8.1:1. Връзки за заваряване
За свързване на елементи от метални конструкции се използва: ръчно дъгово заваряване; автоматично и полуавтоматично заваряване под флюс; заваряване в среда на въглероден диоксид; заваряване с флюсова сърцевина и др.
При производството на ръчно дъгово заваряване се използват електроди, чиято марка се взема в зависимост от групата и климатичния регион. Електроди E42A, E46A, E50A, E60A с повишени пластични свойства се използват за заваряване на конструкции, принадлежащи към 1-ва група (изпитващи сложно състояние на напрежение), или когато са изложени на ниски температури (климатични райони: I,, 12, I2. H3). В други случаи се използват електроди, в обозначенията на които няма буква "А" (E42, E46, E50, E60). В едно минаване с ръчно заваряване може да се направи шев с височина до 8 mm, ако е необходим шев с по-голяма височина, са необходими няколко минавания с електрод.
Автоматичното и полуавтоматичното заваряване под флюс е многократно по-производително от ръчното заваряване, осигурява дълбоко и по-добро проникване на заваряваните детайли (до 16 mm на едно минаване). При полуавтоматично заваряване подаването на заваръчната тел е механизирано, а движението на заваръчната машина по шева се извършва ръчно.
Заваряването в среда на въглероден диоксид може да се извърши ръчно или механизирано. Въглеродният диоксид се подава в зоната на заваряване и предпазва шева от атмосферния въздух, което допринася за по-добро качество на шева.
Заваряването с флюсова тел се извършва с помощта на флюс, обвит в метална лента, която осигурява защита на зоната на заваряване, дезоксидация и легиране на заваръчния метал, което води до висококачествена заварка.
Шевовете на заварените съединения са разделени на фабрични и монтажни(извършва се по време на монтажа на конструкцията на строителната площадка); обозначение на шевовете в чертежите - виж таблицата. 8.1.
Видове заварени съединения
Има следните видове заварени съединения на стоманени елементи: челни, припокриващи, комбинирани, челни съединения (фиг. 8.1, 8.2, 8.3, 8.4).
Шевовете, разположени по протежение на усилието, се наричат фланг, напречно - челен (фиг. 8.2). При изчисляване се счита, че челните и хълбочните шевове работят по същия начин. Асиметричната припокриваща става (фиг. 8.2, а) работи по-лошо от симетричната (фиг. 8.2, б), тъй като в нея се образува ексцентрицитет на прилагане на сила e0 и в секцията възниква огъващ момент.
Комбинираните съединения са комбинация от челно и препокриващо съединение.
При свързване могат да се появят дефекти в шева (участъци с лошо качество): в началото на движението на електрода - липса на проникване, когато електродът е откъснат - кратер (фиг. 8.5, c). Наличието на нискокачествени участъци от шева се взема предвид при изчисленията чрез намаляване на дължината на шева в сравнение с дължината на свързаните елементи. При челни заварки дължината на съединението се намалява с две дебелини на съединяваните елементи, при ъглови заварки - с 10 mm. За да се премахнат тези недостатъци, шевовете започват и завършват на технологични ленти, докато очакваната дължина на шева се взема равна на дължината на свързаните елементи. Технологичните ленти след отрязване на шева и полиран шев (фиг. 8.5, d).
При заваряване на дебели части е възможно да не се осигури пълно проникване на съединяваните елементи, в този случай се образува липса на проникване на корена на заваръчния шев. Не се допуска липса на проникване на корена на шева, в случай на образуването му се извършва заваряване от другата страна на съединяваните елементи (фиг. 8.5, о). При заваряване на елементи с дебелина над 8 mm ръбовете се изрязват (фиг. 8.5, b).
Контролът на качеството на заваръчните шевове се извършва визуално или чрез физични методи (използвайки ултразвукови или рентгенови апарати). В случай на откриване на брак, лошо изпълнената част от шева се заварява отново.
Изчисляване на заварени съединения
1. Изчисляване на челна заварка на опън и натиск
При работа на напрежение или натиск, челната заварка се изчислява по формулата
където /* е очакваната дължина на шева; /* = /- 2/ (фиг.
t е проектната дебелина на шева, равна на най-малката дебелина на съединяваните елементи;
проектна устойчивост на челната заварка (при работа на опън, огъване; с визуален контрол на качеството на заварката и ръчно
Ориз. 8.5. Изпълнение на заварени съединения: а) кореново заваряване; б) режещи ръбове, съответно: \/
фигуративен, i-образен, X-образен; в) образуване на липса на проникване и кратер по дължината на шева; г) направа на шев на технологични облицовки; 1 - липса на проникване на корена на шева;
2 - заваряване на корена на шева; 3 - технологични облицовки
Очакваната дължина на страничния шев трябва да бъде не повече от 85 ruA ^, където p7 е коефициентът, взет от табл. 34* SNiP I-23-81*, с изключение на шевовете, в които силата действа в целия шев.
Прилагане на наклонени челни шевове за свързване на листове, като по този начин се увеличава дължината на шева и ъглите на наклона на шевовете