Алергия и психосоматика - има закономерност
Субектите бяха разделени на групи в зависимост от вида на алергените, които са причинили развитието на свръхчувствителност на тялото (алергия), и подложени на хипнотични ефекти. В състояние на хипноза субектите бяха въведени в затворена стая със съответния алерген: хората с алергия към вълна бяха поставени в стая с котки, тези с поленова алергия бяха затворени в стая с цъфтящи растения, хранителните алергии бяха определени от подходящата съставка и т.н. Каква беше изненадата на учените, когато нито един (!) От субектите в експериментални условия на хипноза не е имал алергична реакция. Първото заключение, което дойде на ум на изследователите, беше възстановяването на субектите. Но последващият контакт с алергена от същите групи хора в съзнателно състояние провокира обичайна алергична реакция.
Защо често се случва, когато сме много притеснени или нервни, след разрешаване на проблема да се разболеем? В млада възраст това обикновено са симптоми на настинка и грип. В зряла възраст нервният стрес се развива в язви, рак, цироза и други сериозни заболявания. Но алергията също е заболяване, което значително усложнява живота на своя носител. Какво се случва тогава: дали алергията е пряка последица от психологически проблеми? Нека да разгледаме по-отблизо.
Психолозите разграничават три групи психологически проблеми, които създават почва за развитие на алергии:
- Човек е недоволен от себе си и живота си, затова е принуден да прави това, което не иска, да противоречи на желанията си. Алергията се развива като изтощен опит да се каже „Не! “. Така че има реализация на собствените желания в ущърб на обществото.
- Продължителната тревожност често е причина заотключващи алергии, в резултат на постоянната мобилизация на силите на организма, производството на медиатори на стрес и негативни мисли. Тялото „запомня“ това състояние и изпръсква неизразходвана защитна енергия върху определен обект - алерген, като по този начин реализира основната си функция - самосъхранение.
- Страхът от определени инциденти и събития, присъщи на мнозина, понякога се превръща в параноя. Ето откъде идват тежките алергии. Механизмът е същият като при продължителна тревожност - очакване на атака, но в този случай защитната енергия излиза бързо, светкавично, така че се развива анафилактичен шок.
Подсъзнанието контролира живота ни много силно и когато излязат истински, но потиснати чувства, те са придружени от алергични прояви. Затова като заключение искам да предложа на скъпите читатели: при продължителни алергични реакции потърсете не само медицинска, но и психологическа помощ.