Адамски Александър, Обществен образователен договор, Вестник "Първи септември" № 21
Очертания на нова образователна политика
Програмата за дейност в областта на образователната политика е не толкова програма за президентски, правителствени или партийни действия, а обосновка за обществен образователен договор. Споразумения между гражданите и държавата относно условията за обучение на нашите деца. Адресат на такава програма са не само чиновници, депутати, партийци, но всички граждани, всички ние, за които стана ясно, че обществото, а не ведомствата трябва да управляват образователната система. В допълнение към определен набор от действия, образователната политика се нуждае от нова образователна идеология.
В образованието, както и в живота, равенството е невъзможно, но равенството трябва да бъде гарантирано.2. Образователна политика - обществена педагогика Образователната политика от наша гледна точка не е само набор от законодателни норми и ведомствени разпоредби по отношение на образованието. Образователната политика е тази система от отношения между държавата и гражданите, която определя наличието на висококачествено и модерно образование за всеки гражданин. Искаме да подчертаем: не връзката между държавата и образователната система. И връзката между държавни институции, ресурси, интереси и потребности и образователни и житейски интереси и потребности на гражданите. В същото време държавата вече няма право да подчинява нуждите и интересите на гражданите на своите нужди и интереси. За честна и ефективна образователна политика е необходимо разбирането на съвременното значение на образованието, неговата роля за подобряване на човешкия живот тук и сега – в България в началото на 21 век. От наша гледна точка днешното образование в Българиятрябва да се превърне в основна област на публични и частни инвестиции, чиято цел е да се превърне в един от основните източници не само на общото културно развитие, но и на личното благосъстояние на гражданите. Но за разлика от "епохата на развития социализъм", държавата трябва да финансира не толкова своята "отбранителна поръчка" за образование, а реализирането от гражданите на техните образователни потребности. Образователните потребности на гражданите обаче не се формират сами. Ето защо съвременната образователна политика е социалната педагогика, формирането на нови образователни потребности у гражданите, които те връщат в образователната система като нов ред. И една гъвкава съвременна образователна система може да отговори на този нов ред. Преходът към пазарна икономика и гражданско общество е преход от системата на образование на държавния ред към системата на образование на обществените потребности. Това означава, че не длъжностните лица и властите, а местната общност и родителите са в ролята на основни „клиенти” на организацията на образователната система, на нейното управление и дори на съдържанието на образованието.
Образованието е възникване на нови потребности, а не просто възпроизвеждане на старите.3. Анализ на образователната ситуация в България Системата на образованието, особено училищното, днес е устроена по такъв начин, че: - не осигурява съвременно качествено образование на мнозинството от гражданите; - здравословното състояние на учениците се влошава рязко именно поради изостаналостта на учебното съдържание и начина на живот в училище; - преходът от средно към висше образование е неоправдано, изкуствено усложнен по такъв начин, че по същество нарушава правата на гражданите за получаване на висше професионално образование; - икономиката на училището е подредена по такъв начин, че наличните ресурси просто не могат да достигнат до образователната институция.държавата има средства; – практически няма обществено влияние върху училището, но влиянието на бюрокрацията е тотално; - професионалната педагогическа общност не е организирана, а отделът не позволява създаването на ефективни образователни асоциации и общности.
Днес образователната система е устроена така, че се управлява централно, а обществото все още няма лостове за влияние и управление на училището.
Формално училищната система е общинска. 69 хиляди български училища престанаха да бъдат държавни и се оказаха за сметка на местната власт, изпълнявайки държавната функция за възпроизвеждане на образователния потенциал. А общините нямаха и нямат ресурс да изпълняват тази функция. Средствата за изпълнението на тези правомощия – трансфери – останаха централизирани. Освен това, формално, юридически, регионалните власти не носят никаква отговорност за изразходването на средствата, предназначени за образование. Всичко от заплатите на учителите до състоянието на училищните сгради показва, че когато има средства (консолидираният бюджет стига за минимални разходи), училището получава пари почти на нищо.
Образованието е твърде сериозен въпрос, за да бъде оставено на отдел.
