Абсолютизация какво е абсолютизация значение и тълкуване на думата, определение на термина
- умствено устройство, чиято същност се състои в това, че такава граница на сближаване с реалността, която се дължи на нуждите на практиката, се приема за точна. В процеса на аритметика това, което е относително точно в рамките на проблема, който се решава, се счита за точно в някакъв абсолютен смисъл. Например, трябва да купите покривка за масата. За да направите това, измерете площта на масата. Ясно е обаче, че няма смисъл да се измерва площта на масата с точност до микрон. Приблизителните, груби резултати от измерванията се считат за верни в някакъв абсолютен смисъл.
(лат. absolutus - безусловен) - абстракция от най-висок порядък, резултатът от която са така наречените абсолютни обекти, необусловени от нищо, съществуващи сами по себе си. В идеалистичните философски системи А. се свързва с търсенето на вечния, безкраен, духовен основен принцип на света, изразен чрез граничната концепция ("абсолютен дух", абсолютен "аз" и др.). Такъв вид езикови конструкции, описващи принципите на причинно-следствената връзка и първоосновата, се приемат като реални принципи на възприемане, разбиране, реконструкция на реалността. Идеята за независимото съществуване на празнотата или вакуума, която се проведе в науката на новото време, беше отразена в идеята за съществуването на "абсолютно пространство", несвързано с нищо външно, безусловно, което беше критично възприето от Лайбниц, който твърди, че "няма пространство без материя". В науката за А., даване на статут на изключителност на някакво свойство на обект, което дава възможност за решаване на научни проблеми, хипотетично конструиране на обекти от различно естество и на тази основа получаване на нови знания за реални обекти и техните свойства.("абсолютно твърдо тяло", "абсолютно непроводимо тяло", "абсолютна стойност (модул)" и др.). А. в науката - постигането на определена пълнота, която не може да се осъществи в процеса на емпирично познание. С.В. Воробьов