Аксиларна област (regio axillaris), Топографска анатомия на горен крайник
Границата на областта отпред е долният ръб на големия гръден мускул, отзад - долният ръб на m. latissimus dorsi и m. teres major, медиално - линия, свързваща ръбовете на тези мускули на гърдите, латерално - линия, свързваща ръбовете на тези мускули на вътрешната повърхност на рамото.
Кожата е тънка, покрита с косми и съдържа много потни и мастни жлези. Подкожната тъкан е разделена от фиброзни мостове на отделни клетки. Повърхностната фасция има мастни слоеве. Собствената фасция на региона (f. axillaris) по краищата на аксиларната кухина е доста плътна и има голям брой дупки в централната част - lamina cribrosa fasciae axillaris (V. V. Kovanov, T. I. Anikina). През този изтънен участък на фасцията преминават множество съдови и нервни разклонения. Зад собствената ви фасция се отваря аксиларната (аксиларна) прорезна кухина. С прибран горен крайник той прилича на тетраедрична пирамида във форма с връх, разположен в основата на коракоидния процес на лопатката (фиг. 165). Тук кухината комуникира с надключичната ямка с отвор, ограничен от ключицата с m. субклавиус, I ребро и коракоиден процес на лопатката. През този отвор преминава нервно-съдовият сноп на ръката, състоящ се от a. axillaris (продължение на субклавиалната артерия), v. axillaris (над ключицата се нарича подключична) и pl. brachialis (от гръбначните коренчета C5-C8 и D1). Основата на подмишницата е обърната навън и надолу. Стените му са: лицева - m. pectoralis major et minor, медиално - страничната повърхност на гръдния кош (до IV ребро), покрита с m. serratus anterior, латерално - humerus с m. coraco-brachialis и къса глава на biceps brachii, задна - mm.subscapularis, teres major, latissimus dorsi.
Фиг. 165. Мишница. 1 - ключица; 2 - голям гръден мускул; 3 - междуребрени мускули; 4 - малък гръден мускул; 5 - а. thoracica lateralis и n. thoracicus longus; 6 - serratus anterior; 7 - latissimus dorsi мускул; 8 - трицепс мускул на рамото; 9 - n. cutaneus brachii medialis; 10 - n. улнарис; 11 - n. медианус; 12 - n. кожен мускул; 13 - къса глава на двуглавия мускул на рамото: 14 - клюн-раменен мускул; 15 - делтоиден мускул; А - топография на отворите на задната стена на кухината: 16 - субскапуларен мускул; 17 - foramen trilaterum; 18 - дълга глава на трицепсния мускул на рамото; 19 - къса глава на двуглавия мускул на рамото: 20 - голям кръгъл мускул; 21 - клюн-раменен мускул; 22 - foramen guadrilaterum; B - стволове на брахиалния сплит; I - външен; II - гръб; III - вътрешен; 1 - n. radialis; 2 - n. улнарис; 3 - n. cutaneus antibrachii medialis; 4 - n. cutaneus brachii medialis; 5 - n. медианус; 6 - n. кожен мускул; 7 - n. аксиларис.Има три части на кухината според предната му стена: 1) trigonum clavipectorale - от ключицата до горния ръб на малкия гръден мускул, 2) trigonum pectorale - съответства на позицията на малкия гръден мускул, 3) trigonum subpectorale - намира се между долните ръбове на малкия гръден мускул и големия гръден мускул.
На задната стена на подмишницата има два отвора - за. trilaterum и за. квадрилатерум; триъгълен отвор, образуван от mm. subscapularis, teres minor отгоре, m. teres major отдолу и дълга глава m. triceps brachii отвън. Квадратният отвор (четиристранен) е разположен по-навън и е ограничен отгоре с mm. subscapularis, teres minor, отдолу - m. teres major, отвътре - с дълга глава m. triceps brachii, отвън - хирургическа шияраменна кост.
Подмишницата е изградена от голямо количество мастна тъкан, в която са разположени нервно-съдовият сноп на горния крайник и регионалните лимфни възли. Гнойни ивици от това пространство проникват в субделтоидната тъкан, под коракоидния процес на лопатката и до главата на раменната кост; във влакното под latissimus dorsi мускул; в пролуката между субскапуларния и предния зъбчат мускул; в тъканта на субпекторалното пространство; в супраклавикуларната област (V. F. Voyno-Yasenetsky).
