Абстрактно вдъхновение
1. Състоянието на творчески подем.
2. Състоянието на духовен подем, силен ентусиазъм; вдъхновение.
подтиква към всякакви действия, дела; вдъхновяват.
Тълковен речник на българския език
Не работа, а само удоволствие,
Любов и нежност към всичко -
Ето какво е вдъхновението
И всичко му отговаря!
Сияещо вдъхновение! Кой от истинските творци не е изпитал неговата непонятна, чудотворна сила! Той, като мощен поток, отнася потискащия товар от съмнения, несигурност, блокажи от предишни провали, носи нови, свежи идеи, неочаквани решения. Всичко изведнъж се изяснява, прави разбираемо, постижимо и невъзможното става възможно. Поетите не случайно го наричат божествено.
Вдъхновението е състояние, когато всички творчески възможности на индивида се разкриват с най-голяма сила; победете с пълен поток всички източници на енергия; разумът, волята, въображението, фантазията сякаш се втурват в една посока, стимулирайки се и стимулирайки се взаимно.
И въпреки че поетите имат най-красивите думи за вдъхновението, за моментите на тяхното особено радостно общуване с музите, вдъхновението не по-малко рядко засенчва работата на учения. Това състояние е забележително описано от V.I. Вернадски: „Но има и други моменти, когато силно и смело се втурваш напред, когато виждаш, разбираш всичко, което преди ти се е струвало неразбираемо и непостижимо; тогава усещаш някаква особена жива сила в себе си, ясно усещаш връзката си с всичко, което е било и живяло преди, което е работило по същия път, усещаш ясна, неразбираема, неизразима връзка с това, което ще работи по същия път много по-късно. тези сили, които са скрити в материята. Искам да разбера причини, които я карат да се появи в тези правилни, математическихармонични форми, в които го виждаме и усещаме навсякъде. И едно от звената в тази хармония на материята сме ние самите и всички живи същества.
Вдъхновението не е прерогатив на творческите личности, включително гении, защото е познато на всеки човек, включително на хора с физически труд. Напълно съм съгласен с Чайковски: "Вдъхновението не идва при мързеливите." Работещите по-често изпитват бурен прилив на сили, наречен вдъхновение, и в този смисъл големите творчески личности са в по-добра позиция, както всички истински работници. И може да се каже, че посещава гениите по-често от другите, само в смисъл, че работят повече и многократно изпитват това състояние.
Същността на вдъхновението е перфектно разкрита от Хегел в "Естетика", окончателно развенчавайки мислите за неговата непонятна, божествена по произход сила, екстаз извън контрола на художника, който го потапя в такова състояние, според Платон, че той еднакво проявява интерес към истината и лъжата, доброто и злото. Художественото вдъхновение, казва Хегел, "се състои именно в това, че поетът е напълно погълнат от своя предмет, напълно се оттегля в него и не се успокоява, докато не придаде на художествената форма завършен, изсечен характер".
Вдъхновението е радост, безумната радост от художника, който нанася последните щрихи върху картината; еуфорията на поета, мъчително подбиращ точните думи за точната рима; необузданата радост на дизайнера, рисуващ в детайли неясни все още конфигурации на машина, която все още не съществува; откритието (в тази дума има всичко - и радост, и епитети, и дори указание за крайния резултат) на учен, който съчета несъвместимото в своите строги изчисления на сложни формули и получи без причина неочаквано, дори плашещо себе сирезултат.
Вдъхновението е топлината, цвъртящото топлинно излъчване.
Вдъхновението е заболяване, тежък случай на треска, понякога усложнен от делириум на пациента.
Вдъхновението е новост, най-оригиналното, неочакваното и със сигурност модерното.
Вдъхновението е порив на вятъра, или нежно докосване на летяща прохлада, или тежък удар на тайфун, който помита всичко и всичко по пътя си ...
Вдъхновението е всичко, а вдъхновението е нищо.