Анализ на стихотворението на Ахматова „Научих се да живея просто, мъдро
Стихотворението "Научих се да живея просто, мъдро ...". Възприятие, интерпретация, оценка
Стихотворението „Научих се да живея просто, мъдро ...“ е написано от А. А. Ахматова през 1912 г. Това са разсъжденията на поета за живота и любовта. Можем да отдадем творбата на любовна и философска лирика.
В първата строфа лирическата героиня сякаш посочва своята позиция:
Научих се да живея просто, мъдро,
Погледнете към небето и се помолете на Бог
И се скитат много преди вечерта,
За облекчаване на ненужното безпокойство.
Оказва се, че мъдростта на живота се крие в простотата, във вярата. Героинята се опитва да слее живота си с живота на природата:
Когато репей шумоли в клисурата И грозд от жълто-червена планинска пепел се спуска,
Съчинявам весели стихове За живота тленен, тленен и красив.
Когато се връща от разходката си, тя е посрещната от пухкава котка, „ярък огън“ (символ на надеждата) светва на кулата на езерната дъскорезница. И на пръв поглед в живота на героинята цари атмосфера на мир и спокойствие. Тревожна е само забележката й за "излишно безпокойство" и дори определението - "весели стихове". Дали не се опитва да се убеди, че всичко е наред и прекрасно?
И само последната строфа ни разкрива житейската драма на героинята: тя преживя раздялата с любимия си. И се научава да намира радостта от живота в простите, обикновени неща: в природата, в творчеството, в домакинската работа. Вероятно все още не всички чувства са умрели в душата й, но животът е толкова красив и разнообразен. И лирическата героиня е напълно наясно с това, наричайки живота "тленен и красив".
Композиционно стихотворението е разделено на две части. Първата част (първите три строфи) е изявлението на героинята за нейното единство с околния свят, желанието да намери в негоспасение от душевни страдания. Втората част е последната строфа, своеобразен извод: животът е повече от любов.
Стихотворението е написано в ямбичен пентаметър. А.А. Ахматова използва различни средства за художествено изразяване: епитети („жълто-червена планинска пепел“, „весели стихове“), инверсия („И ярък огън свети“), метафора („Да уморя ненужната тревога“).