Ако след смъртта на Пророка на исляма (DBAR) всички сподвижници са станали вероотстъпници, тогава как
Шиитите не смятат сподвижниците за вероотстъпници. Голям брой хадиси, които сподвижниците след Пратеника на Аллах (SAR) се върнаха назад и станаха вероотстъпници, се намират в много трудове на сунитски учени. Тези хадиси са предадени от много предаватели и са автентични. Докато в шиитските книги има само два такива надеждни хадиса. Затова нека сунитите отговорят какво се има предвид в тези хадиси под вероотстъпничеството на сподвижниците. Защо техните хадиси казват, че сподвижниците са се отстъпили от вярата и са се върнали назад? Що се отнася до шиитските учени, те са убедени, че отстъпничеството на сподвижниците в тези хадиси не означава неверие и връщане към езичеството и идолопоклонството. Вероотстъпничеството на тези сподвижници означава нарушаване на завета с Пратеника на Аллах (DBAR), неподчинение на неговата заповед да ръководи общността след смъртта му. От това следва, че сподвижниците, участвали в ислямските завоевания и разпространяващи исляма, несъмнено са били мюсюлмани. Те са били мюсюлмани, въпреки че през живота си някои от тях са извършили много грешки и греховни дела.
Отношението на шиитите към сподвижниците на Пратеника на Аллах (ДБАР) е същото като отношението към тях на Командира на верния имам Али (ДБМ), който каза в проповед 97 „Нахдж ал-балага”: „Ето, видях сподвижниците на Мохамед (ДБАР) и не виждам никой като тях сред вас! На сутринта те се събудиха в праха по лицето и главата си и прекараха нощта в поклони и изправени, навеждайки чело или буза, стоящи (пред Господа) като на въглища, спомняйки си Деня на завръщането! Между очите им - като кози колена (израстъци, мазоли) от дълъг поклон! Ако си спомняха за Аллах, тогава очите им плачеха, докато полите на дрехите им се намокриха и те треперехатреперене на дърво в деня на силна буря, в страх от наказание и в молитва за възмездие!
След това въведение да преминем към основния въпрос и отговора на него. За удобство разделяме отговора на няколко части:
Първа част: В сборниците с хадиси, написани от сунитски учени, има много хадиси, предадени от значителен брой предаватели, в които различни думи описват вероотстъпничеството на сподвижниците. В тази статия се ограничаваме да споменем някои от тези книги, на страниците на които са дадени такива хадиси:
1. Коментари върху Сахих Муслим, Науави, том 15-16, стр. 5 и 59.
2. Умдату ал-кари, Айни, 23/135.
3. Коментар върху Сахих Бухари, Кирмани, 23/63.
4. Ат-тамхид, Ибн Абдул-бар, 2/291.
5. Сахих, Бухари, Китаб ал-рикак, глава 53.
6. Сахих, Муслим, Китаб ал-фадаил, глава 9.
7. Масабих ас-сунна, Багави, 3/537.
8. Ат-таргиб уа ат-тархиб, Мунзари, 4/422.
9. Ан-нихая фи гариб ал-хадис, Ибн Асир, 5/274.
10. Фатх ал-Бари, Ибн Хаджар, 11/475.
11. Умдату ал-кари, Айни, 23/142.
12 Иршад ас-сари, Касталани, 9/342.
