3. Съдебният конституционен контрол като вид конституционен контрол
Съдебният конституционен контрол е проверка за съответствие с конституцията на обектите на такъв контрол от страна на съдебната власт. Има два вида съдебен конституционен контрол: 1) конституционен контрол, упражняван от съдилища с обща юрисдикция, и 2) конституционен контрол, упражняван от специализирани съдилища.
Особеността на първия вид съдебен конституционен контрол е, че конституционосъобразността
обектите на контрол се проверяват от съдилища с обща юрисдикция при разглеждане на конкретни дела в съответствие с обичайната процедура (децентрализиран контрол) или върховни (висши) съдилища или техните специални камари по специална процедура (централизиран контрол).
В САЩ, Аржентина, Норвегия всеки съд с обща юрисдикция може да обяви закон за противоконституционен. Ако въпросът стигне до Върховния съд и той също признае закона за несъответстващ на Конституцията, тогава това решение на Върховния съд става задължително за всички съдилища. В Австралия, Индия и Малта само Върховният съд има право да проверява конституционността на закон, след като делото е било отнесено до него, след като е било разгледано от по-ниски съдилища, които не могат да проверяват законите за тяхното съответствие с конституцията. Формално законът, обявен от Върховния съд за противоконституционен, продължава да действа. Но действието му е блокирано от съда: нито един съд няма да го приложи. По този начин един противоконституционен закон се лишава от съдебна защита, фактически губи юридическата си сила. Парламентът по правило отменя такъв закон.
За упражняване на конституционен контрол във върховните съдилища на редица държави се създават специални конституционни колегии, камари (конституционната камара на Върховния съд на Коста Рика, конституционната колегия на Националния съд на Естония ии т.н.).
Особеността на втория вид съдебен конституционен контрол е, че конституционността на обектите на контрол се проверява от специални конституционни съдилища (централизиран контрол). Те имат специална конституционна юрисдикция, осъществявана чрез самостоятелно съдебно производство – конституционно производство. Съдебната конституционна юрисдикция и съответното конституционно производство представляват конституционно правосъдие, тоест конституционно правосъдие.
Признаването от органите на конституционното правосъдие например на закон за противоконституционен означава прекратяване на този закон, т.е. по същество неговата отмяна. Не е необходимо допълнително решение на парламента по въпроса за действието на противоконституционен закон.
Наличието на конституционен съд не означава, че други съдилища, действащи в дадена държава, са лишени от правото да упражняват конституционен контрол.
Конституционното правосъдие е синтез, сливане на два принципа - същността на конституционния контрол и формата на правосъдието, в резултат на което имаме работа със самостоятелен вид държавно-властна контролна дейност в специализирана форма на конституционно правосъдие.
Конституционното правосъдие като вид правосъдие има следните основни характеристики (характеристики): 1) наличието на конституционни съдилища като специализирани съдебни органи за конституционен контрол; 2) автономното положение на съдилищата в йерархията на съдебната власт; 3) самостоятелна процесуална форма на конституционно правораздаване; 4) правната сила на решенията на конституционното правосъдие, приравнена на юридическата сила на конституцията; 5) специална система от законодателство, регулиращо конституционното правосъдие.
По този начин,конституционното правосъдие е най-висшата форма на конституционен контрол. По правило тя бива последваща (репресивна), конститутивна (решаваща), задължителна, абстрактна и конкретна (с възможни комбинации), материална и формална.