442 Поведение и психология на кучето
Куче, което живее с добър собственик, прекарва много време, наблюдавайки проблемите на човек. Постоянно заобиколена от членове на семейството, тя скоро се научава да реагира на думите, интонациите, действията, движенията на своите господари. Постепенно по тези и по-малко забележими признаци тя се научава да определя предварително кога някой от членовете на семейството ще направи нещо, според нея, интересно.
Асоциации могат да възникнат и във връзка с такива фини детайли на човешкото поведение, които ние самите не забелязваме особено и които е трудно да опишем. Има доказателства, че кучето е в състояние да реагира на дейността на човешкия мозък, която човекът все още не осъзнава, но която вече по някакъв начин влияе върху неговите движения и посоката на бъдещи действия. Моят шотландски териер веднъж показа блестящ пример за това поведение: той успя да предвиди в определена ситуация какво ще направя след минута, въпреки че аз самият нямах представа как ще се развият събитията. И беше така. Шотландският териер беше с мен на дълго пътуване с моторна лодка около крайбрежните острови, където преброявах птици. Кучето спеше спокойно върху топлия кожух на двигателя, който трябваше да запаля. Съскащият звук на цилиндъра дразнеше или плашеше моя четириног приятел, така че той винаги лаеше силно, когато запалих двигателя, и дори се опита да захапе дръжката. Това се случваше всеки път, когато ходехме на островите. След няколко слизания кучето научи следното: връщането ми в лодката след преброяване на птичите гнезда означава, че моторът отново ще започне да издава неприятни звуци. Ето защо той започна да "лае ситуацията преди време" веднага щом се отправихме към лодката. Наблюдението му беше невероятно. Веднъж забелязах, че азсъмнявайки се дали да продължи, той започна да лае силно - преди да реша да се върна и все пак продължи да се отдалечава от лодката. Такава бурна реакция на шотландеца към шума на двигателя несъмнено улесни формирането на асоциации. Кучето следеше напрегнато движенията ми, очаквайки, че скоро ще се върна, и сякаш си мислеше: "Кога пак ще създаде неприятно усещане?"
Кучето възприема някои изрази на човешко лице почти по същия начин като подобни "мини" на неговите роднини. Например, усмивка на зъби или гримаса най-често предизвиква съответна реакция в нея: тя не харесва гримасата, тя е предпазлива или дори уплашена. Но ако научите кучето просто да си играе с него, то ще спре да реагира на подобно поведение на добре познати хора, но ще изрази известен гняв на външен човек. Подобна реакция със сигурност е свързана с факта, че самите кучета оголват зъбите си едно срещу друго, когато са в състояние на агресивност.
По изражението на муцуната и движенията на главата на приятел кучето е в състояние доста точно да определи къде се намира обектът или някакъв друг стимул, предизвиквайки реакция. Положението на ушите и модната ориентация се оказват много по-важни индикатори за посоката от погледа. Ето защо е почти невъзможно човек само с поглед да покаже на кучето къде се намира обектът на интерес. Ако едно от двете кучета заеме наблюдателна позиция, другото веднага ще обърне муцуната си в същата посока, за да установи причината за интереса. Но когато общуват с човек, кучетата не могат да разберат движения, които съдържат инструкции, без предварително, макар и понякога много кратко обучение. Например, чрез сочещ жест животното много скоро започва да разбира къде човекът ще хвърли топката.
Моите дакели лаеха, ако някой от тях реагираше на нещоразвълнуван. Като не намери нищо интересно в посоката, в която лаеше първият соца, вторият започна да лае на всички посоки. Накрая тя откри някакъв чужд предмет и продължи да го лае, въпреки че в друга ситуация този предмет едва ли би бил дразнител, способен да предизвика лай. Доста често кучетата съвсем умишлено се заблуждават, лаейки по някакъв безобиден и безсмислен предмет или място за тях. Настроението на лаеща приятелка бързо се прехвърля на друга: агресивен или страховит лай незабавно събужда нейната подкрепа. По този начин кучето, животно по поведение отчасти стадо, отчасти семейно животно, информира другарка за възприетата опасност. Това е автоматично и жизненоважно поведение за вида. В ситуации, в които едно или повече кучета са доста способни да контролират събитията, лаят бързо стихва, освен ако слухът, зрението или обонянието сигнализират за нещо подозрително. Когато контролът върху случващото се е затруднен (на тъмно или в непозната среда), кучето лае много по-дълго, въпреки че причината може да е много по-малко сериозна, отколкото в добре позната и контролирана среда. Лаят на куче, което заема по-висока йерархична позиция, предизвиква безпокойство у всички останали членове на глутницата или групата. Предупредителният ефект от лаенето на индивид в подчинено положение е много по-слаб.
Лесно можем да развием собствената си способност да интерпретираме настроенията на нашите домашни любимци, така че в този смисъл понякога дори да надминем кучето. Случва се едно куче да не реагира забележимо на леки промени в настроението на друго. Ще се позова на примера на моите таксита. Способността на мъжа да разбира нюансите на настроението на бащата, да речем, да отгатва от настроението на играта до първоначалнотоетап на агресивна защита, се оказа не по-висок от способностите на който и да е член на семейството ми.
Много ситуации, които влияят негативно на отношението на хората към кучетата, биха могли да бъдат избегнати, ако хората се научат да разбират какво изразява муцуната на кучето в един или друг случай. Освен това, без разбиране на настроенията на кучетата, е невъзможно успешното им обучение. Необходима е известна дресировка, дори когато става въпрос за голямо стайно куче със сговорчив характер. Много майки позволяват на малки деца да галят и галят чужди кучета, независимо дали животното е възбудено или вече показва признаци на гняв. Някое друго куче може да предизвика гняв или вълнение - детето няма нищо общо с това. Но понякога той е изкупителната жертва. Ето защо никога не трябва да галите или галите напълно непознат. Това правило важи и за възрастните, но преди всичко за децата.Разбира се, повечето кучета са доста миролюбиви към децата, но има и изключения и това е достатъчно основателна причина за повишено внимание.