69. Позиции на валутните условия на договора

Паричните и финансови условия на договора включват принципите и формите на сетълмент между износителя и вносителя, избора на валута на цената и плащането, системата за застраховане срещу риска от валутни загуби и различни гаранции срещу неплащане или неоправдано забавяне.

За фиксиране на цената в договора се използва която и да е FCC на вносителя или трета държава, която се използва при международни разплащания. Ценовата валута се определя въз основа на междудържавни и търговски споразумения между страните и в зависимост от методите за продажба на конкретни стоки на световния пазар (чрез международни борси и аукциони).

При избора на очакваната валута на цената е необходимо да се стремим да намалим евентуалното превалутиране на валути при извършване на плащане, което се постига чрез фиксиране на цената и плащане в една и съща валута. В международната практика е предвидена опция, която включва използването на курса на банков превод (или курса на продавача) в страната, в чиято валута се извършва плащането, като по-благоприятен за износителя, и средния курс на продавача и купувача (средно аритметично) при конвертиране на валути.

Валутен риск – възможни загуби, причинени от промяна в реалната стойност на плащане, деноминирано в чуждестранна валута, поради колебания в нейния обменен курс. Има курсови рискове (загуби поради колебания в обменните курсове) и инфлационни (обезценяване на валутите в резултат на инфлация).

Един от начините за неутрализиране на валутните рискове е намаляването на времето между сключването на сделката и плащането.

Специални мерки - защитни валутни клаузи.Клаузи за безопасност– начини за застраховане на валутни рискове. Те са изградени на принципите на обвързване на размера на плащанията с промените, настъпващи на валутните и стоковите пазари.и са насочени към поддържане на съдържанието на задължението за сетълмент, изразено в определена валута.

Валутни клаузи– условие, включено в текста на договора, съгласно което сумата на плащането се променя пропорционално на промяната на обменния курс на валутата на плащането спрямо курса на валутата на резервацията. Те могат да бъдат:

1.Едностранно- защитава интересите само на една от страните, предвижда преизчисляване на сумата на плащането само в случай на увеличение (или намаление) на обменния курс;

2.Двустранни- предвиждат преизчисляване на размера на плащането в случай на промяна на обменния курс и се отнасят за двамата партньори на външнотърговска сделка;

3.Директни(базирани на текущия обменен курс) – използват се, когато валутата на цената и плащането съвпадат, което прави цената на стоката и сумата на плащането зависими от промяната в обменния курс на друга, по-стабилна валута (валута на резервация);

4.Индиректни(базирани на текущия валутен курс) - използват се, когато експортната цена е фиксирана в по-стабилна валута, а последващото плащане е в по-слаба валута;

5.Индекс- фокусиран върху промяна на размера на плащането в зависимост от движението на общия (или индивидуален) ценови индекс.

6.Клаузи за преразглеждане на договорната цена– предвиждат преразглеждане на договорната цена в случай на промяна на валутния курс, цени, които надхвърлят границите на неговото колебание, определени от контрагентите.

Защитни форми срещу обезценяване на валутата са някои видове външнотърговски и валутни сделки - компенсаторни, бартерни, както и фючърси, форуърдни сделки и валутни опции.

Паричните и финансови условия на договора включват принципите и формите на разплащания между износителя и вносителя, избора на валутата на цената и плащането, систематазастраховка на риска от валутни загуби и различни видове гаранции срещу неплащане или неоправдано забавяне.

За фиксиране на цената в договора се използва която и да е FCC на вносителя или трета държава, която се използва при международни разплащания. Ценовата валута се определя въз основа на междудържавни и търговски споразумения между страните и в зависимост от методите за продажба на конкретни стоки на световния пазар (чрез международни борси и аукциони).

При избора на очакваната валута на цената е необходимо да се стремим да намалим евентуалното превалутиране на валути при извършване на плащане, което се постига чрез фиксиране на цената и плащане в една и съща валута. В международната практика е предвидена опция, която включва използването на курса на банков превод (или курса на продавача) в страната, в чиято валута се извършва плащането, като по-благоприятен за износителя, и средния курс на продавача и купувача (средно аритметично) при конвертиране на валути.

Валутен риск – възможни загуби, причинени от промяна в реалната стойност на плащане, деноминирано в чуждестранна валута, поради колебания в нейния обменен курс. Има курсови рискове (загуби поради колебания в обменните курсове) и инфлационни (обезценяване на валутите в резултат на инфлация).

Един от начините за неутрализиране на валутните рискове е намаляването на времето между сключването на сделката и плащането.

Специални мерки - защитни валутни клаузи.Клаузи за безопасност– начини за застраховане на валутни рискове. Те се основават на принципите на обвързване на размера на плащанията с промените, настъпващи на валутните и стоковите пазари, и са насочени към поддържане на съдържанието на задължението за сетълмент, изразено в определена валута.

Валутни клаузие условие, включено втекста на договора, според който размерът на плащането се променя пропорционално на промяната на обменния курс на валутата на плащането спрямо обменния курс на валутата на резервацията. Те могат да бъдат:

1.Едностранно- защитава интересите само на една от страните, предвижда преизчисляване на сумата на плащането само в случай на увеличение (или намаление) на обменния курс;

2.Двустранни- предвиждат преизчисляване на размера на плащането в случай на промяна на обменния курс и се отнасят за двамата партньори на външнотърговска сделка;

3.Директни(базирани на текущия обменен курс) – използват се, когато валутата на цената и плащането съвпадат, което прави цената на стоката и сумата на плащането зависими от промяната в обменния курс на друга, по-стабилна валута (валута на резервация);

4.Индиректни(базирани на текущия валутен курс) - използват се, когато експортната цена е фиксирана в по-стабилна валута, а последващото плащане е в по-слаба валута;

5.Индекс- фокусиран върху промяна на размера на плащането в зависимост от движението на общия (или индивидуален) ценови индекс.

6.Клаузи за преразглеждане на договорната цена– предвиждат преразглеждане на договорната цена в случай на промяна на валутния курс, цени, които надхвърлят границите на неговото колебание, определени от контрагентите.

Защитни форми срещу обезценяване на валутата са някои видове външнотърговски и валутни сделки - компенсаторни, бартерни, както и фючърси, форуърдни сделки и валутни опции.