Нервно-съдовият сноп лежи по вътрешния ръб на m. коракобрахиалис; разположението на елементите му на различните нива е различно. В trigonum clavipectorale най-предната, под и частично покриваща аксиларната артерия лежи v. axillaris, зад и над него - a. аксиларис. Още по-високо и отзад на артерията има единичен комплекс pl. брахиалис. В този участък аксиларната артерия отделя a. thoracica suprema, разклонена в първото междуребрие, и a. thoracoacromialis. Последният дава клонове на делтоидния мускул, раменната става, малките и големите гръдни мускули. В trigonum pectorale аксиларната вена запазва своето предно-долно положение. Отзад и отгоре е аксиларната артерия. Брахиалният плексус е разделен на външни (fasciculus lateralis), задни (fasciculus posterior) и вътрешни (fasciculus medialis) снопове, които са в съседство с аксиларната артерия от съответните страни. Тук тръгва от аксиларната артерия a. thoracica lateralis, която кръвоснабдява малкия гръден мускул и предния назъбен мускул, както и млечната жлеза. В trigonum subpectorale аксиларната вена лежи под аксиларната артерия.
От сноповете на брахиалния сплит възникват нерви за горния крайник, които обграждат артерията от всички страни. Отпред аксиларната артерия е покрита от m.medianus (от медиалния и страничния сноп). Отвън лежи m. musculocutaneus (от латералния сноп), който, перфорирайки m. coracobrachialis, отива в предната мускулна група на рамото. Вътре в артерията са n. ulnaris, n. cutaneus brachii medialis и n. cutaneus antibrachii medialis (от медиалния сноп). Зад артерията са n. radialis и n. axillaris (от задния сноп). В този участък аксиларната артерия отделя най-мощния си клон - a. subscapularis, както и aa. circumflexa humeri anterior et posterior. Дистално от долния ръб на latissimus dorsi, аксиларната артерия вече получава името на брахиалната артерия (a. brachialis). От. subscapularis възникват a. thoracodorsalis, отиващ към m. latissimus dorsi и a. circumflexa scapulae, която прониква в областта на лопатката през for. трилатерум. A. circumflexa humeri anterior обгражда хирургическата шийка на раменната кост отпред, давайки клонове към раменната става, бицепса на рамото. A. circumflexa humeri posterior се връща назад, преминава заедно с аксиларния нерв през for. quadrilaterum, захранващ раменната става и делтоидния мускул. Всички артериални клонове са придружени от вени със същото име, вливащи се във v. аксиларис. Под ключицата, в рамките на trigonum deltoideo-pectorale, v. cephalica.
N. axillaris, преминавайки през четириъгълния отвор и заобикаляйки хирургическата шийка на раменната кост отзад, дава клонове към делтоидния и малкия кръгъл мускул, раменната става, а също и към външната повърхност на рамото (n. cutaneus brachii lateralis).
В допълнение към нервите, които съставляват главния невроваскуларен сноп, нервите на супраклавикуларната част на брахиалния сплит минават по стената на подмишницата: n. thoracicus longus към serratus anterior, n. субклавиус къмедноименният мускул, n. thoracodorsalis към latissimus dorsi, n. subscapularis към подлопатъчния мускул.
Лимфните съдове на аксиларната област имат 15-20 възли. Някои от тях са разположени повърхностно, в слоя на подкожната мастна тъкан, останалите - в дълбочината на аксиларната ямка по протежение на кръвоносните съдове. Предната група възли е разположена на външната повърхност на предния мускул на зъбеца по хода на a. et v. thoracica lateralis и получава лимфа от предно-латералните части на гръдния кош и млечната жлеза. Задната група възли е разположена в задната част на аксиларната кухина по протежение на a. et v. subscapularis и получава лимфа от задната част на гърдите и рамото. Външната група възли лежи на външната стена на аксиларната ямка, по дължината на аксиларната вена и приема лимфните съдове на горния крайник. От аксиларните лимфни възли лимфата се влива в субклавиалните и супраклавикуларните лимфни възли.