Абу Хурайра цитира думите на Пратеника на Аллах (с.а.с.), който каза: „Ще застана при източника. По това време ще бъдат доведени група хора, които познавам. Един мъж ще излезе между мен и тях и ще им каже: „Побързайте“. Ще го попитам: "Къде?" Той ще ми отговори: "Кълна се в Аллах, в огъня." Питам: "Какво направиха?" Той ще отговори: "Върнаха се след теб към това, което беше преди." След това ще доведат друга група и ще ги разпозная. Един мъж ще излезе между мен и тях и ще им каже: „Побързайте“. Ще го попитам: "Къде?" Той ще ми отговори: "В огъня, кълна се в Аллах." Ще попитам: "Какъв е техният грях?" Той ще отговори: „Те се обърнаха след тебкъм това, което беше преди." Не мисля, че някой от тях ще бъде спасен, освен малък брой от тях, равен на броя на изгубените камили, отделени от стадото. [4] С примера с камилите Пророкът показа, че броят на хората, които са избягали от тези групи, е много малък. [5]
Втората част: Нека анализираме значението на думата "отстъпничество", която се споменава в такива хадиси. Ние, шиитите, казваме, че като се има предвид наличието на голям брой хадиси за вероотстъпничеството на сподвижниците, които са налични в множество трудове на сунитски учени, нека сунитите отговорят какво се има предвид в тези хадиси под отстъпничеството на сподвижниците. Защо техните хадиси казват, че сподвижниците са се отстъпили от вярата и са се върнали назад? Нека те разтълкуват значението на вероотстъпничеството в тези хадиси и ние ще приемем това значение.
Що се отнася до шиитските учени, те са убедени, че отстъпничеството на сподвижниците в тези хадиси не означава неверие и връщане към езичеството и идолопоклонството. Вероотстъпничеството на тези сподвижници означава нарушаване на завета с Пратеника на Аллах (DBAR), неподчинение на неговата заповед да ръководи общността след смъртта му.
Аятолах Джафар Субхани е убеден, че в хадисите, че сподвижниците са напуснали вярата, не се има предвид неверието, езичеството и връщането към времената на невежеството. Тяхното вероотстъпничество означава нарушаване на завета, който Пратеникът на Аллах (SAW) взе от тях в Гадир Кхум, обявявайки Имам Али за Имам на мюсюлманите.
Имам Хомейни в книгата си за пречистването, отговаряйки на въпроса: "Неверници ли са противниците на шиитите?" пише, че ислямът се разпростира върху хората, ако те са убедени в съществуването на Аллах, в Неговата уникалност, в пророчеството на пратениците и във възкресението от мъртвите (по отношение на последното средМюсюлманските учени имат различни мнения). Имам Хомейни вярва, че имаматът е стълбът на вярата в шиизма, следователно неприемането на имамата извежда мюсюлманина от шиизма, а не от исляма. В книгата си той анализира и някои от хадисите, в които неверието се приписва на сунитите. И той е убеден, че неверието в тези хадиси не означава буквалното им значение, тъй като такова значение противоречи на голям брой хадиси, които разказват за отношението на непорочните имами и техните шиити към сунитите. [6], [7]
По този начин шиитите са убедени, че вероотстъпничеството, което в многобройни хадиси се приписва на сподвижниците на пророка на исляма (DBAR), е коренно различно от вероотстъпничеството на хора, които са следвали лъжливите идеи на Musailima, Sajah и други подобни. Защото последните наистина се отвърнаха от исляма, монотеизма и истинските учения и след това станаха истински неверници. Докато онези сподвижници, на които се приписва вероотстъпничество, не са станали неверници, те са нарушили завета на Пратеника на Аллах и са се отвърнали от истинския лидер на мюсюлманската общност.
Също така фактът, че сподвижниците след Пророка не са станали неверни в буквалния смисъл, се посочва от исторически факти, от които следва, че имам Али (DBM) често е помагал на халифите, давал им е съвети в различни ситуации. Той им дава ценни указания относно завоеванията на мюсюлманската армия. [8] Това също косвено показва, че той не е бил против тези завоевания, въпреки факта, че ако те се извършват под прякото ръководство на Имам Али (DBM), тогава ще има много повече полза и добро в тях и мюсюлманите ще могат да избегнат много грешки. От това следва, че сподвижниците, участвали в ислямските завоевания и разпространяващи исляма, несъмнено са билимюсюлмани. Те са били мюсюлмани, въпреки че след Пратеника на Аллах (с.а.в.) някои от тях са извършили много грешки и греховни дела.
[1] Те се споменават в много произведения за предавателите на хадиси, например A'yan ash-shia, Rijal at-tusi, Ma'jam rijal al-hadith.
[2] Haviyatu at-tashayyu', Шейх Ахмад Уайли, стр.36.