4. Системата на мп и йерархията на нормите в мп.
МП има сложна система, която се дължи на комбинацията от общи правни норми-принципи и общи правни регулаторни комплекси, от една страна, и отрасли като хомогенни набори от норми в съответствие с предмета на регулиране, както и вътрешноотраслови институции, от друга.
Що се отнася до MPP, това е подсистема на междудържавната система. Характеристиките му се определят от характера на междудържавната система, в която се развива и функционира.
5. Правосубектност на държавите и международните организации: съотношение на суверенитет и наднационалност. (Бог ще направи)
6. Проблемът за правосубектността на нациите, международните неправителствени организации.
Субекти на международното право са само тези нации и народи, които се борят за своето национално освобождение и създаване на свои независими държави. Приписването на нациите и народите към броя на субектите на международното право възниква, след като те създадат някакъв орган, координиращ борбата, който до създаването на независима държава действа от тяхно име.
Декларацията провъзгласява следните принципи и задължителни условия за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи:
1) подчиняването на народите на чуждо иго и господство и тяхната експлоатация е отказ от основни права на човека, противоречи на Устава на ООН и възпрепятства развитието на сътрудничеството и установяването на мир в целия свят;
4) всякакви военни действия или репресивни мерки от каквото и да е естество, насочени срещу зависими народи, трябва да бъдат прекратени, за да им се даде възможност да упражняват правото си на пълна независимост в условия на мир и свобода;
трябва да се зачита целостта на техните национални територии;
5) в отделения и несамоуправляващи сетеритории, както и във всички други територии, които все още не са постигнали независимост, трябва незабавно да се вземат мерки за прехвърляне на цялата власт на народите на тези територии в съответствие с тяхната свободно изразена воля
и желание, без никакви условия или резерви и независимо от раса, религия или цвят, за да им се даде възможност да се радват на пълна независимост и свобода;
6) всеки опит, насочен към частично или пълно унищожаване на националното единство и териториалната цялост на страната, е несъвместим с целите и принципите на Устава на ООН.
Всяка държава е длъжна чрез съвместни и независими действия да съдейства за прилагането на принципа за равни права и самоопределение на народите.
Средствата за упражняване на правото на самоопределение от даден народ са създаването на суверенна и независима държава, свободното присъединяване или асоцииране с независима държава или установяването на друг политически статут, свободно определен от народа.
Всяка държава е длъжна да се въздържа от всякакви насилствени действия, които лишават народите от тяхното право на самоопределение, свобода и независимост.
Правната основа на правото на нациите на самоопределение е присъщият им национален суверенитет, което означава осъществяване от всяка нация на нейното право на независимо съществуване както в политически смисъл, така и по отношение на свободното и всестранно развитие на всички други сфери на обществения живот. Националният суверенитет е неприкосновен и неотчуждаем. Поради това международната правосубектност на нациите и народите не зависи от волята на другите участници в международните отношения.
Като субект на международното право нациите и народите, борещи се за своитесамоопределение, като част от постоянните си органи могат да сключват споразумения с държави и международни организации, да подписват международни договори, да изпращат свои представители за участие в работата на междуправителствени организации и конференции.Ползват се със закрилата на международното право и имат свои дипломатически мисии на територията на държавите.
Неправителствените международни организации, като Световната федерация на профсъюзите, Амнести Интернешънъл и др., се създават по правило от юридически и физически лица (групи от лица) и са обществени сдружения „с чуждестранен елемент”. Уставите на тези организации, за разлика от уставите на междудържавните организации, не са международни договори.
Субекти на международното право не могат да влизат като членове на международни неправителствени организации.
Международните неправителствени организации не подлежат на регулиране от никоя национална правна система.