Аграрна биология 4-2010 Староверова

Аграрна биология, 2010, № 4, с. 73-77.

ВЪЗРАСТНИ ПРОМЕНИ В АМИНОКИСЕЛИННИЯ СЪСТАВ НА КОЖАТА И КОСЪМА ПРИ НОРКА И ЛИСИЦА

I.N. СТАРОВЕРОВ

Проведено е сравнително изследване на аминокиселинния състав на протеините на кожата и вълната при стандартни норки и сребристо-черни лисици на различни етапи от онтогенезата. Установено е, че кожните протеини при норките и лисиците имат сходен аминокиселинен състав в зависимост от възрастта. Биохимичният състав на косъма при животните с ценна кожа се променя по-слабо и зависи от морфологичната структура на косъма.

Ключови думи: сребърна лисица, норка, онтогенеза, косъм, кожа, аминокиселинен състав.

Целта на тази работа беше да се сравни аминокиселинният състав на протеините на кожата и косата при стандартни норки и сребърни лисици в различни периоди от онтогенезата.

Методика. Обект на изследване (2007-2008 г.) бяха мъжки от сребристо-черни лисици и стандартни норки, отглеждани в развъдната ферма "Салтиковски" (Московска област). Хранителните дажби и условията на живот на животните съответстват на установените норми.

Аминокиселинният състав на вълната и кожата е изследван при 30- и 90-дневни кученца, при 7-месечни животни със зряла зимна козина и при едногодишни животни по време на пролетното линеене. Кученцата са взети от здрави женски, които по време на бременност илактация получи пълноценни диети. Проучванията са проведени в 4 повторения върху трима индивида от всяка възрастова група. Вземането на проби, подготовката на пробите (5), киселинната хидролиза (6) и аминокиселинен анализ на пробите бяха извършени с помощта на анализатор на аминокиселини А0326 (KNA-UER, Германия). Разделянето на свободни аминокиселини се извършва на сулфонов катионен обменник с дериватизация след колона с нинхидрин (7).

Статистическата обработка на резултатите беше извършена с помощта на програмата ClarityChrom® V2.6.5.

Аминокиселинен състав на кожата и косата (процент сухо вещество,%)при стандартни норки и сребристо-черни лисици в зависимост от възрастта (n = 3, развъдна ферма "Салтиковски", Московска област, 2007-2008 г.)

СТАНДАРТ НОРКИ

Кожни протеини

Общо количество аминокиселини

кератин за линията на косата

Общо количество аминокиселини

Sil b risto - черни лисици

Кожни протеини

Общо количество аминокиселини

кератин за линията на косата

Общо количество аминокиселини

Бележка Общото количество аминокиселини е дадено без да се взема предвид амоняк; a, b - разликата е ненадеждна (Р <0,05) в сравнение с подобни показатели, съответно при сребристо-черни лисици и стандартни норки.

Протеините на кожата по аминокиселинен състав значително се различават от кератина на косата, превъзхождайки го в съдържанието на глицин с 2,0-3,9, пролин - с 1,1-1,8, аланин - с 1,2-2,0, аспарагинова киселина - с 1,4-1,6, глутаминова киселина - с 1,1-1,3 пъти, но отстъпвайки в количеството на метионин - с 1,1-2,0 , цистеин - 1,4-12,0, валин - 2,8-6,6, серин - 1,4-1,8, тирозин - 1,3-2,3, треонин - 1,1-2,2 пъти, в зависимост от възрастта.

Протеините на кожата при лисиците превишават кератина на вълната по отношение на съдържанието на глицин с 1,7-2,9, аланин - с 1,6-2,7, пролин - с 1,2-1,9 пъти; на свой ред, кератинът на вълната превишава кожните протеини в количеството цистеин с 1,2-13,1, валин - с 3,7-10,6, серин - с 1,2-1,9, тирозин - с 1,5-2,2, треонин - с 1,1-2,3, метионин - с 1,1-1,8 пъти, в зависимост от възрастта.

