Алергични реакции тип II (цитотоксичен тип алергия)
Причината за цитотоксичните реакции е появата в тялото на клетки с променени компоненти на клетъчната мембрана. Важна роля в процеса на придобиване на автоимунни свойства от клетките играе действието върху клетките на различни химикали, по-често лекарства, които влизат в тялото. Те могат да променят антигенната структура на клетъчните мембрани поради: конформационни промени в антигените, присъщи на клетката, увреждане на мембраната и появата на нови антигени; образуването на сложни алергени с мембраната, в които химикалът играе ролята на хаптен (например 2-метилдопа е антихипертензивно лекарство). Според един от тези механизми може да се развие автоимунна хемолитична анемия.
Увреждащ ефект върху клетката може да бъде упражнен от лизозомни ензими на фагоцитни клетки, бактериални ензими и вируси. Следователно, много паразитни, бактериални и вирусни инфекциозни заболявания са придружени от образуването на автоантитела към различни тъканни клетки и развитието на хемолитична анемия, тромбоцитопения и др. По вида на цитотоксичното увреждане могат да се развият алергични реакции към определени лекарства и автоимунни заболявания.
Патогенезата на цитотоксичните алергични реакции включва следните етапи.
1. Im myn na is t adii.В отговор на появата на автоалергени започва производството на автоантитела от клас IgG и IgM. Те имат способността да фиксират комплемента и да предизвикат неговото активиране. Някои антитела имат опсонизиращи свойства (усилващи фагоцитозата) и обикновено не фиксират комплемента. В някои случаи, след свързването с клетката, настъпват конформационни промени в областта на Fc фрагмента на антитялото, към който след това могат да се присъединят К клетки (убийци).
Общо свойство на клетките убийци е наличието на мембранен рецептор за Fc фрагмента на IgG-AT и способността да имат цитотоксичен ефект (така нареченатаантитяло-зависимаклетъчнацитотоксичност), т.е. те са способни да унищожат само тези променени клетки, които са покрити с антитела. Такива ефекторни клетки включват: гранулоцити, макрофаги, тромбоцити, клетки от лимфоидна тъкан без характерни маркери на Т- и В-клетки и се наричат К-клетки. Механизмът на лизис във всички тези клетки е един и същ.
Антигенни детерминанти
Фиг. 36-6.К-клетъчен лизис с Fab- и Fc-фрагменти на IgG
Антителата (IgG) участват в лизиране на К-клетките с Fab- и Fc-фрагменти (фиг. 36-6). Смята се, че антителата служат като "мост" между ефекторната клетка и клетката-мишена.
ВII p a t oxиmи heс до yuс t adиuсе появяват медиатори, други, но те са различни от реакциите на реагиновия тип (Таблица 3 6-4).
1. Основният медиатор на комплемент-медиираната цитотоксичност са класически активираните (чрез AG-AT комплекса) компоненти на комплемента: C4b2a3b; C3a, C5a; C567; C5678; C56789, които образуват хидрофилен канал в клетъчната мембрана, през който започват да преминават вода и соли.
2. По време на абсорбцията на опсонизираните клетки, фагоцитите отделят редица лизозомни ензими, които могат да играят ролята на медиатори на увреждане.
3. По време на осъществяването на антитяло-зависимата клетъчна цитотоксичност участва и супероксидният анионен радикал, секретиран от кръвните гранулоцити.