29. Правна същност на Общността на независимите държави. Харта на ОНД.
Харта на ОНД. Споразумението за създаване на ОНД, Протоколът към него и Уставът на ОНД представляват набор от учредителни актове на Общността, докато от гледна точка на съдържанието и перспективите Хартата (поне за държавите, които са я признали) е от първостепенно значение.
В сек. Определих целите на Общността, които обхващат всички без изключение сфери на междудържавно сътрудничество. В чл. 3 възпроизвежда основните принципи на международното право, допълнени от такива установения като върховенството на закона в междудържавните отношения и духовното единство на народите, което се основава на зачитането на тяхната идентичност и опазването на културните ценности.
Правна същност на ОНД. Нито оригиналните учредителни актове, нито Хартата на ОНД съдържат ясно описание на правната природа на Общността, нейния правен статут. Алма-Атинската декларация се ограничава само до отрицателната теза, че „Жечпосполита не е нито държава, нито наднационално образувание“. Хартата на ОНД включва (част 3, член 1) подобна формула: „Общността не е държава и няма наднационални правомощия“.
Правилната оценка не може да се ограничи до отрицание, тя трябва да включва положително решение. Отказът от наднационален статут, наднационални правомощия не изключва квалификацията на ОНД като междудържавно образувание с координиращи правомощия.
С развитието и усъвършенстването на организационната структура на ОНД, и особено с приемането на Хартата и въвеждането на нейните норми, правната природа на ОНД придобива доста ясни очертания.
Общността е създадена от независими държави и се основава на принципа на тяхното суверенно равенство, като именно това обстоятелство се има предвид при оценката на производната правосубектност на една международна организация.
Международна помирителна процедура. Добри услуги и посредничество.
По отношение на прякото договаряне помирителната процедура има спомагателен характер. Целта му е да улесни влизането в преговори. Международната помирителна процедура е добри услуги и медиация (посредничество), разследващи и помирителни комисии. Добрите услуги и посредничеството не са самостоятелно решение на проблем.
Добрите услуги като средство за мирно уреждане на международни спорове са предвидени в Хагските конвенции от 1899 и 1907 г. Това е дейността на трета страна (в широкия смисъл на думата) да организира преговори между спорещите държави. Целта на добрите услуги е да се убедят спорещите държави да установят преки дипломатически контакти и да започнат преговори. Медиацията съгласно Хагските конвенции не се ограничава до добри услуги. Това е не само дейността на трето лице (държава, международна организация, друго лице) по организиране на преговори, но и пряко участие в тях с цел съдействие за решаване на спора по същество. Медиаторът е активен участник в преговорите, има право да прави предложения и препоръки, да предлага свои начини за разрешаване на спора. Всички действия на медиатора обаче имат характер само на съвети, препоръки и по никакъв начин не обвързват страните по спора. Неспазването на препоръките на медиатора не е неприятелски акт.
Правата и задълженията на медиатора – от началото до края, участва активно в преговорите, понякога ги води. Основната разлика от добрите услуги: целта на добрите услуги е да доведат спорещите страни до преговори, но не и да участват в тях; Целта на медиацията не е само да се постави началотопреговори, но и да ги улесни.