И при двата животински вида кожните протеини съдържат повече аланин, пролин и глицин в сравнение с кератина на линията на косата. Възрастови междувидови различия в аминокиселинния състав на кожните протеини при животни се наблюдават в количеството на аланин, аспарагинова киселина, серин, глутаминова киселина, пролин - по-малко от 1,2; лизин, фенилаланин, глицин - 1,4; треонин, валин, изолевцин - 1,5; хистидин, метионин, тирозин - 1,7; аргинин, левцин - в 3,0; цистеин - 4,6 пъти.

Кератинът на козината на стандартните норки във всички възрастови групи съдържа повече цистеин и аргинин, отколкото този на сребърните лисици. В аминокиселинния състав на кератина на косата при животни са разкрити видови различия в съдържанието на валин и серин - по-малко от 1,2; треонин, тирозин, фенилаланин, лизин, глицин, метионин - 1,4; пролин, глутаминова киселина, левцин - 1,5; цистеин, аланин, изолевцин, аргинин, аспарагинова киселина - 1,9 пъти.

Между аминокиселинния състав на кожата на овце (2, 3) и животни с кожа са отбелязани разлики в цистеина - приблизително 20; пролин, валин - в 2,0-5,0; глицин, тирозин, изолевцин, хистидин - в 2,0-4,0; серин, глутаминова киселина - 2,0 пъти. Кератинът на косата на изследваните животни се различава от кератина на вълната на овце (2, 3) и кози пух (4) по съдържание на пролин - 20,0; метионин - в 4,0-14,0; лизин - в 2,0-4,0; цистеин - в 3,0-10,0; левцин, изолевцин, тирозинпри 1,5-3,0; хистидин - 1,5-2,5 пъти.

Трябва да се отбележи, че вътревидовите възрастови колебания в аминокиселинния състав на кожните протеини при норки и лисици са по-изразени от междувидовите. Разликата в аминокиселинния състав на кожните протеини при месечните животни от тази при другите възрастови групи вероятно се дължи на дълбокото преструктуриране на дермата и образуването на нейната фиброзна структура по време на прехода от мезенхимния стадий към десмокалния (3). Последвалата промяна в дермата е свързана с узряването на колагена, придружено от уплътняване и промени във връзката и морфоструктурата на неговите влакнести снопове (3). При 7- и 12-месечни животни морфоструктурата на кожата зависи от нейното функционално състояние (латентност и линеене).

Така при норките и лисиците аминокиселинният състав на кератиновите протеини на косата се различава в по-малка степен от този на кожата. Освен това, както при овцете (3), това слабо зависи от възрастта. В същото време косата на норка съдържа по-малко аргинин (1,2-1,9 пъти), но повече левцин, изолевцин (1,1-1,5 пъти), цистеин (1,2-1,6 пъти) от тази на лисиците. Известно е, че основният слой предпазни косми при сребърните лисици е по-развит, отколкото при норките (8). Получените от нас данни ни позволяват да направим предположение за връзката между биохимичния състав на косата на животните с ценна кожа и нейната морфологична структура. Подобен модел се наблюдава например при финорунните и груборунните овце (3).

Зрялата зимна коса при изследваните животни се характеризира с по-широк набор от аминокиселини в сравнение с пролетта, което очевидно се обяснява с процесите на разрушаване на кератина под въздействието на външни условия. Образуването на кератин е завършено в космените фоликули, няма допълнително вграждане на аминокиселини в косата (3). След образуването на вълнаУнищожаването на кератиновите протеини се наблюдава при животни с ценна кожа, което води до намаляване на съдържанието на повечето аминокиселини. Общото им количество намалява с 5,9% при сребристо-черните лисици и с 11,5% при стандартните норки. Отбелязаната разлика вероятно се дължи на факта, че лисиците имат по-дебела и дълга козина, което осигурява по-добра защита на по-голямата част от факторите на околната среда.

