Айнщайн (Артър Онлих)
Един ден Айнщайн дойде в един бар. Барманът го пита: "Колко е петстотин четиридесет и осем по десет хиляди сто четиридесет и пет?" Айнщайн запали цигара, дръпна два пъти и каза: "Пет милиона петстотин петдесет и девет хиляди четиристотин и шестдесет." От този ден нататък Айнщайн получава чашата си уиски безплатно. Това обаче не беше Айнщайн, когото всички познават, а неговият съименник. Айнщайн би получил втора чаша уиски безплатно, ако барманът знаеше, че гостът е женен пет пъти. Той има петима сина от пет брака, всичките Айнщайн.
Този Айнщайн не харесваше онзи прочут Айнщайн. Първо, защото, когато нарече фамилията си, всички го погледнаха особено внимателно. Второ, той не хареса снимката на учения Айнщайн, изплезил език. Не е естетично. Този Айнщайн също имаше куче. Тя така или иначе не беше назована. Може би затова не е лаяла. В града се носеше слух, че нашият Айнщайн е внук на онзи прочут Айнщайн. Това е третата причина, поради която Айнщайн не харесва създателя на теорията на относителността. Китайските туристи обаче го харесаха. Съседството на къщата му беше една от точките в програмата им. Те бяха разтоварени всеки ден от автобуси, снимани до кучето му. - Куче Айнщайн - обърнаха се към нея, но кучето мълчеше.
Един ден в града се проведе изложба на китайската култура. Донесоха дракони, картини, фенери, костюми, хората се опитаха да разчетат йероглифите. Айнщайн беше повикан, но той се въздържа. Кучето не беше у дома един ден. Търсих, намерих на изложбата. Гражданите я взеха за експонат и се снимаха до нея. - Китайско куче - обърнаха се към нея, но кучето мълчеше.
Айнщайн не посмя да се ожени за шести път. - Не мисля такаструва си - каза той, гледайки кучето, - китайците са по-добри. Кучето мълчеше в знак на одобрение.