да спазва минимално нивоцени или ограничаване на количеството на доставените стоки.
Проблемът с антидъмпинговите мерки продължава да бъде доста сложен, а методите за борба остават недостатъчно ефективни. Така сред десетките антидъмпингови и изравнителни искове, подавани годишно в Министерството на търговията на САЩ и Комисията за международна търговия, има случаи на противоречиви изречения, правила, които лесно се заобикалят, и бездействие на властите при изпълнение на решенията. Това води до нежелани икономически последици. Така Мексико, което не създаде собствена телевизионна технология, дълго време доставяше 70% от вносните телевизори на американския пазар на намалени цени само защото заобикаляше митата върху цветните тръби, въведени в Съединените щати за борба с дъмпинга на стоки от Япония, Корея, Сингапур и Канада.
Исковете от страна на западните държави срещу извършителите на дъмпинг представляват голяма заплаха, главно чрез въвеждането на количествени ограничения за такива износители. Много искове възникват срещу България заради дъмпингови доставки на суровини. Инициаторите на антидъмпингови такси като правило са национални производители на определени продукти. Като пример може да се посочи постигнатият в началото на 1999 г. компромис между САЩ и България относно дъмпинга на българския черни метали и стомана на американския пазар, чийто обем на доставки през 1998 г. се увеличи с 92% и завърши с установяване на квота и ценово равнище.
Принудителните мерки за конкуренция на световните пазари също се осъждат и строго наказват в много страни като „рестриктивни бизнес практики“, които нарушават правилата на пазара чрез налагане на условия на нечий партньор, тайно споразумение между доставчици или купувачи за разпределяне на пазари, фиксиране на цени и т.н. Основните форми на борба сОграничителните бизнес практики и мерките за защита на конкуренцията в много държави са антитръстови закони.