Известно е, че като методи за подбор на млади животни за племе се предлага да се използват биохимични показатели на кръвния серум (9), активността на хормоналната функция на щитовидната жлеза (10) и др. Установените различия в аминокиселинния състав на протеините на кожата и косата, както и промените, свързани с възрастта, според нас могат да се използват в допълнение към известните критерии за подбор и да служат за оценка на физиологичното състояние на животните с кожа.

И така, кожата на стандартните норки и сребърните лисици има подобен аминокиселинен състав, в зависимост от възрастта. Биохимичният състав на косата при животните с кожа се променя по-слабо и очевидно зависи от морфологичната структура на косата. Разликите в аминокиселинния състав на протеините на кожата и козината между мусети и каниди са по-слабо изразени, отколкото когато се сравняват с представители на перконоги и артиодактили.

ЛИТЕРАТУРА

1. Г о р я ч е в а М.М. Структурата и свойствата на необработените тюленови кожи. В сб. научен Тр.: Въпроси за подобряване на качеството и рационалното използване на суровини от животински произход и животински продукти. М., 1988: 22-26. 2. Z y d n e v N.Z. Свободни аминокиселини от кожата на агнета на различни нива в диетите на лизин и сяра-съдържащи аминокиселини. В сб. научен Сборник: Повишаване на продуктивността и племенните качества на селскостопанските животни. Ставропол, 1999 г.:4-9. 3. V e n i a min o v A. A., Kalinin V. V., L t o v c e n k o G. R., M u ta e v M. M. Повишаване вълнената продуктивност на овцете. М., 1976: 166-167. 4. П е т р о в Н.И. Аминокиселинен състав и качество на козия пух. Зоотехника, 1997, 1: 28-29. 5. Определяне на химични елементи в биологични среди и препарати чрез атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма и масспектрометрия с индуктивно свързана плазма: Метод. указ. М., 2003. 6. Тютюлин В.А. Ръководство за методи за анализ на качеството и безопасността на храните. М., 1998: 43-46. 7. Б а р а т о в а Л.А., Б е л я н о в а Л.П. Определяне на аминокиселинния състав на протеините. В: Методи на биохимичния експеримент. М., 1974: 15. 8. М а це н о в а Н.В., Ко т о в а Ж.Ю., Перепелк и н К.Е. Изследване на механичните свойства на линията на косата на кожухарски полуфабрикати. Изв. университети. Серия: Технология на текстилната промишленост, 2003, 6(275): 17-19. 9. Т у т ю н н и к Н.Н., К о жев н и к о в а Л.К. Биохимични изследвания като начин за оценка на физиологичното състояние на животни с ценна кожа, отглеждани в промишлени комплекси. С.-х. биол., 1996, 2: 39-49. 10. S i r o t k i n a L.N., T yu t y u n n i k N.N. Хормонална функция на щитовидната жлеза, надбъбречната кора и половите жлези при животни с ценна кожа по време на постнаталната онтогенеза и репродукция. С.-х. биол., 1999, 6: 93-99.

I.N. Староверова

Аминокиселинният състав на протеините на кожата и козината е изследван при стандартни норки и сребристо-черни лисици на различни етапи от тяхната онтогенеза. Установено е, че кожата на норка и лисица има сходен състав в зависимост от възрастта. Биохимичният състав на козината при животните с ценна кожа се променя по-слабо и зависи отморфологична структура на косата.

Ключови думи: сребристо-черни лисици, норка, онтогенеза, коса, кожа, аминокиселинен състав.

FGOU VPO Московска държавна Академия по ветеринарна медицина и биотехнологии на името на V.I. К.И. Скрябин, 109472 Москва, ул. Академик Скрябин, 23, e-mail: [email protected]

Аграрна биология, 2010, № 4, с. 73-77. ВЪЗРАСТНИ ПРОМЕНИ В АМИНОКИСЕЛИННИЯ СЪСТАВ НА КОЖАТА И КОСМАТА ПРИ НОРКИТЕ И...