Анализ на стихотворението Ангел Лермонтов по план "Ангел" Михаил Лермонтов През полунощното небе - Училище
"Ангел" Михаил Лермонтов
Ангел летеше през полунощното небе, И той пееше тиха песен, И луната, и звездите, и облаците в тълпа Слушаха тази песен на светеца.
Той пееше за блаженството на безгрешните духове Под храстите на райските градини Той пееше за великия Бог и хвалата му беше непресторена.
Той носеше млада душа в ръцете си За свят на скръб и сълзи; И звукът на песента му в душата на млада остана - без думи, но жив.
И дълго време тя тънеше в света, Изпълнена с чудно желание, И звуците на небето не можеха да бъдат заменени Скучните песни на земята не можеха да я заменят.
План: 1. Автор и заглавие на стихотворението.
2. Историята на създаването на стихотворението /кога е написано, по какъв повод, на кого е посветено/.
3. Тема, идея, основна идея /за какво се разказва в стихотворението/. Цитати от текста в подкрепа на заключенията.
- архаизми, остарели думи
- история от гледна точка на героя
Придържайте се към плана, ако не се получи, просто не правете това, което не ви подхожда.
Проверено от експерт
3) Темата на стихотворението: Раждането на човека, самотата и вярата в Бога.
Душата пада в света, човек се ражда, но не го разбират, райският език е чужд на хората. Самотата на поета е изгнание и неразбиране от хората. Само Ангел има вяра във Всевишния, той вярва и слави Бога.
Идея: да се покаже мисията на поета-пророк, който трябва да носи Божието слово на хората, но е обречен на неразбиране на хората и страдание.
Основна идея: Поетът може да бъде отхвърлен от хората и обречен на неразбиране, изгнание, но думите му ще останат завинаги в сърцата на хората, както споменът за него, носещ светла песен.
4) Авторът използвацветни епитети, които създават специална атмосфера на случващото се, създават нежен и чист образ на ангел, нова душа, която помни песента: тиха песен, свята песен, безгрешни духове, непресторено хваление, млада душа, велик Бог, прекрасно желание, скучни песни на земята, звуци на небето.
Персонификациите оживяват душата, света на природата: луната, звездите и облаците слушаха песента; звукът на песента остана - без думи, но жив; душата изнемощя.
Романтизмът на Лермонтов е ясно изразен в това стихотворение. Лирическият герой е откъснат от света, измислен свят и митични герои.Душата страда, самотата и противопоставянето на обществото са признаци на романтизъм.Елегия с възвишена атмосфера на поемата.
5) Стихотворението е написано в четиристоп и тристоп амфибрах. Редуването на кратки и средни строфи прави произведението музикално, мелодично.
Стихотворението се състои от четири четиристишия, разделени по смисъл и взаимно продължаващи се.В първата строфа - образът на небето, втората строфа - смисълът на песента, третата - описание на бъдещия живот. Последната строфа- придава възвишеност и спокойствие на стихотворението, логично завършва творбата, прави извод.В нея се крие неразрешим проблем- тънене в земята и копнеж по звуците на небето.
Съставът на четиристишията-рима е сдвоен, мъжки.Всяка строфа носи цялостен смисъл и допълва основната идея.Развитието на смисъла е постепенно, второто следва от първото, смисълът на строфите се съпоставя.
6) Авторът използва книжовна, книжна лексика, използвайки остарели думи, което придава особено възвишено значение на творбата.Рай, непресторена песен, млада душа, слушана песен, прекрасно желание.
7) Образът на лирическия герой е Ангелът пазител.Ангелът носивяра,вдъхновява хората с песен.Авторът говори за Ангела в трето лице,като разказва от свое име.Ангелът е противопоставен на скучния свят на хората,небе-земя.