Alt е
Значението на думата Alt според Ефремова: Alt - 1.Нисъкженски или детски глас. 2.Струненструнен музикален инструмент от нисък регистър. Певец или по-рядко певец с алтов глас.
Виола в Енциклопедичния речник: Виола - (италиански алт - букв. - висок), 1) партия в хора, изпълнявана от ниски детски или женски гласове. Звучи и се нотира над тенора. 2) Нисък детски глас. 3)Струненлъков музикален инструмент от семейството на цигулките, по-голям от цигулката. (Alt)Херман(1889-1954) - немски механик и инженер, един от основателите на геометричния метод за синтез на механизми. Основните трудове са посветени на теорията на машините и механизмите. В кон. През 20-те години на миналия век той разработва синтеза на коляново-плъзгащи механизми, през 1932 г. - синтеза на многозвенни механизми; той полага основите на динамичния синтез на механизмите.
Значението на думата виола според речника на синонимите: виола - виола
Значението на думата Alt според речника на Ушаков:ALT, виола - виола, мн. виоли (народен алт), м. (ит. алт, букв. висок) (музика). 1. Нисък женски или детски глас (при пеене). Алтовото пеене в хора. 2. Музикалният струнен инструмент е малко по-голям от цигулката.
Значението на думата Alt според речника на Дал:Altm. итал. глас между високи и тенор; нисък женски глас, тип цигулка, секунда, алт ж.; тя е по-голяма от цигулка, с намаляване на тънка струна и с увеличаване на баса. Алтов ключ, музикален, между високи и басови тонове. Глас на виола, нисък, близък до виола. виолист м. виолист ж. който пее или свири на виола. Алтана ап. белведер, беседка, теремок, кула. Алтиметрията, част от тригонометрията, е наука за измерване на височини.
Дефиницията на думата "Виола" според TSB: Виола (италиански алт, от латински altus - високо) 1) партия в хор или вокален ансамбъл,изпълнява се на ниски детски или ниски женски (мецосопрано, контрало) гласове. Звучи и се нотира в партитурата над тенора, откъдето идва и името. 2) нисък детски глас (на момчета). 3) 4-струнен лъков инструмент от семейството на цигулките, малко по-голям от цигулката, с квинта по-ниска настройка. Появява се през 16 век. A. в партитурите се обозначава като виола, тъй като на италиански A. запазва родовото наименование на инструментите, които предхождат семейството на цигулките (вижте Виоли). А. е по-малко ярка от цигулката, но поетична, мека, плътна звучност. По тембър наподобява контраалт, в горния регистър се доближава до обой. А. се използва в ансамбъл (задължителен член на лък квартет) и симфоничен оркестър (обикновено 8-10 виолисти в оркестър), по-рядко като солов инструмент. 4) А., или алтохорн, меден духов инструмент, използван в духов оркестър. 5) вид някои оркестрови инструменти (домра-А., кларинет-А., тромбон- А. и др.).