4.2. правопис
Правопис (от гръцки orthos - "правилен" и gramma - "буква") - правилният (съответстващ на правилата или традицията) правопис, който трябва да бъде избран от редица възможни.
Когато обозначава звуците на речта (по-точно фонемите) в писмен вид, писателят се сблъсква с два случая: липсата на писмени опции при обозначаване на фонеми (къща, топка, сянка, шум) или наличието на такива (срв. думата глава, в която и двете букви о могат теоретично да бъдат заменени с буквата а, въпреки че правописът на буквата а е орфографски неправилен). Правописът може да бъде не само буква, но и единство или разделяне на правописа, главна (голяма) или малка (малка) буква, място на прехвърляне, естество на намаляването на думата.
Правограмите са една от основните единици в теорията и практиката на правописа. По-големите единици са правописни правила, които трябва да се приложат към определен правопис въз основа на неговите идентифициращи характеристики. Фонемите, които са в слаби позиции, могат да бъдат променливо маркирани върху буквата.
Слаби фонетични позиции са тези, в които не се използват всички фонеми. И така, в българския книжовен език фонемите (о) и (д) не се използват в неударени позиции в неутрален стил на произношение; в резултата на думите, както и преди следващите глухи съгласни, не се използват звучни съгласни и т.н. Поради това явление възникват позиционни редувания на фонемите (срв.: vo dy, но в (a) да; очи, но gla (s); кажете, но ska (s) ka и др.).
Фонемите, които са в слаби позиции, могат да бъдат обозначени по различни начини, но, първо, изборът на букви за тяхното обозначаване е ограничен до определени граници, и второ, този избор се прави въз основа на определени идеи или насоки. Така че правописните принципи са водещите идеиизборът на букви от носител на езика, където звукът (фонема) може да бъде обозначен променливо.
В силни позиции звуците (фонемите) се обозначават всеки със собствена буква, тук писателят не решава правописни проблеми: ino dy, eyes, say и др. Изключение прави означаването на гласни след съскащи и c, което има фонологична, морфологична и историческа обосновка.