Анализ на стихотворението - Писмо до майка - Есенина
Писмо до майка (1924)
Стихотворението „Писмо до майка” е посветено не само и не толкова на конкретна личност, колкото на събирателния образ на майката или дори на Родината. Сергей Есенин създава култа към дома си като единственото безопасно убежище в този ужасен свят и култа към майка си като единствената сродна и предана душа. За всеки човек майката е родината, началото на всички начала.
В това стихотворение поетът се позовава на добре позната библейска тема - завръщането на блудния син. Но за разлика от библейската история, Йесенин говори за връщането на сина не при бащата, а при майката, а освен това връщането е само мечта, която едва ли ще се сбъдне:
Ще се върна, когато клоните се разпръснат, през пролетта, нашата бяла градина ...
Образът на градината е символ на детството и младостта, където няма връщане назад.
Синът е разочарован от живота, загубил вяра, преживял "твърде ранна загуба и умора". Всички мечти бяха излъгани, с изключение на единствената: "За да се върнем по-рано от меланхолията непокорна / Да се върнем в нашата ниска къща."
Лирическият герой на стихотворението има последната надежда, последната опора в живота:
Ти си моята единствена помощ и радост,
Ти си моята единствена неизразима светлина.
Авторът включва в текста риторични въпроси („Жива ли си още, моя старичка?“), пожелания („Нека тече над твоята колиба / Тази вечер неизказана светлина“), призиви („Нищо, скъпа! Успокой се.“).
Умишлено въведени в стихотворението разговорни думи: стара жена, хижа, адски много. Тази лексика помага на читателя да усети атмосферата на българското село, домашния уют, самобитността.
Епитетите (вечерна неизказана светлина; нашата ниска къща) предават синовна любов и нежност към родния дом. В епитетите изразите „встаромоден порутен шушун ”звучи сърдечната болка на лирическия герой, защото майка му е остаряла без него и чувството за вина пред нея.
Авторът използва анафори (не се събуждай; не се тревожи; не се сбъдна; не учи; недей; не тъжи; не си отивай). Тази техника, на първо място, предава тъгата на душата на лирическия герой, неговото разочарование, копнеж по майка му.
Стихотворението има кръгова композиция: виждаме почти пълно повторение на фразата в началото и в края („Какво често ходиш на пътя / В старовремски порутен шушун“ - „Не тръгвай толкова често на пътя / В старомоден порутен шушун“).
Съзнанието за вина пред майката, надеждата за нейната прошка са познати на много хора, затова тези стихове са толкова трогателни.
Поетът изразява най-съкровените чувства с прости, разбираеми думи.