Ахират или разказ за изживения живот
ДОКЛАД ЗА СТАЯТА или ЖИВОТА
И тогава веднага разбрах къде се намирам.
Безжизнената стая с малки чекмеджета беше каталожната система на живота ми. Тук бяха записани действията на всеки мой момент, големи и малки, с толкова подробности, че дори не се побираха в главата ми. Чувство на изненада и любопитство, примесено с ужас, се раздвижи в мен, когато започнах да отварям произволно чекмеджетата и да разглеждам съдържанието им. Някои донесоха радост и приятни спомени; други, чувства на срам и съжаление, с такава интензивност, че дори се обърнах, за да се уверя, че никой не ме гледа. Сандък, наречен„Приятели“, беше до сандък с етикет„Приятели, които предадох“. Заглавията варираха от обикновени до направо странни:„Книги, които съм чел“,„Лъжи, които казах“,„Утешавам другите“,„Шеги,На които се смях“. Някои бяха почти комични в прецизната си формулировка: „Нещата, за които крещях на брат си.“ Четейки другите заглавия, не можех да се засмея:„Делата, извършени в момент на гняв“, „Когато бях груб с родителите си.“ Не спирах да се изумявам от съдържанието. Някои от кутиите съдържаха дори повече карти, отколкото очаквах. Понякога по-малко, отколкото бих искал.
Бях изумен от големината на живота си. Възможно ли е за моите 25 години да съм имал време да напиша всички тези хиляди или дори милиони картички? Но всяка карта беше вярна. Всяка беше написана с моя почерк. Всяка е с моя подпис. Когато извадих чекмеджето с надпис„Песни, които слушах“, видях, че броят на картите беше безброй по съдържание. Стояха плътно един до друг и нямаха край. Затворих кутията от срамне толкова заради музикалните жанрове, а по-скоро заради огромното количество загубено време.
Когато се приближих до чекмеджето, наречено„Похотливи мисли”, по тялото ми пробягаха тръпки. Издърпах чекмеджето само на сантиметър, не исках да гледам броя на картите и извадих една карта. Изтръпнах от такова подробно описание. Стана ми лошо при мисълта, че се записват такива моменти.
В мен се събуди почти зверска ярост. Имах само една мисъл: „Никой никога не трябва да вижда тези карти! Никой не трябва да влиза в тази стая! Трябва да унищожа всичко!“
Ядосан, дръпнах кутията към себе си. Размерът на кутията вече нямаше значение.
Трябва да изпразня кутията и да изгоря всичко. Но когато го взех и го ударих на пода, не можах да изтръскам нито една карта. Изпаднах в отчаяние, извадих картата и открих, че е твърда като желязо, когато исках да я скъсам. Съкрушен и напълно безпомощен, върнах сандъка на мястото му. Подпрях чело на стената и въздъхнах със съжаление.
И тогава видях това:
заглавието е„Време, прекарано в изучаване на исляма и четене на Корана“. Дръжката на чекмеджето беше по-ярка от всички останали, по-нова и почти не пипана. Дръпнах дръжката и в ръцете ми беше малка кутия, дълга не повече от 7 сантиметра. Имаше толкова малко карти, че можеше да се преброят на пръсти. И количеството време, което прекарах да науча за Аллах, да разбера Неговия таухид, да преподавам правилната ислямска акида - времето, прекарано във всичко това, беше толкова малко, че се почувствах засрамен.
И тогава започнах да плача. Толкова много, че почувствах болка в стомаха си и започнах да треперя. Паднах на колене и продължих да плача. Плаках от срам, от срам, който ме обзе. Редици от пет рафта се въртяха отпредмоите насълзени очи. Никой никога не трябва да знае за тази стая.
Трябва да го заключа и да скрия ключа.
Според сайта: www.everymuslim.com
Дали Ви е дал сметка Всевишният?
Човекът доживя до 70 години и се разболя: имаше проблем с уринирането. Лекарите казаха, че е необходима операция за възстановяване. Той се съгласи на операцията, т.к. тази болест го преследваше и той страдаше от болка. Когато операцията била направена, лекарят му представил фактура, която трябвало да покрие всички разходи. Старецът погледна банкнотата и се разплака. Виждайки това, лекарят му казал, че ако сметката е твърде висока, могат да измислят нещо, което да я покрие. Старецът каза: „Не плача за пари, а плача, защото Аллах ми позволи да уринирам 70 години и никога не съм представил сметка!“
Субханаалла! Рядко благодарим на Аллах за онези неща, които всъщност са голямо благо! Винаги трябва да благодарим на Аллах за всичко.