4. Механизми на образователната политика
Основна цел на образователната политика: достъпност на качествено образование; мобилност на гражданите; ново качество на образованието. Необходимо е да се премине от административно-бюрократичното състояние към състоянието на моделен проект на гражданско общество. Това означава, че основният механизъм, който осигурява съществуването и развитието на образователната дейност, е споразумението между гражданите и държавата по отношение наусловия за образователна дейност и обществен контрол върху изпълнението от страна на държавата на тези условия, на това споразумение. В управлението на образованието това означава: – всяко училище се управлява от граждански (общност или родител) училищен съвет или училищен настоятелски съвет; – отношенията между гражданите и образователната институция се изграждат на базата на образователен договор, който във всеки случай е по-силен от ведомствена инструкция; - между образователната институция и нейния учредител отношенията се изграждат въз основа на учредителния договор, а в случай на неспазване, представителят на учредителя, подписал договора, напуска поста си; – Образователната програма и бюджетът на училището се съгласуват с обществения управителен орган на училището.
В икономиката на образованието това означава: - законодателно приемане на стандарта за държавно финансиране на образованието; - влизането на държавата в основателя на училището и изплащането на заплатите на учителите от федералния бюджет; - основната икономическа единица в образованието става бюджетът на образователната институция, съгласуван с публичния управителен орган, фиксиран в учредителния договор на образователната институция с местното или федералното правителство; - бюджетът на образователната институция се изчислява въз основа на законодателно фиксиран стандарт за финансиране и съгласуване на образователните нужди на гражданите и финансовите възможности на основателя и самите граждани; - на федерално, регионално и местно ниво създаването на икономически условия за рентабилността на настойничеството и благотворителността в областта на образованието се счита за приоритет; – необходимо е да се премине от изравняване на заплащането на допълнителни образователни услуги към покриване на допълнителни разходи за сметка нанастойничество и благотворителност, в зависимост от доходността на филантропията.
Нека богатите плащат за бедните, но нека това е от полза за богатите.
5. Системата на обществените образователни институции
Институти по образователна политика. Училищни съвети и настоятелства. Обществени сдружения на граждани, родители, попечители, формулиращи своите нужди, интереси и дори изисквания по отношение на системата от образователни договори: граждани - с образователни институции, учредители - с образователни институции, държавата - с граждани и т.н. Един вид потребителски съюзи или по-точно асоциации на клиенти на образователни програми и условията за тяхното изпълнение. Тези асоциации могат самостоятелно да формират образователна политика, те са последната инстанция, която определя насоките за училищния живот, взема решения по най-важните въпроси: преминаването към 12-годишно обучение или премахването на приемните изпити в университетите, или започването на обучение в училищата от 6-годишна възраст, дали учебниците са платени или безплатни, и дори назначаването или отстраняването от длъжност на ръководители на образованието - от директора на училището до министъра. Но основната грижа на тези обществени просветни сдружения на гражданите - от училищното настоятелство до Българското настоятелство - са бюджетите. Училищни, общински, регионални, федерални.
Участието на гражданите във формирането на образователния бюджет е част от социалния и образователен договор с държавата.
Икономически институции за настойничество и благотворителност. Държавата спешно трябва да въведе система от мерки, които да гарантират рентабилността на образователната благотворителност, меценатство и филантропия. И, без страх от негативни последици, да насърчава създаването на големи ималки благотворителни фондации, филантропични организации, настоятелства, активно акумулиращи средства за нуждите на образованието. Доходността на благотворителността е необходимо условие за съществуването и развитието на образователната система. Всъщност трябва да бъде еднакво честно да плащате данъци или да давате същата сума за благотворителност. И няма нужда да се страхувате от нарушения: днес, с цялата си драконовска строгост, няма нито пълноценни събирания на данъци, нито средства за развитие на образованието за финансови нарушения. Гражданите трябва да имат право да насочват средствата си не само към държавата под формата на данъци, но и директно към образованието.
Възможността за замяна на данъците с благотворителност е част от социалния и образователен договор между гражданите и държавата.
В никоя друга област от нашия живот гражданската администрация не може да бъде толкова ефективна, колкото в образованието. И обратното: колкото по-малко е общественото влияние - толкова по-катастрофално е положението на училището.